АБСУРДНА ЗАКОНОВА УРЕДБА ТЛАСКА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ КЪМ ЕМИГРАЦИЯ! СЪЗДАВА ФИНАНСОВИ БАРИЕРИ ПРЕД ОБРАЗОВАНИЕТО, ВМЕСТО ДА ГИ ПРЕМАХВА
Казвам се Емилиян Велковски от гр. Козлодуй. След като завърших магистратура в УНСС на 29.06.2025 г., наследствената ми пенсия беше спряна за три месеца, защото продължавам образованието си с втора магистратура в СУ. Оказва се, че според българския закон е трябвало умишлено да забавя дипломирането си, за да не остана без никакви доходи през лятото.
Сигналът ми е още по-тревожен на фона на увеличените университетски такси у нас. Вместо да компенсира тази тежест, държавата създава допълнителни финансови дупки, които правят безплатното образование в чужбина не просто привлекателно, а единствено спасително решение за много млади хора.
Това не е личен проблем, а системен абсурд, който засяга много млади хора. В държави като Германия и Австрия този въпрос отдавна е решен в полза на студентите.
Готов съм да разкажа своята история и да предоставя цялата кореспонденция с българските и европейските институции. В прикачения файл изпращам официалното си предложение за законодателна промяна, което разкрива пълните детайли на този скандален казус и как той допринася за „изтичането на мозъци“ от България.
Това е история за това как държавата наказва желанието за знание.
С уважение,
Емилиян Велковски
………………..
ДО МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ В 50-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Искане за незабавна законодателна промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО) за прекратяване на анти-образователна практика, допринасяща за „изтичането на мозъци“ от България.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Пиша Ви като български гражданин и студент, който е пряко и многократно потърпевш от законова уредба в Кодекса за социално осигуряване, която на практика саботира желанието на младите българи за образование и развитие в собствената им страна.
Детайлно описание на казуса:
Казвам се Емилиян Руменов Велковски и като получател на наследствена пенсия разчитам на тази подкрепа, за да мога да се развивам и уча. На 29.06.2025 г. завърших магистърска степен в УНСС. Без никакво прекъсване на образователните си намерения, веднага предприех необходимите стъпки за продължаване на моята квалификация, като кандидатствах за втора магистърска програма, „Японистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където записването е през месец октомври. Въпреки това, изплащането на пенсията ми беше спряно за месеците юли, август и септември 2025 г., без да бъда уведомен и без да получа официално разпореждане.
Това не е инцидентен случай, а системен проблем, с който се сблъсках и при прехода си от бакалавърска към магистърска степен. Настоящата административна практика се основава на формалистично тълкуване на закона, което е в пълно противоречие с неговия дух и цел.
Аргументация:
Проблемът е далеч по-дълбок от личния ми казус. Тази практика е симптом на политика, която има катастрофални последици за бъдещето на нацията:
1. В разрез с Конституцията: Член 4 от Конституцията на Република България постановява, че страната ни е „социална държава“. Член 53 гарантира правото на образование. Практиката на НОИ да спира наследствените пенсии на студенти в административната пауза между две степени е директно нарушение на тези основни принципи. Тя създава финансови бариери пред образованието, вместо да ги премахва.
2. Стимул за „изтичане на мозъци“: Какво послание изпраща държавата на един млад човек, когато го наказва финансово, защото се стреми към по-висока квалификация? Посланието е: „Не ни пука за твоето развитие. Справяй се сам.“ Това послание става оглушително, когато го съпоставим с реалността: докато в България таксите за университетско образование се увеличават, в държави като Германия те са безплатни. Когато един млад българин види тази разлика – тук по-скъпо и без социална сигурност, там безплатно и със законово гарантирана подкрепа – какъв избор му остава, освен да потърси бъдещето си там, където образованието е реална, а не само декларирана ценност? Тази законова празнота е директен катализатор на емиграцията на най-ценния ни капитал.
3. Европейски анахронизъм: Срамно е в 21-ви век българската социална система да е толкова сляпа за реалностите на образователния процес. В други държави-членки на ЕС този въпрос е решен по логичен и хуманен начин.
o Германия: § 48 от Шеста книга на Социалния кодекс (SGB VI) изрично позволява изплащането на наследствена пенсия в преходен период до четири месеца.
o Австрия: Законодателството също предвижда продължаване на плащанията (Waisenpension) по време на ваканциите между учебни етапи, ако обучението ще бъде продължено.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОМЯНА:
Затова не просто предлагам, а НАСТОЯВАМ да бъде инициирана незабавна законодателна промяна в Кодекса за социално осигуряване. Предлагам създаването на нова алинея в чл. 81 от КСО, която да гласи:
„Изплащането на наследствена пенсия на учащи по смисъла на този кодекс не се прекъсва за преходен период до четири месеца между завършването на една образователна степен и документалното записване в следваща, при условие че лицето представи документ, удостоверяващ приема му в следващата образователна степен в законоустановения за това срок.“
Всяко забавяне на тази промяна е ден, в който България губи доверието на своите млади хора. Време е да докажете, че „подкрепа за младите“ е реален ангажимент, а не празен политически лозунг.
С уважение,
Емилиян Руменов Велковски
Козлодуй