Актуална хроника на пропадането на правителството
Само така могат да се квалифицират събитията от първия месец на 2013 година. Фактическият провал, който пряко повлия на отношението на гражданите към управляващата партия и нейния лидер беше резултатът от референдума на 27 януари. Независимо от активността и оценката на значимостта му, анализът на гласуването показва реална лична загуба на Бойко Борисов. Той по всякакъв начин се опита да омаловажи резултата, лично отиде в последния момент по спортно облекло до урните и показа, че няма никакво значение какво изразява българският народ, ако мачото Бойко през това време приветства победата на Джокович.
В подценяването на референдума цялото правителство, подведено от Бойко прекали и се показа некомпетентно и объркано. Финансовият министър каза, че въпросът е формулиран неразбираемо, а формулировката е на неговата парламентарна група. Над 70 депутата от ГЕРБ се регистрираха в ЦИК като група, която подкрепя строежа на нови ядрени мощности в България и след това пак поради обръщане на позицията на Бойко, се отказа от официалните си подписи. За всеки е ясно, че това е политика – антигерб. Бойко Борисов сам реже клона, на който стои. Не е реално да се мисли, че хората, с които работиш могат да бъдат никой, могат да бъдат унижавани без граници. Как гласува Цецка Цачева – цял председател на Народното събрание в Плевен, тя просто се скри. Президентът отчете референдума като победа на фона на несериозните приказки на Борисов.
Политолози и социолози започнаха да определят управлението на Борисов като авторитаризъм и дори диктатура. Ясно е, че Борисов изобщо не разбира в какво го обвиняват. Диктатурата е състояние, в което не работят държавните институции, а за сметка на тях всички решения се вземат от един център – в случая Борисов. Затова неговото управление е еднолично, казано по друг начин авторитарно. Първо, всички решения на мнозинството в Народното събрание се вземат по волята на Борисов, парламентарната група на ГЕРБ на практика има само функцията до одобрява решенията на Министерския съвет. Второ, министър-председателят не подлежи на парламентарен контрол. В парламентарните петъци той е или в чужбина или в отпуска. Трето, в интервю за авторитетното предаване „Панорама” Борисов заяви, че всички медии в страната се владеят от една групировка – тази на Делян Пеевски. Не може да си министър-председател и да твърдиш това. Това означава, че за теб няма нито прокуратура, нито Комисия за конкуренцията и пр. държавни органи, които не трябва да допускат какъвто и да е енергиен, петролен, газов или медиен монопол. Медийната ситуация е резултат от политиката на държавата – в случая правителството на Б.Борисов и той не може да се крие зад това, че гражданите няма от къде да се информират за реалната собственост върху медиите. За нея се твърди, че Борисов е близо до медиен монопол чрез действията на Цветан Цветанов в последните прегрупирания за завладяване на пресгрупата „24 часа” и „Труд”. От 35 място през 2006 г. в годишната класация на медиите на „Репортери без граница” , сега България е на 87 място. Сривът е убийствен за оценката на правителството.
Борисов реши да компенсира загубата на референдума с решителни смени в изпълнителната власт. На сутринта след референдума той решително поиска и прие две оставки – на просветния министър и на председателя на ДКЕВР. И двете оставки не изненадаха никого, но само прибавиха чувството за липса на организация в правителството, за липса на план в главата на Борисов и напълно ситуационни действия.
След оставките дойде стрелбата срещу наркобоса Златко Баретата пред съдебната палата. Несигурността на една от най-важните сгради в държавата, опита за отстраняване на знаков престъпник пред очите на цялата власт, Борисов коментира с това, че който няма потвърдена присъда трябва да стои в ареста за по-сигурно. Хипотезата да не се потвърди присъдата отсъства в мисленето на Борисов. Правната му култура винаги е стигала до „Ние ги хващаме, те ги пускат”. Борисов не обърна внимание, че тази стрелба е единственото, с което напоследък България е цитирана в световните медии. Тази стрелба показа още веднъж, че организираната престъпност владее ситуацията, а през това време министрите Цветанов, Ковачева и новият главен прокурор са в Брюксел да докладват напредъка в борбата с бандитите.
Като за капак в последните дни на яве излезе папката „Буда”, която съдържа опит Бойко Борисов да стане сътрудник на службите на ЦСБОБ през смътната 1997 година. Общественото мнение отново не беше изненадано. Услужливи клоуни като Яне Янев бяха изваждали подобна информация през годините и никой не беше обръщал внимание. Бойко реално е служил на държавата и на организираната престъпност едновременно – това поради характера на работата му в прехода вероятно е така. Между Бойко и неговият приятел Алексей Петров няма разлика. Въпросът е, че Борисов на въпросите за това дали е бил сътрудник на службите отговаря в интересна последователност. Първо казва, че никога не му е предлагано да влезе в тези служби и второ иска веднага да бъде изваден документа, с който той отказва да бъде служител. Кое от двете е вярно ? Няма отговор. Това е стилът Борисов.
В последната седмица след неудачното сравняване на референдума на народа по значимост с тенис-мач, Борисов започна да се показва със сериозна физиономия и загрижени послания. Съветниците му е трябвало да отбележат, че вулгарно-циничният стил на всесилния управник вече е в негов ущърб. Борисов е пак в образа на жертва на неразбиране, на тройната коалиция и забравя, че е в края на мандата си и всички неудачни закони и решения на тройната коалиция той вече отдавна трябваше да е променил.
Новото преображение на Борисов от забавен и остроумен супермен в сериозен, колкото може, държавник е силно закъсняло. Общественото мнение вече се научи да превръща във вицове и сериозните му изказвания. От тук нататък до изборите всичко зависи от опозицията на Бойко, от това доколко убедителни алтернативи на ГЕРБ ще се появят и ще убедят гражданите, че ГЕРБ беше поредния експеримент, направен от неподготвени и безотговорни политици.
Доц. д-р Мария Пиргова,
Експерт на ПП „Нова алтернатива”