Поета пак си изпати тия дни. Защо чествали годишнината от рождението му – не била кръгла. Защо президентът Радев го почел – и все такива. Няма да им омръзне да принизяват Поета до мизерния си ръст – като го включват в политическите си боричкания. Ние пък да го почетем с няколко фрагмента от разговора ми Прочети още…
Поета пак си изпати тия дни. Защо чествали годишнината от рождението му – не била кръгла. Защо президентът Радев го почел – и все такива. Няма да им омръзне да принизяват Поета до мизерния си ръст – като го включват в политическите си боричкания. Ние пък да го почетем с няколко фрагмента от разговора ми Прочети още…
Няма да мирясат, докато не побъркат лекарите – колкото и да са способни и търпеливи, такава хавра не се издържа. За Народеца да не говорим – заради непостоянството, а понякога и заради очевидната неразумност на Властниците, той отдавна е загубил способността да различава нормално от ненормално. Днес му кажат едно, утре – друго. От 30 Прочети още…
Нашият свят страда болезнено от липса на желаещи да приличат на Ангелите… От хора, които да посягат към кръста ти, за да го направят малко по-лек! От молитвеници, които просят от Бога помощ вместо теб, защото ти си рухнал… Е, да, има философи, писачи, интернет-остроумници, самозвани праведници, поправячи на предания и легиони от политкомисари… Но Прочети още…
И Чирков си отиде. А сега трябва да събера 40 години на приятелство, общуване и приключения в няколко реда. След такива раздели, човек започва да се усеща неуместно. За нищо не ставаме: по Би Ти Ви отделиха на Чирков една минутка, на Марадона – пет пъти повече. Чирков е оперирал поне 10 хиляди души, беше Прочети още…
След като проявиха забележителна наивност при подписване на Договора с Македония/2017 година, сега българските Властници се опитват да вземат успешно поправителния си изпит. Историята ще ги запомни не с ефимерното Председателство на ЕС – и още по-фантазното намерение да „обединят“ Балканите. А с Ветото, което наложиха на членството на Северна Македония в ЕС. Стига да Прочети още…
Това си е направо скотщина: линейки обикалят болниците и навсякъде отказват – понеже са задръстени – да приемат товара им. Накрая паркират някъде и чакат. Представете си, какво се случва с „товара“ – с треперещият клетник, който усеща, че животът му се изплъзва, но няма кой да му помогне. Можете ли да си представите това? Прочети още…
Някои мои читатели се учудват, защо с такова постоянство настоявам за справедливост към Миналото. Просто е: иначе няма да бъдем справедливи и към Настоящето. Впрочем, то вече е загубило повечето си битки с Миналото, за жалост. Ние сякаш сме го отписали – както наскоро преждевременно отписали от този свят един фиктивен мъртвец, чували сте за Прочети още…
Дебилната част от населението на територията изпадна в шок и ужас от панаир в Сливен по случай Димитровден. Огромното възмущение у някои видни гербоиди и сенилни баби било породено от това, че хората се забавлявали БЕЗ МАСКИ на открито. Срам и позор, така да се каже, ама как може! Резил, краят на западната цивилизация и Прочети още…
Всички са изнервени до крайна степен – имам предвид всички от видимата част на обществото, от Видимия Живот. Останалите пет милиона изобщо не ги бройте: те нямат време за нервиране, дори не знаят, какво е това – когато ден след ден се надхитряш с Живота, за да оцелееш, нямаш време за подобни щуротии. Но пък Прочети още…
Бях напълно сигурен, какви ще бъдат коментарите ви за текста „Нагорни Карабах и Яворов“. И, все пак, удивително е, каква състрадателност има в Българските Сърца – и колко жилава е тя, дори и в тия мътни времена. Това е страхотна Народна Енергия, за която Властниците пет пари не дават, сякаш дори не подозират за съществуването Прочети още…
Една сутрин се събудих стреснато, някъде в къщата звънеше телефон, но не той ме събуди, а един глас от лудата ми полусъница и отчетливият му въпрос, идваш ли? Така реших да напусна България. Станах, взех си малък вързоп със спомени, за да имам с какво да се завивам в самотата на чуждите нощи, качих кучето Прочети още…
Всяка сутрин гледам пустия плаж пред мен и се каня да взема един стол и да седна да погледам морето. Очи в очи. Аз него, а и то мен. Още обаче не съм го направил. Макар, че вече месеци минаха. Не знам какво да му кажа. Ами ако го разочаровам? Идвам от време на черно-бели Прочети още…