АЛЛАХ АКБАР, БРАТЯ РЕФОРМАТОРИ! КАСИМ ДАЛ СТОИ НА НОВОТО ДЯСНО КАТО ГНОЙНА ПЪПКА НА НОСА НА МАНЕКЕНКА
Забелязали ли сте, че говорителите на протеста (и в частност тези, свързани с Реформаторския блок) много старателно избягват темата „Площад Тексим“? И не само за нея, а като цяло за отношенията с проислямисткото правителство на Ердоган. Имам чуството, че за цялата ни интелигенция светът на югоизток прескача от Свиленград направо на Мармарис и Анталия.Като че ли само преди няколко месеца турската жандармерия не смазваше главите на студенти, артисти, учени, инженери, а просто си е пиела кафето с тях. А може би водните струи от БТР-ите са служели само за разхлаждане на събралите се на пикник турски мързели?
Представяте ли си български вицепремиер да посети неофициално Турция да си поиска компенсацията за тракийските бежанци, да се срещне с подсъдимите за държавен преврат военни, с лидерите на кюрдите? Дали президентът или премиерът на Турция биха дошли на тази среща или по-скоро тихо-тихо българската делегация би била изпратена с черни печати обратно през границата?
Само че ние в България сме ларж и не ни пука. Не ни пука, че най-голямата гордост на бившия премиер Бойко Борисов след статута му на професионален нападател на Бистришките тигри е приятелството със същия този Ердоган, който смачка със сила турската пролет. Не ни пука, че хора, опитващи се да върнат политическа система, държала ни в робство пет века идват необезпокоявани в България да плющят кебап и кадаиф с подсъдими за радикален ислям и си искат обратно имотите. Заграбени няколкостотин века по-рано. Не ни пука, че в същото време българските политици се надпреварват да им целуват ръка и да се кълнат във вярност на едно антидемократично съседно правителство.
Изключително нагло е поведението на новите любимци на султан Ердоган – партията на Касим Дал. Демонстрираната близост с турския вицепремиер и плътния ескорт, с който той бе съпроводен въобще не остави съмнения чия функция са те. А в същото време тихо се промъкнаха в редиците на Реформаторския блок, където иначе се събраха симпатичните на пръв поглед сини и зелени. Каква е цената на включването на радикалния ислям в Реформаторския блок можем само да гадаем. Имам познат – регионален лидер на „Зелените“ в Русе. Уважаван човек, доктор. Който си позволи да поиска от централното ръководство на партията да се разграничи от Касим, Корман, Ердоган и действията им. И е нормално – все пак на „Тексим“ бяха ранени и убити точно техни колеги – зелени еколози. Което е достатъчно основание за едно нормално движение или партия да откаже всякакви взаимодействия с петата колона на Анкара в България. Но явно за лидерите на тази партия кокалът е достатъчно сладък, независимо дали ти го подават през устата или през отвора от другата страна на тялото.
Това което Реформаторският блок не може да разбере е липсата на логика в присъствието на Дал и компания. Ислямистката партия стои на обединението като гнойна пъпка на носа на кандидатка за Мис България. Неестествено. Нелогично. Грозно. Отблъскващо. И ако цената за съществуването на Реформаторския блок е участието на проислямистка организация, то е по-добре е той да се саморазпусне. Левски и Ботев биха го направили, ако бяха живи и участваха.
Михаил Рангелов