ВЪЛЧЕ, ВЪЛЧЕНЦЕ, ВЪЛЧА ОРИСИЯ, КАТО ТЕ ГЛЕДАМ – ИДЕ МИ ДА ВИЯ! ПОМИРИШИ МЕ ПРЕЗ ЖЕЛЯЗНАТА ГРЕДА – АЗ НОСЯ ТЕЖЪК ДЪХ НА СВОБОДА…
ВЪЛЧЕТО Вълче, вълченце, вълча равносметка: убихме майка ти, а тебе – в клетка. Не помниш ни поляни, ни бърда, ни овчите разблеяни стада. То и да помниш – има ли файда? А спомняш ли си страшните звезди, снега с окървавените бразди, човешките ботуши и следи? Вълче, вълченце, вълча орисия, като те гледам – Прочети още…