Алексей Петров: Развързаха ми ръцете!

След като бе освободен като съветник в ръководството на ДАНС Алекесй Петров остана до днес служител на Агенцията. На 18 август той е имал едночасов разоговор с ръководителя на ДАНС. Алексей Петров държеше за дискретност и новината за напускането му да не бъде оповестявана до края на месеца.

За afera.bg след като напусна ДАНС, Алексей Петров каза: „Развързаха ми ръцете!”.

Пред БГНЕС Петров уточнява как ще се запомни последния му ден в ДАНС: "Ще се запомни с последния ми ден на мълчаливо несъгласие с основни тези и решения на премиера и неговия кабинет. От утре ще се чувствам освободен от взаимното неудобство с премиера да сме в отношения на работник и работодател".

За afera.bg Алексай Петров каза, че оттук нататък има планове за важни и знакови проекти като засега не пожела да уточни точно какви.

Вместо да припомня какъв е бил пътя досега на Алексей Петров, afera.bg публикува откъс от книгата на Веселина Томова, в която има непознати и уникални епизоди, свързани с митичната фигура на Алексей Петров.

„Агент Купър винаги казваше, че доброто се възнаграждава.

А Алексей не ме бе забравил.

– Ти кога ще идваш към София? – чух гласът му внезапно, докато се мотаех из пазара. Даже не бях успяла да видя на дисплея, че е той и гласът му наистина подскочи като баскетболна топка в главата ми. Алексей бе от хората, които не казваха: ела веднага в София, но аз знаех, че въпросът му означаваше точно това.

С Лъки бяхме започнали своите безкрайни пътешествия. Повечето от тях се движеха в „график” – тръгвахме в шест сутринта, свършвахме това, което трябва в София и тръгвахме обратно за Варна. Около полунощ скапана заравях очи във възглавницата и дори не успявах да сънувам някой принц на бял кон. Белите коне бяха дали път на катърите. А принцовете великодушно ме чакаха да се наиграя.

Пристигнахме в София около 10,30 часа и му звъннах:

– А! Ти пък кога дойде? – Алексей звучеше така като че ли внезапно му е звъннала някаква досадна роднина, която ще го врънка за тъпоумна услуга.

Дълго време не можах да му свикна на маниера и непрекъснато се смеех с Лъки, когато тръгвайки обратно за Варна, излягайки се на седалката го молех:

„Айде сега, брат, превеждай какво точно искаше да каже Алексей!”.

Лъки за разлика от мен беше перфектен – не само помнеше като слон, но и и наистина ми „превеждаше” ухилено. Умът му проблясваше като кастилска кама.

Алексей ме срещна с Агент Купър от ДАНС.

– Това е човекът, с който ще работиш – и с леко пружинираща походка се отегли.

Агент Купър беше истинско бинго след всички измекяри – ченгета, с които се налагаше да контактувам. Харесах го от първото здрависване. Открит, с ясен поглед, интелигентен и безкрайно снизходителен към всичките ми истерии.

С времето щях да разбера, че съдбата е влюбена в мен, щом ми пращаше агент Купър. Работехме перфектно – леко, малко авантюристично, но само за пред хората, иначе с истинска страст към справедливостта. И най-важното – агент Купър беше честен човек. Това ми стигаше.

На излизане Алексей ме дръпна встрани и ме погледна с поглед, който падна като метеорит в очите ми:

– Кой мислиш, че стои зад всичко това?

Той бе нарекъл цялата история с ареста, по начина, по който беше направен „европейско упражнение”. А начинът на операцията беше наистина ужасяващо неизпипан, бърз и непрофесионален. Смеехме се една вечер и той ми обясни как ако поискат само за петнайсет минути ще ме арестуват в този момент, спрятайки ми мероприятие, че съм го пребила – аз /?!/, че дори има белези от побоя и съм се разправила с държавен служител…

За всички, които четат тези редове това може да звучи шокиращо, но не само двамата с Алексей, а и куп народ знаехме, как в България това се случва непрекъснато.

Година по-късно Алексей щеше да каже в едно интервю за в. „Уикенд”, че истинските мафиоти България са политиците и пак нямаше да разкрие кой знае каква истина, но казана на глас от него, тя щеше да шокира. И едните щяха да я отминат с мълчание, а другите – щяха да се притаят за да му отрежат главата в удобен момент.

Кой мислех, че стои зад всичко това?

Започнах припряно да му обяснявам, че доколкото знам няма политическа поръчка от високите етажи , че във Варна дори се опитат да спрягат и името на ТИМ, но това са глупости, че …

Не посмях тогава да му призная, че се върти и неговото име. Той ме гледаше мълчаливо, а аз пак увисвах.

Покрай мръсната история, разиграла се нататък с „мега” дознанието, започнаха и всички подмолни атаки, които целяха да повярвам, че Алексей Петров стои зад ареста на Данови, което пък трябваше да ме скара с него. Получавах съобщения от хора, на които иначе вярвах:

“Весе, според информация на мой агент от ДАНС, основен фактор за вкарването на Данови в ареста е именно Алексей Петров – Трактора. На агента имам пълно доверие”.

Хора, за които се знаеше, че съм в добри отношения ставаха неволни посланици на внушения, които сочеха Трактора като демонът на републиката. Никой от тях не знаеше обаче, че аз бях наясно, че случаят с Весо Данов нямаше нищо общо с националната сигурност и ДАНС нямаше пръст в него.

Много малко хора пък бяха посветени, че вече имах моя лична оценка за Алексей от контакта си с него.

Това бе чиста разработка на Криминална полиция и БОП – Варна и Весо си беше виновен сам заради приказките, които беше разказал на половината град.

Информацията около корупцията на местните антимафиоти, прокурори и ченгета течеше през сито. В един момен на електронната ми поща се появи „нова звезда”. Легендира се като варненски фалшификатор, забъркан в една от печатниците, но уж всички отнесли присъди, а той не, защото имал късмета да направи сделка с високопоставен служител от службите. Разказваше ми, че познава Весо Данов и му дължи малка услуга. Дръпнал се бил от този крими свят, но демонстрираше завидни контакти и познания на улицата.

Не ми каза истинското си име.

Пишеше умно, интелигентно, предварително ме предупреди, че такъв му бил нрава и като го хванело някакво свирепо настроение, внезапно изчезвал. Пишехме си по скайпа. Беше налудничево общуване между двама души, които не се познаваха. По-коро той знаеше коя съм, беше ме виждал, но аз не знаех кой е този мъж. Опитах се да го разкрия и по описанието, което беше легендирал се насочих към един човек, но и до днес, някъде дълбоко в себе си си мисля, че това беше проверка.

За това колко струвам.

Илиян Кирилов – такъв беше ник нейма на виртуалния ми приятел, който ми даваше удивителна информация. Четях, забавлявах се, но нещо ме караше да съм сигурна, че този Илия Кирилов е неслучаен пратеник, който ме пробваше. Докъде може да стигна.

Докато бях потънала с всичките си килограми, които непрекъснато със страх мерех всяка сутрин на кантара , една сутрин получих кликване от Илиян в скайпа:

iliqn_kirilov каза: dobro utro 🙂

az каза: здрасти, жив ли си

iliqn_kirilov каза: axaxxaxaa

az каза: хахаха

iliqn_kirilov каза: nqma prichina da ne sym

iliqn_kirilov каза: tiho sega che shte padnesh

iliqn_kirilov каза: Galevi sa tuk

az каза: къде тук във варна

iliqn_kirilov каза: da

az каза: айде бе

iliqn_kirilov каза: poznai pri kogo sa

az каза: при кого

iliqn_kirilov каза: IS

az каза: стига бе

az каза: ти ме уби

iliqn_kirilov каза: uslugata koqto iska ne e za nego

iliqn_kirilov каза: a za tqh…

az каза: е какво за тях

iliqn_kirilov каза: snoshti se vidqh s tqh

az каза: с галеви

iliqn_kirilov каза: mhm

iliqn_kirilov каза: IS vyobshte ne doide

iliqn_kirilov каза: samo sedq v kolata

az каза: стига бе

iliqn_kirilov каза: e kazahme si dve dumi ama samo tova

az каза: той луд ли е бе и тях да крие сега

iliqn_kirilov каза: сек тел

az каза: ок

iliqn_kirilov каза: сложих си кирилица аз

iliqn_kirilov каза: преди малко на лаптопа, от който с теб пиша

az каза: е добре де IS какво общо има с галевите, синтетиката ли

iliqn_kirilov каза: да

iliqn_kirilov каза: и порта долу

iliqn_kirilov каза: те имат част от варна порт

iliqn_kirilov каза: терминал

iliqn_kirilov каза: тои заради това се е върнал

az каза: заради тях?

iliqn_kirilov каза: според мен им дължи услуги

iliqn_kirilov каза: мноооогооо

az каза: о боже

iliqn_kirilov каза: и те са го притиснали…

az avomot каза: ясно

iliqn_kirilov каза: то си ебало мамата

az каза: ти сигурен ли си, че наистина са тука галевите

az каза: да не изгърмиш и ти някъде

iliqn_kirilov каза: аз снощти вззех един лаптоп само за чат с теб,че ако стане нещо да хвърлям през прозореца

az каза: стига де, и кво стана

iliqn_kirilov каза: с Ангел говорех

iliqn_kirilov каза: на финала нищо

az каза: аман от тия телефон… а славков

iliqn_kirilov каза: словков нищо

iliqn_kirilov каза: по анцунг

iliqn_kirilov каза: 🙂

iliqn_kirilov каза: и със същата шапка от турция

az каза: о боже

iliqn_kirilov каза: те галевите едва ли тука в града ще бъдат

az каза: е сигурно някъде в района ще се крият

iliqn_kirilov каза: аз в началото като видях ангел, се сетих и казах на иван, че ако смята да прави някакви капани, да забрави

iliqn_kirilov каза: и първото, което казах на Ангел е, че не сме се виждали и тои не е тука

iliqn_kirilov каза: славков мълча човече

avomot каза: ами да какво друго да кажеш

iliqn_kirilov каза: сефте тои мълчеше

iliqn_kirilov каза: не бе казах му,че ако нещо текне, че той е в града да забрави за мен

iliqn_kirilov каза: в смисъл Ангел

az каза: той на ангел сигурно не му е до тебе

az каза: и какво искаха всъщност

iliqn_kirilov каза: паспорти

az каза: фалшиви?

iliqn_kirilov каза: да

iliqn_kirilov каза: имат забрана да напускат страната

iliqn_kirilov каза: и смятат да се изхлузят

iliqn_kirilov каза: там е работата, че ги искаха паспортите за днес сутринта…

az каза: е коой ще им ги направи толкова бързо

iliqn_kirilov каза: на такъв зор са

iliqn_kirilov каза: той ми обяснява, че имали фалшиви, обаче в бързината не могли да вземат нищо

iliqn_kirilov каза: не, бе отказах им…

az каза: чакай тел

iliqn_kirilov каза: само ще те помоля да не пишеш нищо по темата, защото в случая наистина само ИС и аз знаем, че са тук

iliqn_kirilov каза: поне близките дни да не пишеш…

az каза: ок

iliqn_kirilov каза: ок, мерси.За другите работи, които ти казвам няма проблем, за ИС които са, защото в момента много хора го портят.Но в случая с братята Г., да не ги намесваме, защото на мен нищо не са ми направили, да ти кажа не знам с какво точно се занимават.Да си се оправят

az каза: пази се, мама му стара, да не изгършим и без това не си в играта им.

Докато пишех по скайпа вдигнах Калинка главата си, а тя от своя страна вдигна ченгетата. Още предния ден в медиите бе обявено, че Гелевите ги няма и са изчезнали. Това дойде веднага след акциите, проведени в Дупница.

Звъннах на Алексей и му казах каква информация е стигнала до мен:

– Е, сега и това ако с тебе го направим…. – ми отговори в неподражаемия си стил той.

– Ще ни дадат медали пред строя … – разсмях се аз.

– Напиши ми всичко на един sms!

– Ти, луд ли си, то е толкова много как ще побере в един есемес?

– Нали си журналистка, ще намериш начин да го направиш в едно събщение – и ми затвори.

През това време Калинка ми звънеше и ми каза, че варненските ченгета се разшетали и имало следи, че някакъв джип късно предната вечер се бил появил по крайбржието. Повече не искаше да ми разкаже, но имало индикации, че Галевите наистина са били във Варна.

Алексей ми звънна:

-Ти този не можеш ли да го изкараш на кафе някъде?

– Как да го изкарам бе, Алексей? Той се крие пред мен кой точно

е, въпреки че подозирам кой е, ако го притисна ще се уплаши и ще прекъсне окончателно връзката с мен. А аз си пазя източниците, не искам да го губя за информация… А и да го знаех кой точно е, нямаше да го рискувам…

Докато вдигнах на главата държавата, пиейки грещия си зелен чай, внезапно се улових, че май изпращявам. Някакъв олигофрен, когото не познавам ми пише такива неща, а аз дори не съм сигурна, че това е истина, и подлудявам полицията и ДАНС. Умирах от срам и се зарекох да не вдигам повече телефона, защото си представях как ще ме нарежат като салата. И без това бях забъркала каша. Нещо в мен обаче ми подсказваше, че нищо тук не е случайно.

Около обяд обаче се стовари още един чук върху бедната ми главица. По агенциите изтече официалната информация, че Галевите сами са се явили в следствието.

Не ме оставяше усещането, че нещо се бе случило. Нещо, свързано с цялата тази кореспонденция. Нещо, което беше извън моя контрол.

Алексей не каза нищо по темата повече. Агент Купър лекичко ме провокира – внимавай на кого се предоверяваш и проверяй източниците си.

Илиян Кирилов изчезна така, както се бе появил месец по-късно. Добре, че запазих 150 – страничната си кореспонденция с него. След като се потопи окончаелно, установих, че някак си е изтрита и блокирана историята на кореспонденцията ни от скайпа му. Дори не бяха отбелязани и датите, в които е влизал или излизал. Толкова виртуозен да беше тоя крими бандит, чак не беше за вярване.

След десетина месеца щях да прочета по „мега” дознанието как са следели и засичали по мобилна клетка Алексей Петров, но тогава още не подозирах.

Подозирах него. И понеже съм седмаче все ми се искаше да стават по-бързо нещата около заковаването на корумпираните ченгета. Ужасяващото ми заграждане във Варна предстоеше, а всички се опитваха да ми обясняват каква гад е Алексей Петров.

В същото време в ареста Весо Данов бе притиснат в ъгъла.

„Алексей,

Пиша ти, защото ме поставят до стената.

Страшно ми е важно да знам късчето от пъзела с твоето име.

От 20 дни хора, близки до президента ежедневно обещават на Весо да го извадят от ареста. Първо беше под “домашен арест”. Всеки ден отлагаха за утре с безумни обяснения. Нищо повече не знам за човека, който урежда нещата чрез наблюдаващия прокурор от ВКС, освен, че е жена и се нарича М. Близка е до някякъв Н., който пък бил президентски съветник.

В момента, в който се чу, че сме готови да дадем пресконференция по случая, към Весо натиска се промени изключително.

В четвъртък той ми се обади и ме накара да отменя пресконференцията, тъй като въпросната жена му казала, че е говорила с главния прокурор и той казал, че ще го пусне в сряда /12 ноември/. Говорила е директно с Весо в ареста по телефона и му е поставила условия – да си затвори устата, да не говори нищо, след като бъде пуснат да замине от Варна и да изчезне за известно време. Второто условие е, да спра пиша в сайта срещу ДПС и изобщо срещу корупцията, за която пиша във Варна. Обясненията, които е дала на Весо и които той ми предаде ми се сториха глупави и абсурдни – като това, че главният прокурор казал, че като пуснел него, трябвало да пусне и Славков, защото щяло да има натиск и за него, и изобщо някакви хави от “Хиляда и една нощ”.

Днес на съпругата на Весо други хора, отново, свързани с президентския лагер, които обаче не ми казват кои са, също са поставили условието Весо да мълчи и аз да спра да пиша. Като излезел Весо, с него щяло да има и разговор на “четири очи” и трябвало да изпълнява това, което му се каже.

Някой се страхува не точно от това, което ще говори Весо, защото той нищо по-различно не може да каже от това, което вече написа в писмото от ареста и за корупцията в полицията, а от това статуквото във Варна да не бъде променено. В момента, в който се чу ще има пресконференция и започна този политически рекет.

Весо в абсолютно неизгодна позиция, той първо няма цялата информация отвън за да направи точния анализ и второ, цената е свободата му, за която очевидно е готов да плати всичко. Казах му да мисли, опитах се да го накарам да не се подава на евтини манипулации, но ударих на камък.

Някой във Варна иска цялата това червиво блато от навързани полиция, съд, прокуратура и община да остане непокътнато до изборите. И сега се играе на тънката струнка на Весовата уста и на моята.

В сайта си аз за пчелички и фолк-звезди няма да пиша. Сега обаче съм притисната до стената от някакви гадове, които ми показват, че ще ме смачкат и, че очевидно съм луда, че съм тръгнала срещу смазващата им машина.

Единствената ми надежда беше, че ти и вие не сте в тая мръсна игра. Мислех, че като по накакъв начин ви помагам, нещо добро ще се случи за да направим поне опит да разплетем това змийско кълбо.

На финала стана така, че нямам защита от никого и ако не спра, знам вече какво ме очаква.

Никой засега не си показва лицето за да застане срещу мене и като се рекетираме, поне да го направим очи в очи и със свалени карти на масата.

Честно да ти кажа, не знам какво да правя. От една страна знам, че нямам никакъв шанс срещу тази отвратителна машина, от друга – съм бясна и не искам да капитулирам, спирайки сайта или спирайки да пиша за мръсните типове във Варна.

Сицилианска примка.

Искренно се надявям да не си вътре в този лагер. Но заслужавам да знам поне какво се случва. Лъки също е много притеснен. Оказа се, че работим за вас, а никой не дава пет пари за нас.

В сряда прословутите “президентски” “благодатели” трябва да си свършат уж работата за Весо. С условието той да им бъде заложник. Лошото е, че с мен ще се справят по-трудно. Вероятно Весо сега ще ме умолява да спра всичко заради него, аз обаче няма да спра.. А ти знаеш, колко е лесно да ме спрат с всички други средства, нали?

Бъди здрав.”

Алексей ми звънна от Япония. Беше на някакво съзтезание. Хвана ме на улицата и сред шума от автомобили, успя да спре крясъците ми:

– Спокойно, запази хладнокръвие. Толкова ли лесно се поддаваш на провокации?

Не се поддавах. Но аз бях срещу дулата им. Войната във Варна тепърва започваше.

Година по-късно по време на изборите и след тях Мария Друмева направи две интервюта с мен. В тях ме питаше за Алексей Петров. Дадох и моята позиция за него:

„Алексей Петров е хиена. И продължавам да твърдя, че струва колкото целия ДАНС на квадрат. Той има уникални качества и целия митологизъм, създаден около личността му, не е случаен. Алексей е бил перфектен агент на прикритие години наред и това, че днес голяма част от хората продължават да го наричат мутра е само признание за това как успешно се пъхал там, където му е било работата. В ДАНС обаче е пълно с мушмороци, които все още от самото създаване на агенцията не могат да работят като един отбор. ДАНС стана един механичен сбор от спецслужби на лица, които години наред работеха безметежно в контразузнаването например, и които по цял ден се чудеха кой неудобен за властта да изработят и от това да направят пари. През всичките си години на журналист имам преки впечатления от този тип спецченгета, които бяха превърнали спецслужбите в ЕООД-та и еднолични търговци и пишеха „разработки” за всеки, който трябваше да бъде ударен поръчково. Алексей Петров има едно огромно преимущество – бил е навсякъде – и спецслужбите, и при баретите, и в подземния свят, а това не е школа, това е абсолютен университет. Няма по-голямо училище от улицата. Точно Алексей Петров знае как да удари там, където трябва, за разлика от някой костюмиран агент, който никога не е помирисвал бандит и ходи по кафенетата с тефтер в ръцете, и записва като малоумник сведения от агента си от кримиконтингента, при положение, че през кафенето минава половин Варна…

Дори и да имам основанието да кажа, че Алекей Петров ме е прецакал, винаги ще бъда благодарна, че се срещнах с него, защото от него можеш да учиш в движение. И да се възхитиш на начина, по който те е „завъртял”. Човек трябва да умее да уважава противниците си. Алексей Петров „без маска и грим” сигурно е мистериозен заради сложната си биография, но пак ти казвам, той е хиена, готова за скок…

Алексей Петров е класен играч.

Какво значи задкулисен? Той е човек на спецслужбите и е напълно нормално да не подскача в „Денсинг стар”. Ходовете на такъв човек са тихи, хладнокръвни и на моменти упойващи. Алексей Петров не е Демби, нито някой селски бандит, който е решил да си поиграе на спецченге. Уникалността на Алексей Петров е точно тази, че никой всъщност не знае истинската му роля. Знаят само онези, които са в тези спецписти и когато тези хора са свързани с могъщите корупционни схеми на олигархичния – политически кръг, правят най-елементарното – летендират, че е бандит, убиец, контрабандист и някакъв смешко, който се мотае като муха без глава в ДАНС. Като се пусне това на обществото, което няма как да е навътре в истинската информация, сатанатизирането е готово. А това сатанатизиране понякога е умишлено търсено. Сега ще ти кажа нещо, което знам – в спецслужбите ползват цял екип от т.нар. криминални елементи, бандити, мафиоти, или както искаш ги наречи. Тогава, когато имат нужда, тези хора са на разположение, но не за да убиват и да трепят, както сега би казал някой като ген. Атанасов, а в полза и на европейските спецслужби. Това не са типичните информатори и агенти. Тези хора работят практически с умения, които в определени области са наистина удивителни, и които са впрегнати в името на държавните интереси. Ако обаче това т.нар. условно „звено” излезе някога на бял свят, нали се сещаш какъв вой ще настане, че мутрите нарочно са вкарани в службите?…

Това, че познавам Алексей Петров, не означава, че си говоря често с него. Даже напротив. Аз много люто се карам с Алексей Петров. Бъдещето му, според мен, не е сакрално зависимо от това дали ще остане в ДАНС, или не. Сложна задачка е за тези, които го целят. Вън, или вътре, той е противник, с когото си длъжен да се съобразявяш. И със сиурност, онези, които трябва, ще го усетят на гърба си. Нямам идея дали Алексей Петров играе шах, но той разигра такава виртуозна шахматна партия по изборите, че и днес матът продължава да дрънчи в нечии глави, включително и на някои, които се изживяват като победители. И за ужас на ген. Атанасов и Костов, които разпространяват мълвата, че ДАНС била загубила доверието на чуждите спецслужби, че чак и Цветанов им приглася, Алексей Петров се ползва с рамо от там. И още нещо – преимуществото на Алекесей Петров е, че той не ламти за слава, пиар и светлината на прожектора. Той е надскочил суетата и знае, че е важно работата да бъде свършена, а това, че ще те разпнат и оплюят след това, а други ще си окачват лаврите, е в реда на нещата. Нещо като във филмите – измислените фигури са за пред Бареков, истинските усмихнато пушат пура и гледат по телевизията, онова, което са режисирали. В спецслужбите е така – колкото повече роли и лица имаш, колкото повече хората те легендират за такъв, какъвто не си, е по-добре за теб. И за работата ти”.

.Сдъвкаха ме за тези думи. Във форума на сайта знайни и незнайни ме псуваха и ругаеха, че едва ли не правя свирки на Алексей Петров. И глупашки вярваха, че точно Алексей ми дава акъл какво да пиша.

Истината нямаше нищо общо с това.

Алексей изобщо не подозираше за тези тези интернюта. Не ми се обади нито веднъж за да коментира какви ги плещех. Впрочем, той никога не си позволи да ми оказва някакъв натиск, или да ме моли да пусна това, или да спра онова.

Една вечер се скарахме. Всъщност, аз му виках ядосано. Той дърпаше упоително една пура и присмехулно наблюдаваше как все някога ще ми мине ядът. Вбесена му обяснавах как за нищо не става техния лайнян ДАНС и как месеци наред не можаха да направят нищо по „модела Варна”, от който твърдяха, че са втрещени.

– Нещата не стават така бързо, както ти си мислиш. За Драшков и

кръга му трябваха осем месеца… – Алексей изпускаше дим в лицето ми.

– Айде, моля ти се…. – пенех се – За Яне може всичко, нали?

Рекне нещо и вие хуквате като изоглавени! А спри го тоя Яне, бе, то и аз съм луда, ама той съвсем …

Алексей се разсмя и направи жест с ръка:

– Аааа, на кантар сте… Плюс това Яне ми е сърдит и изобщо не

съм го виждал. Той смята, че понеже се познаваме с теб, аз те карам да пишеш срещу него в сайта…

В тази държава около всеки, който пиеше питие с някого, витаеха

безумни легенди. Всеки мислеше, че някой кара някого да пише нещо срещу него. Живеехме в един пошъл интригантски филм, в който докато стигнеш финала, изобщо не можеш да вденеш откъде е започнало всичко.

Само подозирах какво наистина правят ДАНС по случая за „модела Варна”. Алексей никога не си позволи да ми даде информация. С времето обаче наредих цялата картинка на пъзела.

И докато в един пристъп на безсилие си го изкарах на Агент Купър, побърквайки го по телефона, че накрая ще го смачкам тоя Алексей Петров, само да ме е излъгал, той ми отговори простичко:

-За Трактора не си права, той е единственият мъж в целия пиклив ДАНС.

Тепърва ми предстоеше да се убедя, че е така”.

Afera.bg