ВЛЮБЕНО ДА КАЖЕШ: АЙ СИКТИР!

Много рано тази сутрин, ама много рано, трамбовам бързо към морето. Почти никой не се мярка по разцъфналите алеи и има нещо мистично в тази празнота. Много рано заран светът е само твой, ако не сте забелязали.

В ушите ми гърми Майли Сайръс, когато забелязвам на близката пейка вдясно пречупено младо момиче на две, седнало и така се сгънало, че главата му – завряна в коленете. Забавям стъпката, преди да сваля слушалките от ушите си и да чуя болезнените стонове, стене момичето, боли го, нещо страшно го боли…

Присядам внимателно на края на пейката, страх ме е да не счупя внезапно пространството и:

– Какво става, дете прелестно?

Дългите и коси се размърдват и тя стреснато вдига глава, обръщайки я към мен. Клепачите и са подути от рев, но очите са бистри – не е дрогирана, не е и пияна. Ама реве, та се къса. И стене от болка.

– Лошо ли ти е? Да извикам линейка? – опитвам да разбера какво я е докарало дотук.

– Не, не, не! – рязко махва с ръка – Ще се оправя!

– Боли ли те нещо? Да те отведа до вкъщи?

– Не, не, нееее! – хлипа прелестното дете и разтрива очите си с юмруци, за да изтрие сълзите. – Няма нужда, благодаря Ви.

Седя и се взирам право напред. Към безкрайността на морето. Посочвам и го с пръст:

– Я погледни напред! Виж колко е безкрайно! Виж как за миг даже не е едно и също и всичко минава…

– Нищо не минава! – почва тя пак да реве.

Мирише на любов. Горчива любов.

– Заряза ли те?

Тя ме поглежда объркано и внезапно се отприщва:

– Не знам, бе, не знам… Не се обажда никакъв. Изчезна! Ама и аз не го търся! Що да го търся, като той не ми се обажда? Ако ме обича, ще му липсвам, а ако му липсвам, ще иска да ми се обади, нали? – мокрите и очи са толкова наивно чисти, че и на мен ми се доплаква.

– На колко години си? – питам нехайно.

– 25 – отговаря.

– Е, аз съм три години по-голяма от теб, защото все на 28 стоя, значи мога да съм ти кака, и ще ти кажа нещо, ако искаш го приеми, ако искаш недей, ама то кой ли някого слуша, когато е на 25?

Тя мълчи, но вече не стене, което е напредък.

– Знаеш ли, някога когато бях на 25, т.е. преди три години, щото аз все на 28 стоя, там съм зациклила, така припадах по първата ми голяма любов, ама така припадах, че чак се задушавах и мислех, че умирам… Щото и той изчезваше. Те мъжете изчезват така, от мен да го знаеш. И аз все си измислях катастрофични сценарии и все свързани с мене, но винаги истината излизаше отвратително простичка и друга – или е бил зает, или е имал проблеми, с които не е искал да те натоварва, или просто е искал да е сам, или и той като теб го е било страх да признае тия съкровени неща, които хем иска да ти каже, пък хем се бои дали ти няма да го отсвириш… Мъжете са по-раними от нас! Не винаги нещата са свързани с теб, дете, ама тогава на 25 не исках да го приема, чак като станах на 28 го разбрах…

– При мен не е така! Той ме заряза! Ама аз пак го обичам и не мога без него, и не знам какво да правя без него, и … – пак започна да хлипа.

– Цяла нощ ли седиш тук?

– Амииии… от няколко часа. Бяхме на дискотека…

– Браво! Смела си иначе, щом не те страх да кесиш тука в тъмното самичка…

– А! То какво да ми се случи, аз и без това искам да умра… – впери измити от сълзи очи момичето в мен.

– Айдаааа! Ей, прелестно дете, я пак погледни напред! Право напред! Светът е пред теб и те чака! Ако този е твоят човек, ще се обади, ако не се обади, значи не твоят човек и Бог те опазва от него! Знаеш ли колко любови още те чакат на хоризонта? И все толкова голеееми и още по-безнадеждни? Когато си на 25 от мъка направо искаш да се хвърлиш в морето, обаче, когато станеш на 28, като мен, ще се молиш не за друго, а да можеш да се влюбиш, просто да се влюбиш, дори и безнадеждно! Защото ще искаш само едно – да можеш отново да изживееш тази нестихваща тръпка и изобщо няма да те интересува дали е споделена от другия… Да си влюбен е велико усещане! Радвай се сега, защото като станеш на 28, като мен, ще търсиш със свещ някой в когото да се влюбиш, ама – нанай!

Тя за първи път се усмихна плахо и още по-плахо попита:

– Сега влюбена ли си?

– Аз винаги съм влюбена! Винаги намирам в какво да се влюбя. Ама ако говориш за мъж, уффффф!, разбира се, че съм влюбена. Той е стена и не мога да я преодолея, ама какво от това? И на мен ми се реве, като на теб, ама като станеш на 28, ще разбереш, че това е най-сладката болка и просто трябва да и се радваш, и да я приласкаеш. Боли, ама е прелестно чувството да си влюбен! Дори и когато си нещастно влюбен… Дори и когато мъжът, в който си влюбена е осакатил душата ти, но ти все още не можеш без него… Айде сега, ставай, изтривай сълзите и си иди у дома, наспи се, и като се събудиш влюбено кажи: Ай сиктир!

Тя се размя. И на мен ми стана леко:

– И никога не забравяй да си повтаряш: Всичко, което се случва е за мое добро! Подарявам ти тая мантра. Айде, че трябва да си оправя ритъма с трамбоването, че ти ми го обърка… – станах и я потупах по рамото.

Бързо заприпках по алеята надолу към морето.

Не се обърнах.

Знаех, че ще се оправи.

На 25 винаги се оправяш.

Виж, когато си на 28, друго е, но пак става, стига да си отново влюбен.

И влюбено да си кажеш: Ай сиктир!

Веселина Томова