На фона на глупостите, изречени от сарафовци и сие за изпълнен „професионално“ „атентат“ с взрив срещу главния прокурор, АФЕРА припомня истински професионален атентат с взрив! Данчо Марков На 21 ноември 1996 година 27-годишният бос на Варна Данчо Марков влезе в историята на българската криминалистика. Около 4,30 часа – на границата между деня и нощта, той Прочети още…
На фона на глупостите, изречени от сарафовци и сие за изпълнен „професионално“ „атентат“ с взрив срещу главния прокурор, АФЕРА припомня истински професионален атентат с взрив! Данчо Марков На 21 ноември 1996 година 27-годишният бос на Варна Данчо Марков влезе в историята на българската криминалистика. Около 4,30 часа – на границата между деня и нощта, той Прочети още…
Захарула я наблюдаваше през прозорчето на хижата насред гората как бързо пристъпя. Пристегната в кръста на дългия шлифер, с черна перука и с огромни черни очила. Неузнаваема, престъпно дългокрака, без да се оглежда, гледайки право напред, към нея крачеше Краля. Захарула така и викаше – от Кралицата, та – Краля. Стовари се на отсрещния стол Прочети още…
Много рано тази сутрин, ама много рано, трамбовам бързо към морето. Почти никой не се мярка по разцъфналите алеи и има нещо мистично в тази празнота. Много рано заран светът е само твой, ако не сте забелязали. В ушите ми гърми Майли Сайръс, когато забелязвам на близката пейка вдясно пречупено младо момиче на две, седнало Прочети още…
ВАРНЕНЕЦ СИ АКО: 1. Не си ходил на градски плаж повече от 10 години!!! 2. Ял си мешана скара в „Евксиноград“. 3. Помниш времето, когато по крайбрежната алея нямаше дискотеки. 4. Пил си бира на Рибарския плаж. 5. Милиционери са те гонили от концерти в Летния театър. 6. Ходил си на „Младежката площадка“ или на Прочети още…
Захарула го усети с гърба си. Беше седнала на нейните камъни до морето и се опитваше да медитира. Никога не и се получаваше точно така, както го пишеше в книгите, понеже си беше припряна, но търсеше оправдание във философията, че всичко може да е медитация – дори и начина по който ближеш сладолед. Нищо не Прочети още…
Пиша ти, щото това хич няма да го кажа на глас. Пиша, щото това го умея, аз не умея така красиво да говоря. Пиша ти, щото искам да го запратя тоя тежък камък нанякъде, и аз не знам накъде, с цялата си сила да го изтръгна от душата си и да го метна в безкрая, Прочети още…
„Позовиии меня тиихо по имениии…“ запя телефона на Захарула. Зървайки, че на дисплея се изписа „Антони“, Захарула вдигна вежди, нацупи устни, за миг се поколеба, но със замах плъзна пръст и преди Антони да си бе отворил устата, стреля в тъмното: -Когато говорим с теб непрекъснато се караме, не може ли да си пишем? -Ами, Прочети още…
– Дааа… – пресегна се към телефона Захарула и го пусна на високоговорител, докато с другата ръка въртеше спиралата по миглите си, ококорила очи в огледалото. – Здравейте, не се познаваме, но имам нещо важно за Вас, което трябва да Ви предам. Кога е възможно да се видим? – чу дразнещо стържещ мъжки глас отсреща. Прочети още…
-Слушай, слушай, Захаруло… – мъжът, излегнат на шезлонга срещу нея, вдигна очи от книгата, погледна я дяволито и бавно, и отчетливо, високо прочете: „Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!“ Вие виждали ли сте бандит да чете Прочети още…
…Чак след полунощ видя, че има седем пропуснати повиквания от Диксъна и изтръпна. Не беше чула, вихреше се в една таверна и чупеше чиния след чиния, ама с такъв кеф ги трошеше в земята, че момчето, което разнасяше купищата чинии не се отделяше от нея. Захарула имаше такива нощи, в които всичко, насъбрано, дошло и Прочети още…
-Сестро, от най Горе, ама от Най-високото, узряха най накрая, че си права за всичко и че така няма да стане тая… -А, здрасти! Дойдоха на мойта… – стъпка фаса с маратонката си Захарула. Седяха с Драго на пейка в една забутана градинка, той я беше измъкнал от дома и, и под разбрицаното от бели Прочети още…
-А ти що не го предадеш? – гласът на бопаджията бе подкупващ. -Е, к’во да му предавам? Аз да не съм в „организираната престъпна група“? – озъби се Захарула. -Той държа ли се с теб брутално? Държа се. Заплашва ли те? -Чакай, чакай, пич, директно никога не ме е заплашвал… Ръмжи, плещи ги някакви, ама Прочети още…