Ако и съдиите тръгнат на митинги срещу полицаите?!
Ние ги хващаме, те ги пускат". Няма нужда да напомняме чия е тази фраза и защо бе казвана. За 7 години авторът й от главен секретар на МВР стигна до премиерския пост. Когато я изрече тогава , последва бурен скандал между съдиите и тогавашното ръководство на вътрешното ведомство .
Наложи се самият Борисов да ходи на крака в Съдебната палата, за да се извинява и обяснява, че не бил разбран правилно. Всичко това бе гарнирано с контраобвинения от страна на магистратите, че МВР не дава годни доказателства, разследва некачествено и всъщност не хваща бандитите. На няколко пъти в следващите години прехвърлянето на отговорността между съдебната власт и вътрешното министерство се обостряше и винаги водеше до отслабване на държавата.
В последните дни започна нова серия от тази между институционалната война. За първи път полицаи се събраха пред Съдебна палата – тази в Плевен, за да протестират срещу леки присъди след споразумение с хулигани. А на площада в Благоевград униформени излязоха с баджове "Полицаите не са убийци" срещу тежките присъди за антимафиотите по делото "Чората". Сайтовете са пълни и с протести срещу ВКС, който призна за виновен полицай в насилствено изтръгване на показания.
Естествено, полицаите имат право на позиция, могат да коментират и съдебните решения, и правораздаването, и наказателните процедури.
Но когато тръгнат на бунт срещу съдебната система, действията им придобиват съвсем друг смисъл.
Щом полицията не приема съдебните решения, как може да се очаква да го правят обикновените граждани?
А и някои от протестите изобщо не са насочени там, където трябва. Плевенското недоволство е свързано с възможността в Наказателно-процесуалния кодекс за споразумения и съкратени производства срещу бандитите. И с налагане на наказание под минимума, предвиден за съответния състав в Наказателния кодекс. Прокуратурата и съдът са длъжни да прилагат тези норми. Затова в случая полицаите трябва да протестират пред парламента.
Но изведнъж служителите на МВР намериха нов отдушник за проблемите си – съдебната система. Само до преди няколко месеца протестираха срещу ръководството на МВР за повече пари, по-здрави кубинки и униформи и за социални придобивки. Въпреки че не се очертава исканията им да бъдат 100 процента изпълнени от новото ръководство, вече не се бунтуват за тези неща.
Но има е нещо по-опасно от спонтанния или организиран протест на полицаи срещу съдии. И това е поведението на вътрешния министър Цветан Цветанов. Той не само отиде на крака в Благоевград, за да се види с осъдените полицаи за убийството на Чората, но и сподели публично вътрешното си убеждение, че те не трябва да лежат в затвора. Премиерът Бойко Борисов също заяви, че 18 години затвор са много за полицаите – толкова не помнел да са дадени за някой престъпник. Тези знаци могат да се тълкуват като натиск и като обявена война на съда.
Много въпроси има по процеса за смъртта на Ангел Димитров-Чората, издъхнал в ръцете на антимафиотите при операция "Респект" през 2005 г. Това дело се гледа няколко пъти, от четири съдебни състава, беше върнато веднъж от Върховния касационен съд за ново разглеждане, имаше две коренно противоположни медицински експертизи. Според едната арестантът умрял от кардиогенен шок, а според другата, докато е бил с белезници, е налаган здраво.
На два пъти обаче два различни съдебни състава признаха полицаите за виновни в умишлено убийство и им дадоха общо 82 години затвор.
Сега се чака отново последната дума на касационния съд. Той може да потвърди присъдата или да върне делото за ново разглеждане с указания, които биха могли да бъдат оневиняващи или смекчаващи вината. Примерно, че не става дума за умишлено убийство, а за предизвикана смърт по непредпазливост. Нещо, за което очевидно ще пледира и защитата. Развръзката предстои. Провокиран от протестите, шефът на ВКС Лазар Груев декларира, че съдът ще решава само според доказателствата и в държавата над всичко е върховенството на закона, а не чувствата.
Но е сигурно, че публичният натиск ще продължи. Както и очертаващата се кампания на МВР гилдията срещу съда. Няма кой друг освен полицията и останалите служби да уличат корумпирани магистрати, които вършат длъжностни престъпления. И да доказват това в съдебна зала, а не на площадите. Полицаите не трябва да забравят, че докато се чудят за кое по-напред да протестират, се извършват хиляди престъпления – всяка минута се разбива апартамент, пребиват се хора, стават грабежи. И обществото, а не само политиците разчитат на тях. И понеже полицията често дава пример, сега всички могат да се разбунтуват срещу съда и решенията му. Логично е дори и съдиите да протестират пред полицейските управления.
Ето още една победа на престъпността над държавата.
Петър Петров
В. „Сега”