АБВ на (з)аверите е Абвер
И сякаш някой в залата би му възразил, той изгледа предизвикателно аудиторията от внимателно подбрани субекти, които приличаха на онези пратеници на прочутия болшевишки конгрес, който бурно аплодират Сталин, а той добродушно се цели в тях с току-що подарената му ловна пушка. След което вкупом ги лашка по концлагерите и ги разстрелва.
Там е работата, че Първанов се перчи пред удобна публика. Лесно е да искаш от Абвера да ти козирува, след като си подбрал “лейтенантите” насреща. Досущ като при друга негова знаменита реч в НДК, когато в пълната с офицери и дипломати най-голямата зала в България, готвещият за нов президентски мандат Георги Първанов благоволи да признае за досието си.
И го направи с думите и аргументите, които всички следващи след него изобличени другари повтаряха като мантра: “гордея се и пак бих го направил”. С тази своя тогавашна изява държавният глава на европейска България легитимира ДС със задна дата и отправи послание към България и света, което по своята неморалност може да се мери само с подобните прояви на руския му аналог Владимир Путин.
Ето че все пак настъпи времето Първанов да бъде предизвикан на полето на морала. Но не в собствената му среда, селектирана по неговите критерии, а в национален и международен мащаб. Ако му позволят да се измъкне и този път, виновниците за това ще споделят историческа вина за нереформирането и немодернизирането на България.
Самият Първанов отлично схваща това и като настъпана пепелянка хапе Борисов по най-болното място в неговата ахилесова пета – живковизма на бившия охранител на Тодор Живков, от когото първановци се отърваха, за да ни се натрапят с лукавството и живковската гъвкавост, характерна за самия “късен Живоков”. Нима Тато не заговори на финала преди провала, че “социализъмът е едно недоносче” по същият начин, по който сега Първанов се опитва да ни възражда, сякаш и двамата нямат отношение към тежката бременност на България с проблеми, създадени под тяхно ръководство, че да бъдем израждани като граждани, но недоносени? И точно Абвер ли е кувиозът?
Ако Борисов е искрен, че иска да се сбори с Първанов на терена на морала, на който го атакува вербално в рамките на скандала с посланиците, трябва да даде личен пример. Иначе се получава като във вица за Брежнев, който изхвърлил от самолета американския президент , вместо да скочи, когато му дошъл редът да спаси падащата машина след теглене на чоп. Вярно е, че Борисов изтегли чип, при това нереформиран. Но ето че е време да извърши нещо принципно важно- доста повече от строежа на магистралите и детските градини.
След като Борисов изисква (правилно) от посланиците, свързани с ДС, да си подадат оставката като морален жест, няма логика и морал в това да заявява, че щял да уволни своя министър с подобна зависимост ( обявена от комисията, а не призната от Божидар Димитров, както Борисов внушава), “при едно условие” – каквото и да е то. Защо за Димитров да не важи изискването за морален жест, както за посланиците? Да не говорим, че да се очаква от Първанов да уволни собствените си съветници и другари, изпратени по света, е като да очакваш от Абвера да се превърне в Корпуса на мира.
И няма да има мир, докато има Абвер, а насреща му няма никой.
Иво Инджев
www.ivo.bg