АБРОВСКИ РАЗКРИ ШОКИРАЩ ФАКТ: АДМИНИСТРАЦИЯТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО Е НАПЪЛНО СПРЯЛА! ХРИСТАНОВ ТРЯБВА ДА СИ ОТИДЕ ВЕДНАГА. ТОЙ Е ЕДИН ПОСРЕДСТВЕН ПРОВИНЦИАЛЕН НАРЦИС, КРАЙНО НЕКОМПЕТЕНТЕН
Когато в една държава думите „национална сигурност“ започнат да се хвърлят като конфети в сутрешен блок, значи нещо е дълбоко сбъркано. Или някой лъже. Или някой не знае какво прави. И в двата случая – плащаме всички.
В този ред на мисли сблъсъкът между Пламен Абровски – бившият председател на Комисията по земеделие в Народното събрание и Иван Христанов не е просто поредната политическа караница. Това е сблъсък между две версии на реалността: едната твърди, че има заплаха. Другата твърди, че това е театър.
И как да не е театър, когато министърът 24 часа в денонощието снима сам себе си, за да се показва какъв невероятен работяга и борец с мафията е. Докато в същото време земеделската администрация изпада в пълен колапс. Тя всъщност не работи. И това е така, защото просто никой не я управлява. А никой не я управлява, защото Христанов абсолютно нищо не разбира от земеделие и проблемите на сектора. Ама, абсолютно нищо!
Но да се върнем на драматичната тема за националната сигурност.
Ако има заплаха за националната сигурност – къде са доказателствата?
Ако няма – защо обществото е поставено в режим „паника“?
Националната сигурност не е драматичен ефект за пресконференции. Това е най-тежката дума в държавния речник. Когато я употребяваш без да я подплатиш с факти, ти не предупреждаваш – ти манипулираш. Точно това прави Христанов. Манипулира, спекулира и съзнателно драматизира. Това, което обикновено правят посредствените и некомпетентни спрямо ролята си актьори.
Защото истината е следната: Или има криза. Или има сценарий.
Абровски не атакува внимателно. Той удря директно в главата. Обвинява в безотговорност. Подлага под съмнение компетентността. Поставя под въпрос управленската адекватност. И е прав да прави всичко това, предвид посредствения палячо сложен да управлява сектор, който въобще не разбира и познава.
Абровски не ползва дипломатически тон. Той отправя директни обвинения от най-тежка категория.
Но въпросът не е дали нападението е остро. Въпросът е: има ли основание?
Регулаторът под прицел
Когато се иска оставката на ръководството на Българска агенция по безопасност на храните, това вече не е реторика. Това е обвинение в провал.
Ако институцията, която трябва да гарантира безопасността на хранителната верига, е оглавявана от некомпетентно лице , със заличени права на ветеринарен лекар заради измама – това е скандал от огромен мащаб.
И в двата случая обществото стои като статист, докато елитът си разменя обвинения.
Политика чрез страх – най-евтината валута
Най-лесно е да управляваш чрез тревожност. Кажи „заплаха“. Кажи „сигурност“. Кажи „война“. И хората инстинктивно млъкват.
Но когато тази терминология се превърне в инструмент за политически натиск или за прикриване на управленска немощ това вече не е политика. Това е злоупотреба с доверие.
Колко струва доверието на една държава?
И кой има правото да го харчи за краткосрочен предизборен пр и рейтинг?
Истината е проста и болезнена.
Или има реален риск и някой трябва да носи отговорност за него.
Или няма риск и някой трябва да носи отговорност за паниката.
Трети вариант няма.
Не може да крещиш „национална сигурност“ и после да се скриеш зад мъгляви формулировки.
Не може да искаш „глави“ без да извадиш факти на масата.
Не може институциите да функционират като телевизионен формат.
В този шум липсва едно: ясна, документирана, безспорна информация.
Докато тя липсва, остава усещането, че не се борим с криза. Борим се с наратив. Със сценарии. С политическа надпревара кой ще извика по-силно.
А държавността не се измерва по децибели.
Въпросът вече не е кой кого „смачка“ в медийното пространство.
Въпросът е кой ще поеме отговорност!
И ако това е просто поредната буря в чаша вода, тогава проблемът е още по-голям:
Означава, че институциите ни използват страха като инструмент.
А държава, която управлява чрез страх или чрез театър, не е силна.
Тя е нестабилна. Тя е обречена да сблъска с тежки времена.
Или накратко, Христанов трябва да си отиде веднага. Той е един посредствен провинциален нарцис, който освен всичко друго е и крайно некомпетентен в поверената му сфера на дейност. Той е просто поредният самовлюбен кариерист, който си играе със съдби, като уличен акробат пред червения светофар отчитащ времето.
А истината е, че нямаме никакво време. За такива като Христанов.
Afera.bg