Бойко и домочадието му – година първа
Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на чедата. А тия бяха многобройни, опустошаваха мигновено хлябове и блюда и напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ. Премиерът хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се Прочети още…