Ако ченгеджийската война не бъде спряна, хаосът ще ни отнесе

Дори напротив. Икономиката ни живна, хазната не е пробита, далеч сме от бунтовете и ексцесиите в съседна Гърция. И изведнъж ни налазиха пустите бръмбари. Специалните разузнавателни средства в държавата са на път да ни пратят при Оруел. Догадките кой, кого, кога, как, защо подслушва и сега ли е моментът да го извади заприличват на разговор между двама Биг брадъра в лудницата. Кой стои зад заливащите ни записи с откровения между избрани? Дали те са резултат на междуособици и гафове в ГЕРБ или пък мръсен старт на предизборна кампания? А може би става въпрос за разчистване на стари сметки между големи играчи. 

На милионите българи, които по принуда влизат в паралелната реалност, обаче изобщо не им пука за ударите под кръста сред т.нар. бг елит.
Тях ги плаши хаосът и ступорът в държавата.

Засега разкритията от СРС-тата вървят по възходяща линия – шеф на митници, зам.-министър, министър, вицепремиер, депутати, а от вчера премиер и като рикошет президента.
И нищо, което да изненада хората или още по-важното – да им бъде полезно като информация. Може би упрекваното в полицейщина правителство падна в класически ченгесарски капан, заложен от съперник с повече умения в тези игри. 

Факт е, че ударите под кръста започнаха след началото на яростната война между МВР шефа Цветан Цветанов и бившия сътрудник на ДАНС Алексей Петров, избила в крайна сметка на медийния фронт.

Друго, което се набива на очи, е вече откровената неприязън между премиер и президент.
Дали в тези битки бръмбарите се оказаха предпочитано оръжие тепърва ще става ясно. Факт е обаче, че сега топката е в двора на управляващите. И все повече расте съмнението, че някой успя да използва поръчаните от властта СРС-та на принципа "с техните камъни по тяхната глава". Което пък означава, че МВР изпусна духа от бутилката.

Другата версия е, че ведомството на Цветанов е разграден двор, в който всеки влиза и изнася каквото му трябва. Или пък монтира бръмбари на когото и когато иска.
Крайно време е прокуратурата да се намеси и да стане ясно кой е поръчвал и кой е плащал за СРС-тата. Или пък става въпрос за виртуозен компромат.  

Сами по себе си пусканите на порции записи с герои от властта са достатъчно скандални. По-важният въпрос е дали кутията на Пандора трябва да се отвори докрай и държавата съвсем да отиде на кино. Иначе казано дали мнозинството българи искат повторение на зловещите сценарии от 1990-та и 1997 г. Тогава улицата командваше държавата, магазините бяха празни, а заплатите – 10 долара.

Бръмбарите са на път да поставят на карта и най-голямото постижение на България след прехода – евроинтеграцията. Не е ясно кога на Брюксел ще му писне от боя с компромати у нас, които пращат в седма глуха реформите и превръщат в мираж влизането ни в Шенген. 
Премиерът Борисов все още има шанс да спре разпада на държавата, като сложи всичко на масата. Ако някой се е надценил в слухтенето или пък е загубил контрол над службите, нека си понесе заслуженото.

Иначе се отива към до болка познатата схема "всички са маскари" в очакване на поредния месия край изборните урни. Но задава ли се нов кандидат за неопетнен спасител на нацията? Трудно е за вярване.

Най-добрият лек срещу бръмбариадата е здравият разум и силно развито чувство за самосъхранение на българина. Все пак вече сме духали кашата с досиетата, за да я повторим със СРС-тата. Извадени от ръкава парчета истини или ментета, пускани на час по лъжичка.
Сега е моментът да кажем – не, мерси. Този филм сме го гледали. И не ни харесва.

Юлиана Ончева
в. Стандарт