Разбирам, че днес бил Денят на недоносените деца. Когато някога мама ми разказваше моята история, не осъзнавах съвсем колко специална е тя и за нея, и за татко, но с времето, осъзнавайки, че няма нищо случайно на този свят, удивено съзирах Божествения план. Родена съм на един 5 декември след близо 40-часови мъки на мама, Прочети още…
Разбирам, че днес бил Денят на недоносените деца. Когато някога мама ми разказваше моята история, не осъзнавах съвсем колко специална е тя и за нея, и за татко, но с времето, осъзнавайки, че няма нищо случайно на този свят, удивено съзирах Божествения план. Родена съм на един 5 декември след близо 40-часови мъки на мама, Прочети още…
Днес, 2 август се навършват 9 години от смъртта на Пенчо Иванов. В негова памет – откъс от книгата на Веселина Томова „Този живот е за смелите“: ПЕНЧО ИВАНОВ. ЗМЕЯТ. …И друго има. Който си отиде от тоя свят на Илинден, е бил змей. Змеят е онзи човек, дето цял живот пристъпя на ръба. Ни Прочети още…
Босфора е като стара тетрадка, чиито страници се отварят наслука от рошавия вятър. И на която и да се спре сърцето ти, винаги знаеш, че си бил тук, хванат за ръка от душата ти. Истанбул е „saudade“, нищо че „saudade“ е сърцевината на дрезгавата фадо португалска музика. „Saudade“ е непреводимо състояние – смирена тъга по Прочети още…
Шейсет и шест години от смъртта на Пеньо Пенев Преди шейсет и шест години си е отишъл от този свят поетът Пеньо Пенев. Самоубил се е с веронал. И както пише в предсмъртните си записки – вероналът се пие с хладка вода. Ядец, медицино! Когато четях предсмъртните му записки, писани в хотелската стая, където се Прочети още…
Този текст не е само личен, защото всеки един от нас може да бъде завъртян в нашенската медицинска човекомелачка. Д-р Йордан Борисов е онколог, хирург, консултант на онкоболни в ДКЦ 4 във Варна, който изписва и силни обезболяващи лекарства на онкологично болни в напреднал стадий. Лекарства, без които болките им са страшни. Атанас Балчев, известен Прочети още…
Баба ми на времето казваше, че е най-важното да си намериш … еша. Демек, да си откриеш точно твоя човек, ама отвсякъде твоят. Мама все ми пожелаваше да си намеря „еш-чето“, въпреки че скептично се усмихваше, изричайки, че Бог ме е целунал по челото, ама не ми дал късмет. Щото тя късмета го виждаше, да Прочети още…
Това е една картина, която ми разкъса сърцето. Казва се “Новогодишна нощ”. Нарисувана е от Сергей Андрияка – руски художник, посветен на акварелната живопис, ректор на “Академия за акварели и изящни изкуства”. Много тъжна, но в същото време и … невероятно трогателна картина. Изобразява възрастна жена, която празнува Нова година, но не в топъл, украсен Прочети още…
Здравейте, „АФЕРА“! Здравей, Веси Томова! В навечерието сме на най-светлият християнски празник – Рождество Христово! Пиша тези редове с много вълнение, благодарност, любов, вяра, надежда и щастие! Думите ми са слаби да изразят тези емоции и тази благодарност, но са достатъчни да напиша своята признателност като майка на Георги! От самото начало на своя не Прочети още…
Вместо Ч.Р.Д., Веселина Томова! Всичко, което трябва да се каже го е казал Мевляна Руми!: … Родих сe в безкраен мрак. Видях светлината, уплаших се. Разплаках се. С време се научих да живея в светлина. Видях мрака, уплаших се. Дойде ден, в безкраен мрак изпратих любимите си хора … Разплаках се. Научих се да живея. Прочети още…
За руснаците той бе просто Альоша. Швейцарите пък го наричаха Алекс. Първите мислеха, че той и само той може да им отвори широко вратата към мечтания Запад. Другите пък бяха изчислили, че само чрез него могат да сложат ръка на богаствата на Империята. Това вече нямаше значение. Егорович, собственикът на алуминиев завод в Сибир му Прочети още…
Този истински мъж не мирише на кон. Не ухае на хубави пури. Всяка вечер на своя квадратен балкон той преглъща семейните бури. Носи нож и кибрит, но защо са му те? Даже огън не може да пали. Все на крак в автобуса той вестник чете. Все отстъпва. А вие? Едва ли. И навярно по цял Прочети още…
Писмо на Ален Делон до Роми Шнайдер, след като разбира за смъртта й (1982): *** „Сбогом, моя кукличке … Гледам те как спиш. Аз съм при теб, до твоето смъртно ложе. Ти си облечена в дълга червеночерна туника, с бродерии на гърдите. Мисля, че са цветя, но не ги поглеждам. Казвам ти сбогом, най-дългото сбогом, Прочети още…