Алексей Петров : Нека и докладването да го оставим за по-късно…
Алексей Петров е доктор по икономика и доцент в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Преподава във факултета “Икономически и социални науки”. Репортерът ни издирваше г-н Петров в Пловдив цяла година. Никой от колегите му професори и доктори по икономика в Университета под тепетата не пожела да даде номера на мобилния телефон на Алексей. След щателна репортерска проверка се оказа, че името му изобщо не фигурира в университетските програми, които по традиция са поставени в коридора на ПУ, и от които студентите научават при кой преподавател, в кой ден, в колко часа и в коя аудитория имат лекция. Абсолютно същото е положението и в най-големия икономически ВУЗ в страната УНСС, където Алексей Петров преподава. Там името му също липсва в програмите. Докато в София разсъждават върху всяка дума на Петров и анализират поведението му, репортерът ни намери докторът по икономика в коридора на Пловдивския университет.
– Г- н Петров, какво стана с този прословут доклад?
– А защо не ме питате за лихвите?
– Не разбирам какво точно имате предвид за лихвите? Може ли да поясните тезата си с пример?
– Например банките в Гърция финансират дейността по отглеждането на зеленчуците, на доматите примерно, на около 3,5 процента по кредитите, а в България същата дейност в някои случаи се кредитира на 13,5 процента. От което следва, че в две страни от европейската общност фирмите, които се занимават със сходна или аналогична дейност са поставени в крайно различни условия. В конкретния пример продукцията в Гърция е с много по-ниска себестойност, което я прави рентабилна и естествено продаваема. В това може да се търси обяснението за вноса на такива стоки от Гърция в България, както и от друга страна на невъзможността за износ на български стоки. Как тогава в тези условия българският бизнес да бъде конкурентно способен? Няма как да нямаме отрицателно външно-търговско салдо – в момента България внася повече чужда стока, отколкото изнася.
–Извинете, но докато за Вас проблемът е в икономическата конюнкура в страната, за новите властници като Ваньо Танов и Симеон Дяков проблемът е в контарбандата. Тези дни отново в публичното пространство се проблематизира контрабандата – тази на зеленцуците също?
– В рамките на Европейския Съюз има свободно движение на пари, стоки и хора. И аз не зная за други митнически условия или ограничения, които да ми дават основание да смятам, че движението на плодове и зеленчучи от Гърция към България и обратно се смята за контрабанда. България и Гърция са в европейската общност и няма как стоките преминаващи през общата им граница да се разглеждат като контрабанда.
–Може ли да развиете тезата си, защото контрабандата е сериозен проблем!
– Следващия път ще продължим!
– А доклада?
– Нека и докладването да го оставим за по-късно…
Мария Друмева
в. “Марица”