АКО ИВАЙЛО-БЪРДОКВА ЗНАЕШЕ КОИ СА МУ НАСЛЕДНИЦИТЕ, ЩЕШЕ ДА СЕ ОБЕСИ

Преди години, когато Борисов се домогна до първия си значим пост в държавната администрация, си направих елементарния каламбур да го сравня с трагичния цар Ивайло, Бърдоквата. Виден наш свинар и предводител на феодалния ни „пролетариат“. Тогава си позволих да прогнозирам, че Борисов ще се застои за малко на хоризонта и след кратък период от време ще рухне в бездната на собственото си некомпетентно безразсъдство. Не познах. Борисов от главен секретар на МВР се класира за кмет на София, направи партия и днес за втори път ни е премиер.

Тогава твърде лекомислено не отчетох кои са създателите на Борисов и шайката му, която не само печели изборите, ами направо пребива съперниците си. Не предположих, че Борисов ще пребива миньорите, ще създава полицейщина и милиционерщина наоколо си, не допуснах, че ще ми каже, че понеже е прост, значи и аз съм прост и ще се разберем. Не подозирах, че ще самоинициира оставката си, за да се върне след година и нещо отново във властта. На бял кон.
Лош пророк съм бил. Занапред ще се пазя от прогнозите, като от огън. Сега не смея и да си помисля да сравнявам Борисов с Бърдоквата. Борисов няма аналог в нашата история, която представлява една нескончаема хроника за изпитание на хипопотамсокото търпение и дебелокожие на нашия нещастен народ.
Списъкът с греховете на тоя управник е безкраен. Прав е социологът Кънчо Стойчев, който наскоро каза, че Борисов много иска да управлява, но не знае как и не може да управлява. Какво от това, като на всички ни е ясно, че властта за Борисов означава само едно: алиби. И нищо повече.

Любо КОЛЬОВСКИ