Ако те бие полицай, гледай да е непознат!

Заместник-апелативния прокурор на София Галина Стоянова отстрани наблюдаващия прокурор по дело за убийството на чешкия гражданин Либор Мировски – Димитър Димитров от Софийската градска прокуратура (СГП) и дознателят по това дело Николай Станчев от СДВР. Причината е едно скандално постановление на прокурор Димитров, с което по същество се прави опит да се сложи край на друго дело – за нанесен грозен побой от група полицаи в СДВР върху обвиняемия за убийството Никола Молчан. Прокурорът Димитров забранил да се извърши разпознаване на побойниците от СДВР с умопомрачителния аргумент, че изходът бил предопределен – Молчан познавал полицаите и щял да ги посочи! "Правен свят" следи този емблематичен случай на полицейско насилие от самото му начало през януари и отразява неговите главозамайващи обрати.

Никола Молчан бе пребит като куче в сградата на СДВР в нощта на 8 срещу 9 януари т.г. –

за да си признае убийството на своя съдружник Мировски. Побоят започнал още в полицейската кола веднага след задържането му в 23 часа и продължил в дирекцията докъм 4 часа сутринта, разказва самият Молчан. Налагали го хора с маски и без маски, едните се уморявали, други ги сменяли, ритали го, блъскали го с електрошок по гениталиите и в кръста. Душили го с чувал, нахлузен на главата. По гърба му съдебният лекар открил отпечатък от грайфер на обувка – два дни след побоя.
На 28 януари в Софийската районна прокуратура (СРП) е образувано досъдебно производство в СРП срещу неизвестен извършител от състава на полицията, който причинил на Молчан лека телесна повреда при или по повод изпълнение на службата (чл.131, ал.1, т.2, пр.3 от НК). Дали наистина телесната повреда е лека, е твърде спорно – наскоро лекарите извадиха единия бъбрек на Молчан, а според първоначалните заключения тази интервенция се е наложила като последица от побоя. Молчан е бит по бъбреците, а на снимките, правени по време на медицинския оглед, ясно се виждат огромни морави петна по гърба му.
Всъщност основното обвинение срещу полицаите трябва да е не за телесна повреда, а по чл.287 от НК – за принуда над задържан, за да се изтръгнат от него признания. Но това ще може да се уточни едва след разпита и очните ставки с виновните полицаи. Ако някога те бъдат идентифицирани.
На пръв поглед изглеждаше, че няма нищо по-лесно от разследването, доказването и наказването на това престъпление. Един здрав човек е задържан в полицията, а на другия ден вече е смазан от бой. Ясно е, че е бит в СДВР, и не би трябвало да има спор кои полицаи са били дежурни този ден и какви задачи са изпълнявали.
Само че пет месеца СРП и столичното следствие не могат да извършат разпознаването на петнайсетината заподозрени полицаи от СДВР – сектор 01 О"КП". Те се оказват непрекъснато възпрепятствани да се явят на очната ставка.
А накрая се случва и невъзможното. Дознателят Станчев, който води разследването за убийството на Мировски, неизвестно на какво основание, праща сигнал до наблюдаващия делото за убийството прокурор Димитър Димитров от СГП, че разпознаване по делото за побоя (в СРП) не трябва да се извършва, защото то ще бъде много опорочено. По делото за побоя дознател Станчев е само свидетел и няма право да атакува актовете на прокуратурата по тази преписка. Но въпреки това прокурор Димитров се произнася по неговия сигнал и отменя постановлението на колегата си Николай Христов от СРП да се извърши разпознаване със заподозрените полицаи от СДВР. Аргументите на г-н Димитров са

истински шедьовър на логиката.

И преди побоя Молчан е посещавал СДВР за "беседи, оперативни и следствени действия" и така той имал възможност да се запознае с всички служители от Сектор 01, те "са общували явно и директно с него, т.е. били са във визуален и вербален контакт. Следва да се приеме, че както те са познавали добре същият, така и той е познавал тях". Поради тази причина, смята прокурорът Димитър Димитров, основателни са опасенията, че разпореденото разпознаване на служителите, участвали в акцията по задържането му, "води до предопределеност… Избирателно Молчан би могъл да посочи всяко едно от лицата, които са работили явно с него, той е можел да ги възприема продължително време и да ги запомни добре по телосложение, лица, гласове и други физически данни".
С други думи, ако те е пребил познат човек, не се оплаквай на прокуратурата. Такова дело ще остане с неизвестен извършител докрая, защото няма да ти позволят да го посочиш!
Но логическите главоблъсканици на прокурор Димитров са бял кахър. Същинският проблем е, че той си е позволил да се произнася в рамките на прокурорска преписка за убийство, която той наблюдава, и то – под номера на тази преписка, за действия по друго досъдебно производство, водено в СРП и да отменя постановление на прокурора по това друго дело!
Съвсем немаловажен факт е, че какъвто и да е изходът от делото за полицейския побой над Молчан, това по никакъв начин няма да повлияе върху делото за убийството на Мировски. Запознати с разследването твърдят, че няма доказателства, събрани в резултат на побоя, които да са приобщени към делото за убийството. Точно по тази причина поведението на Димитров и Станчев няма друго обяснение, освен като

опит да разпънат чадър над полицаите-побойници.

Това дело по никакъв начин не може да изкласи, ако не бъдат разпознати виновните, то просто остава блокирано докрай.
В средата на юни заместник-апелативната прокурорка на София Галина Стоянова отмени постановлението на колегата си Димитров като недопустимо и незаконосъобразно. И отстрани от разследването за убийството на Либор Мировски прокурора Димитров и дознателя Станчев – заради очевидната им предубеденост и по съмнение в тяхната обективност.
Делото за полицейското насилие отново е в столичното следствие, където отново подготвят разпознаването.
"Ама вие не се заблуждавайте, на тоя Молчан изобщо не му е чиста работата!", предупреждават от прокуратурата и полицията, когато стане дума за това дело. Еврика! Ами то се предполага, че полицията се занимава предимно с престъпници, а не със законопослушни граждани. И никъде не пише, че лошите могат да ги спукват от бой. Не защото сред тях случайно може да попадне и някой невинен, който да отнесе пердаха незаслужено. Правилата са за всички.
За съжаление, не само в полицията разсъждават по този начин. Но може би законопослушните граждани трябва да си зададат въпроса по друг начин – с какво един полицай, способен садистично да пребие арестант, окован с белезници, е по-добър от всяка улична мутра-рекетьор? В много отношения престъпленията, извършени от полицаи, са по обществено опасни, защото полицаят е обучен и облечен с власт.
Иначе навремето светата инквизиция е имала най-добра разкриваемост – на 100 процента.
Тия дни тече скандал покрай резултатите от проверката на работата в СРП, която извади наяве купища пропуски. "Правен свят" публикува на сайта си пълна информация за доклада. Проблемът обаче не е в структурата, а в това какъв процент от прокурорите в България живеят с мисълта, че им е позволено безнаказано да извращават закона. С чувството за изпълнен дълг.
 
Сп. „Правен свят”