АЗ ЛИ ЗАБИХ ПОСЛЕДНИЯ ПИРОН ВЪВ ТОПЛИТЕ ТИ ДЛАНИ, МИЛИ БОЖЕ?

АЗ ЛИ ЗАБИХ ПОСЛЕДНИЯ ПИРОН

… навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,

нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,

сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,

и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива,

лови на вълнолома паламуд и всяка сутрин грейва върху хляба,

пак Той реди домашния уют – и ни крилѝ! – в надеждицата слаба,

понякога със мен на теферич седи цял ден на кривата ми пейка –

Той – тридесет и тригодишен пич, а аз – една пробита, куха лейка,

и сляп и глух за всеки Негов стон, за мен въпросът си остана сложен –

аз ли забих последния пирон във топлите ти длани, Мили Боже?

Валери Станков

25 април 2019 г.

гр. Варна, 21, 00 ч.