Известно е, че българските политици не виждат по-далеч от джобовете си. Трябва да си пълен глупак, за да очакваш от тях някакво най-смътно прозрение, особено за идващото Време. Истината отдавна се е отказала да има вземане-даване с тях, то е все едно да водиш задушевни разговори с някакво нащърбено гранитно паве – нагласявано няколко пъти Прочети още…
Известно е, че българските политици не виждат по-далеч от джобовете си. Трябва да си пълен глупак, за да очакваш от тях някакво най-смътно прозрение, особено за идващото Време. Истината отдавна се е отказала да има вземане-даване с тях, то е все едно да водиш задушевни разговори с някакво нащърбено гранитно паве – нагласявано няколко пъти Прочети още…
„Нямам сили да заобичам враговете си, но успях да им простя по християнски…“. Тези думи на Иван Костов бяха разпространени покрай премиерата на новата му книга „Свидетелства за прехода 2000–2009“. Дали прошката му се отнася и до онова мнозинство от Народа, което по унизителен начин го свали от власт през 2001 година? Накратко: Нуждаете ли Прочети още…
Уважаема госпожо Томова, На 1 октомври 1923 година умира знаменитият, но почти забравен днес в България революционер Ефрем Чучков, отдал живота си за Македония и нейното обединение с България. По този повод и във връзка с отдавна изпратеното до държавните институции и неполучило отговор „Възвание на Българската национална комисия по военна история за отдаване на Прочети още…
Ритуалът се състоя. Вече това е важното. „Денят на Независимостта“ мина и замина. „Рапорт даден – рапорт приет“- ако си припомним едновремешното инфантилно-възторжено отчитане на чавдарчетата/пионерчетата, които едва ли си даваха сметка пред кого/какво точно рапортуват. Бутафорията не понася логични въпроси. Днес, ритуалите около някои национални празници не са по-малко озадачаващи – но сега Прочети още…
Това са малки истории, събудени от фотоси. ТОДОР И ИВО Тодор Колев и Иво Папазов/Ибряма импровизират на живо върху музикалния сигнал на „Всяка неделя“/средата на 80-те години. Получи се нещо много забавно. През 2003 година „Дийп Зоун Проджект“ направиха нова, изключително въздействаща версия на музикалния сигнал, която завладя дискотеките. … Понякога Прочети още…
Кирчовци могат да са напълно доволни. Колкото и да ги смятате за първата истинска комедийна трупа в българската политика, за хора, които дори не са в състояние да се изразяват сносно – каквото щете си мислете, те си свършиха работата. Погрижиха се и за себе си – и то по един уникален начин, ако си Прочети още…
Скоро може да се стигне и до саморазправа, физическа имам предвид – като гледам с какво настървение някои медии са се втренчили в изпълненията на новите пълчища от телевизионни водещи. Най-често те са от женски пол – вероятно не е политкоректно да отбелязвам този факт. Заради това за баланс ще добавя, че и доста водещи, Прочети още…
– Направо не е за вярване, че ставате на 80 години, г-н Кеворкян! Ще отбележите ли по някакъв специален начин годишнината? – Все едно, че не съм те чул, драги. Винаги съм се чудил на онези, които се навират в очите на публиката с юбилеите си. Направо е смешно: заклатил главата – ама, Прочети още…
Кеворк Кеворкян – на 80?! Цифрата е странна човешка приумица, която няма нищо общо с душата, духа и таланта. Кеворк Кеворкян – най-високият връх в журналистиката! Изключително рядко се срещат телевизионни Майстори, които да владеят и писмовното слово, Кеворк и в това е феноменален. Той не е от онези в журналистиката, които са награждавани от Прочети още…
След дописката ми „Тикай влака“ от миналата седмица, читателят Хари Славов бе направил следния коментар: „Кустурица филм трябва да направи по този случай, наградата на Запад му е в кърпа вързана“. Не съм сигурен, че въпросната гламавщина с тикането на влака ще е съвсем по вкуса на сръбския режисьор. Историите на Костурица, поне някои Прочети още…
Добре сме, добре сме – в смисъл, че минахме незабелязано, но пък неудържимо през всичките етапи на изфирясването и накрая се докарахме дотам да тикаме влакове. Отделиха някакво внимание на въпросната случка, но не толкова, колкото тя заслужава. Защото тя създаде един ясен образ, който вече винаги ще върви с нас, дори и пред Прочети още…
Не знаех, че 26 август е Световният ден на кучето – иначе щях да забавя с ден-два публикуването на дописката „Закучване“. А може би щях да сбъркам, защото „Закучване“ е текст за политиците – и кучетата, които са споменати в него, вероятно никак не са доволни от тяхната компания. Впрочем, правил съм Прочети още…