Проблемът не е дали ще има пространство за целия надпис, а в неговата скучност. Отвътре има място да се издълбае и марката на джипа. Но това ще бъде минималното разнообразие. Науката, която трябва да изследва пеещите вулви, е паразитологията. Чалгата е тяло, което се храни с чужда музика, носи подарени цици, кара чужда Прочети още…
Проблемът не е дали ще има пространство за целия надпис, а в неговата скучност. Отвътре има място да се издълбае и марката на джипа. Но това ще бъде минималното разнообразие. Науката, която трябва да изследва пеещите вулви, е паразитологията. Чалгата е тяло, което се храни с чужда музика, носи подарени цици, кара чужда Прочети още…
Слушам вчера присъдата на Боян Георгиев – приятелят на ТВ водещия Кембъла, който го уби, като катастрофира пиян в София. Слушам и се чудя – какво й става на нашата правосъдна система. Значи световнонеизвестният Боян, който пиян подкарва мерцедеса си със 135 км/ч по "Цариградско", блъска се в микробус и убива седящия до Прочети още…
“Сега у нас има две дузини народни писатели, чиито писания са гавра с нашата литература, и над 300 граждани, които се явяват по разни трибуни, изпъчват гърди, надуват бузи и гордо слушат този, който ги представя: “Пред нас е писателят Дрънчо Трънков”… Спомних си за този откъс от “задочните репортажи” на Георги Марков, Прочети още…
Нещо прелюбопитно се случи тези дни. Кмет, избран от ГЕРБ, си върна членството в БСП. Неформалният лидер на герберите беше неприятно изненадан, но реално погледнато в случката няма нищо изненадващо. Тя дори е по някакъв начин закономерна – в смисъл, че когато тръгна да се явява на местните избори миналата година, ГЕРБ нямаше Прочети още…
“Завръщане" означава да се завърнеш сам, но означава също така и да те завърнат, както овчарските кучета завръщат заблудените овце в кошарата. С думите "Да се завърнеш в бащината къща…" започва един от най-елегичните стихове в българската поезия. Да се завърнеш може с болка и копнеж, но може и с отвращение. Завръщането може Прочети още…
КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях Прочети още…
Или пред строителни предприемачи. Няма друго обяснение за безумния проект да бъдат бетонирани и последните зелени площи в един от що-годе нормалните жилищни райони на София. Кварталът, от който се стига по-бързо до Пазарджик, отколкото до центъра на столицата, отдавна е преебан от кметове и архитекти, които заради подкупи съсипаха всичко, което можеше Прочети още…
Напоследък все по-често медийните специалисти констатират една тревожна, но и закономерна тенденция в някои печатни издания – почти никой не ги взима насериозно и все по-малко хора ги купуват и четат. Причините за този необратим процес са много и комплексни, но една от тях е определяща – лошото качество на журналистиката с претенции Прочети още…
Тя още не го е попитала – къде бяха собствените му шамари. Ако квартален пияница беше посегнал на Любомир Асенов и напсувал жена му – той вероятно щеше да се сбие с него. Журналистиката обаче не иска да се саморазправя със Стоичков. И не може да обясни миролюбието си. Иска само да направи Прочети още…
Заглавието на оня класически разказ е: "Пази Боже, сляпо да прогледа!". Няма да го преразказвам. Кой чел – чел! Останалото е също класически сюжет по български. Печалбарство, непукизма на нахалния илитерат. Гьонсуратлък до небето и: "Че к,о мий дала тъз България". Естествено, че се е минало, през "Знаеш ли кой съм аз?", "Мога Прочети още…
Имаме новина. И я имаме поднесена по характерния начин: по инициатива на страната, която казва какво може да се съобщава и какво не по темата за проекта „Южен Поток”. Ето че след подписването на споразумението в София през януари тази година става ясно, че ще бъде направена следващата крачка. Ще има споразумение за Прочети още…
Могат да се направят аналогии между днешните промени в правителството и онези по времето на Иван Костов. Въпреки че контекстът е различен, някои характерни черти за управленския манталитет в България си остават същите. И в двата случая промените станаха след натиск отвън, а не заради вътрешното убеждение, както на лидерите, така и на Прочети още…