Александър Иванов: Зад побоя над Огнян Стефанов стоят подавалите му информация за „Опасните новини”
– Защо се разделихте с Огнян Стефанов?
– Според мен причините са комплексни. Когато той се възстанови физически и взе да прави пъвите крачки с патерици, се усещаше, че е променен човек. Казвал ми е – "От това по-лошо не може да се случи". Няколко рекламодатели спряха парите за Фрогнюз едностранно. Водил съм разговори на различни места за реклама, но навсякъде виждах как хората имат едно на ум. Той, Стефанов, се нервираше от финансовите проблеми и това е нормално. Говорили сме за предстоящата предизборна кампания, неговите думи бяха – "Откъдето и да дадат пари, все ще е добре." Дори когато разговарях с него след една моя среща в една политическа централа, той ми заяви – "Кажи им, че ние може да направим и черен пиар." Това ме шокира напълно. През цялото това време, докато траеше неговото първоначално възстановяване в санаториум в Банкя, а после в домашна обстановка той явно разбираше все по-отчетливо, че изпуска нещата, че вече не е същия. Аз му уредих интервюта с швейцарската, холандската национални телевизии, с Дорийн Карвахал от "Интернешънал Хералд Трибюн", с гръцка частна телевизия, други чужди вестници. Паралелно с това от родните медии имаше огромен интерес към него. Той отказваше да говори пред български медии, а предпочиташе чуждите. За мен бе необяснимо. Накрая се появи при Цветанка Ризова по Нова тв, но там и дума не обели за сайта "Опасните новини". Мои познати от чужд.jpg)
и посолства, дипломати, са ми казвали, че побоят над него е свързан със списването на този анонимен сайт. Не с Фрогнюз. В цялата тази картина Огнян Стефанов няма как да не е разбрал, че на мен нещата един ден ще ми станат ясни. Аз съм чувствителен човек и не обичам подли номера. Личеше си, че се притеснява да не кажа нещо някъде, личеше си, че се притеснява от мои контакти със западни дипломати. Тогава започна да се сърди, доведе в редакцията един колега от 24 часа, който пише на криминална тематика. За месец разбрах, че всяка моя стъпка се следи – какво правя, в колко часа излизам, с кого евентуално се срещам. Дотогава климатът в редакцията на Фрогнюз бе перфектен, с всички колеги цареше разбирателство и работата вървеше в рамките на нормалното. Изведнъж той ме извика и ми каза – "Ти имаш ли проблеми с алкохола?". "Обаждат ми се разни хора и разбирам, че докато съм бил в болница ти, заедно с твоя приятел Димитър, син на покойния журналист от 24 часа Михаил Димитров сте пиели всеки ден по обед на площад "Славейков". Това му бяха думите. Този път бях не шокиран, а направо безкрайно втрещен. Само ще направя уточнение, че докато той беше в болница и в санаториум, аз бях в рамките на два месеца под непрекъснато полицейска охрана. Пред дома ми двама постови, когато ходех на работа двама цивилни полицаи бяха неотлъчно до мен. През това време маршрутът ми е бил дома – работата. Ограничих си всички контакти. Защото преди това получих заплахи, че ще ме пребият като Огнян и то до дома ми. Полицаите си свършиха перфектно работата и им благодаря. От тях знам, че причината за заплахите е свързана с Огнян. Моята съвест е чиста. Е, как като си с такава полицейска охрана ще пиеш по обед в центъра на София и ще крещиш по улиците. Пълни измишльотини. След тази наша среща разбрах, че Стефанов просто е един комплексиран човек, вярно страданието му бе огромно. Но също така почувствах от негова страна едно невероятно предателство, едно лицемерие. Аз стоях през цялото време зад гърба му и всички, които мислеха, че Фрогнюз ще спре да работи, след като го пребиха останаха излъгани. Напротив сайта си вървеше и всеки от колегите прояви хладнокръвие в тази гадна ситуация. Щом това не е оценил, каквато и да е съвместна дейност с него вече бе безпредметна. Нещо повече, той дори намекна, че съм имал разни нерегламентирани контакти с дадени хора. Пореден абсурд. За простотиите, които неговия син натвори, когато стана ясно, че ще се разделим, не ми се говори. Само ще му кажа, че не той ме е освободил, а сме се разделили по взаимно съгласие. Аз му казах, че ако ме уволни ще го осъдя. Той се уплаши и му предложих нормален цивилизован вариант – по взаимно съгласие. Сега той твърди, че ме бил освободил заради неспазване на трудовата дисциплина. Хайде, ако има морал да покаже такава заповед за уволнение, ама такава няма и в момента говори лъжи пред медиите.
– От текста в блога ви разбираме, че сте нямали представа кой списва „Опасните новини”? Не може обаче тогава да не сте коментирали, още повече, че в медийното пространство се спрягаше името на Огнян Стефанов?
– Да, така е. Самият той ми каза за сайта „Опасните новини”. Говореше за него с ентусиазъм, че публикували много интересни разкрития. Едва ли не като пример, какво трябва да има и във Фрогнюз. Когато „Опасните новини” станаха достатъчно известни и се разшумя, Огнян престана да идва в редакцията. Обаждаше се по телефона и казваше, че пътува из страната. Държахме само телефонна връзка с него. След като вече стана ясно, че ДАНС разследва, той си дойде в столицата. Обади ми се и ми каза, че от ДАНС дават пресконференция. Аз отидох, но там не ни пуснаха, защото не се бяхме акредитирали предварително. В този период от време компютърният администратор Йоргос Пецас ходеше доста угрижен. Той е младо момче на 25-26 години. Тръгваше си от офиса към 14 часа следобед и ми казваше, че Огнян му е възложил някакви важни задачи.
– Как реагираше Огнян Стефанов?
– Държеше се странно, не идваше в редакцията, все казваше, че има много важни ангажименти навън, срещи с политици, с други личности. Един ден по същото време, за което говоря, с една моя колежка, също опитен журналист, вече и тя не работи във Фрогнюз, прочетохме един материал в „Опасните новини”. Мисля, че беше свързан с ДАНС. Прецених, че може да го качим във Фрогнюз и го направих. След няколко часа се чухме с Огнян по телефона. Нареди ми веднага да го свалим. Така и постъпих. Учудих се тогава, защото той сам бе качил един или два материала от „Опасните” във Фрогнюз. Ненадейно се появи едно писмо в коментарната рубрика, уж подписано от него и Младен Мутафчийски. За ролята на Мутафчийски не знам, нито веднъж той не се е намесвал в работата ни. Бил е много коректен. Когато пребиха Стефанов говорихме с него по телефона и беше благоразположен към работата на Фрогнюз. Та в това писмо те двамата „признаваха”, че стоят зад „Опасните”. Беше някаква шашма. Не знам кой я направи. Огнян отговори публично и опроверга това, но никъде не каза – аз нямам нищо общо с този анонимен сайт, а разсъждаваше за свободата на словото и за държавната намеса. Самият Мутафчийски също отрече, но на него му вярвам, защото през тези две години, когато бях заместник- главен редактор на Фрогнюз той никога не е определял редакционната политика, никога не се е ме.jpg)
сил в нея, не е нареждал или забранявал каквото и да било. На някои това не им се вярва, но е безпорен факт и едва ли има колега от Фрогнюз, настоящ или бивш, който да не потвърди тези мои думи.
– Първата публикация препечатана въобще от медия от „Опасните” е на Фрогнюз. Смятате ли, че това е било чисто препиране на информация?
– Това бе опасна двойна игра. Хем нещо е анонимно, хем така някак се застраховаш. Би могло да се нарече и препиране на информация. Стефанов по природа е енергичен, работлив човек, става рано сутрин, гледа телевизия, интересува се доста от политика, криминални новини, нормално е за един журналист. През август и началото на септември миналата година обаче, точно когато се завихри скандала той се дистанцира като присъствие от Фрогнюз. Работеше дистанционно, нещо, което преди не бе характерно за него. Тогава останах с впечатлението, че е притеснен. Даже ми каза веднъж, че ще изпрати сина си в чужбина, защото се страхувал. След като го пребиха и като се възстанови първоначално, казваше, че не бил получавал заплахи. Абсурдно. Беше го страх и казваше, че го следят. След като стана белята престана да говори по този случай и не го коментира.
– Кой стои зад побоя?
– Това не е побой, това е опит за убийство, което е много страшно. Самият шеф на ВМА ген. Стоян Тонев каза в едно свое изявление дни след инцидента, когато Стефанов още бе в кома, че е бил така удрян за да бъде убит. Зад побоя вероятно стоят тези, които са му давали информация и после той е злоупотребил с нея, публикувайки я. Или просто ги е посочил пред ДАНС като негови информатори. Забъркал се е в голяма каша. Въпреки човешкото съчувствие към него, защото това, което му се случи е отвратително, той повлече и други хора със себе си. Колеги, вероятно приятели, семейството си. Въвлече ги в нечистоплътни истории и им нанесе много морални и психологически травми. Естествено те са несъизмерими с неговите. Ако още тогава беше постъпил честно и бе казал истината, смятам че, нито щяха да се опитват да го убият, нито пък хората около него щяха да преживеят този голям шок и стрес.
– Казвате, че вярвате на ДАНС и имате доказателства. Какви са те?
– След инцидента със Стефанов, в ДАНС настъпиха доста големи промени, ако те не бяха се случили, щеше да остане сянка на съмнение и за агенцията. Огромният проблем с анонимната информация се оказа квазипроблем. Той просто обърка държавата. По логиката на анонимниците можеш в интернет да побликуваш всичко, дори и най- гнусните теории. Цялостното поведение на Стефанов, когато се анализира, когато се видят разпечатките на неговите разговори, когато стане ясно с кого се е срещал, са част от доказателствата. Освен това от МВР също имат ясна, кристално ясна представа, че той е стоял зад „Опасните”. Колкото и недостатъци да имат като държавни институции, истината е една. Самият Стефанов трябва публично да я каже. Защото той няма право да прецаква хората, които са около него. А той ги прецаква, когато те разберат, че е списвал „Опасните”. Ще дам един пример, човек се изпуска. В моята стая в редакцията, две седмици преди да излезе материал за едно „президентско похождение”, Стефанов, хей така, в рамките на разговор по други теми каза – „Ей, знаеш ли там е станало това и това. Бил е после в болница.” След 14 дни излезе материал в „Опасните” вече с цялата пикантерия.Въпреки това, аз съм му вярвал, може би защото съм бил наивен и съм смятал, че не се занимава с такива работи. Трябваше няколко месеца и аз да си поочукам главата, да разговарям с толкова хора, да ме убедят, за да прозра истината. Тук съм сгрешил и си го признавам. За мен най- голямото доказателство, че Огнян Стефанов е стоял зад „Опасните” е това, че нито веднъж след това той не каза и дума по темата. Но по- важните доказателства са в ДАНС. Те са неопровержими и конкретни. Аз просто се опитвам да повдигна завесата.
– Чувствате ли се предаден и употребен, и защо?
– Разбира се, че се чувствам предаден. Бях лоялен към този човек през цялото време. Вярвах му, че не е замесен. Но минава месец, два, три и започваш да сглобяваш пъзела. Той е пред очите ти. Задаваш му въпроси, а той ги отклонява. След това виждаш, че се опитва по същия начин да завърти друга схема, по друг повод, е, тогава вече всичко е ясно. Ако не си бил анонимен, няма да се ангажираш и с черен пиар, иначе си е просто алчност и нечистоплътност в морален аспект. Факт е, че той с две или три публикации във Фрогнюз нанесе няколко много гадни удара по ГЕРБ и по Бойко Борисов. Имало тайна договорка с подписи в един софийски хотел. Хвърляш лайната и пускаш вентилатора. В същото време публикуваш всеки ден по 3-4 дописки за един много активен политик, който сега е на гребена на вълната със своите „разкрития”. Той ме употреби, когато трябваше да се защити, не знае друг език освен руски и цялата кореспонденция със западни медии минаваше през мен.Тогава, когато трябваше да се организира „международното лъскане на имиджа”, бях безценен кадър. Но когато започнеш да задаваш въпроси, вече не си, вече ставаш пияница ненужен. Тогава са ти нужни нови „кадри”, които да употребиш или поне такива, които са свикнали на ченгеджийски номера. Обгради се с Люба Кулезич, за която има нееднопосочни мнения. Преди пък ми е казвал за нея – „остави я тая сръбска …..” Изведнъж тя почна да пише разни текстове в един вестник. Стана му любимка. С нея може да направи следващ пирует, но с мене не. С нея може да проиграе следващата схема вероятно. Или просто тя да му послужи за параван, което е най- логичното. Забърква разни закачки по интелигентска линия, а някъде се пече поредната торта с политически привкус и се съчинява поредния донос, който ще бъде цръцнат във Фрогнюз. Сега Огнян ме нарича джудже в журналистиката, ако си бях мълчал, всичко щеше да е наред. Но той сам трябва да разбере, че не бива да се прави на заек великан, както и да разбере, че няма триметрово кокиче. Аз не го нападнах лично, а по същество. Той не коментира за „Опасните”, нямало значение за него вече. Но за обществото има, понеже този случай разтърси държавата и създаде адски неприятно впечатление за нея навън. Да, както в „Златният телец” викаха – „Бият Паниковски!”. Но аз задавам въпрос – защо го бият? Сега някои, пак анонимно, сипят упреци, че ми е било платено, че от ДАНС са ме подтикнали да говоря по случая. Нищо подобно няма. Не могат и в предателство да ме обвинят, повтарям, аз не отправям никакви лични нападки към Огнян Стефанов, а говоря в професионален аспект. Другото е разсейване на вниманието и замъгляване на пейзажа. За да се измести същината на въпроса. Но този въпрос за морала, за ценностите, за много скорошни събития е страшно важен. Той трябва да получи отговор.
– Какво се случва с Йоргос Пецас?
– За жалост не знам. Аз лично чувствам вина към него, че не го защитих докрай. Заради Стефанов и неговия живот се промени доста. Покрай цялата тази история той бе невероятно притеснен, идваше с майка си или баща си накрая в редакцията. Появи се един иск от една такси компания за 1 милион евро срещу него. Нещата отшумяха, но никой няма да му върне загубените нерви на него и семейството му. Когато се появи информация за иска, той ми каза, аз работех тук, сега как ще ме защитите. Но напусна, не можеше да работи при тези обстоятелства. Стефанов ми спомена, че му е обещал юридическа подкрепа, ако се стигне до съд. Мога да каже, че е много свястно момче, но го отнесе незаслужено. Животът е пред него и дано никога повече не му се случва да попада в подобна среда.
Интервюто взе:
Веселина Томова