Ало, Енергото ли е? – Не, ВиК. – И на вас да ви … майката

20 години след голямата промяна и повече от 10, след като Европейският съюз призна България за, извинявам се за бюрократичния език, “функционираща пазарна икономика”, нищо не се е променило: монополистът има всички права, клиентът има право да плаща и да мълчи.

Примери от живота: Вторник, 15 юни 2010 година, Клиентски център на “ЧЕЗ България” на улица “Козлодуй” в столицата София. Жега, 30 градуса и навалица. Възрастен господин се оплаква, че не му отчитат електромера, даже и на вече незаконните три месеца. Следва гневен въпрос: Къде е електромерът? – На двора. – Е, как да влезем? – Като го монтирахте, как влязохте? – Не съм влизала аз.

Пак там, малко по-късно. Притеснена жена се моли да я изслушат, понеже е излязла от работа “за малко”. Отговорът е стандартен – е, ние какво да направим. През цялото време от над 10 гишета работят максимум 3, а младо момиче, което, по всичко личи, трябва да обслужва клиенти, срича беззвучно към колежка – аз съм back off, и прави характерно движение, имитирайки смукване от въображаема цигара.

Хората, разбира се, чакат. Пазарна икономика, да му се не види и пазарната икономика. Средно време за чакане – 1 час. На стената има плакат със, както сега е модерно да се казва, слоган “Изключи опашките”. В цялата тази работа е изключен обаче единствено клиентът.

Малко по-късно, молът на “Стамболийски”, пак в столицата. “Офис уан супер стор”, място за плащане на сметки. Искам да платя месечната такса за телефона на дъщеря ми, обаче – ядец, не може. Защо не може? – Блокирала е системата. Няма извинявайте, няма много съжаляваме, да не говорим, че във всяка пазарна икономика, ако не могат да ми вземат парите веднага, ще ми опростят сметката. Или поне част от нея.

Разбира се, тука е България, нямам никакви илюзии къде точно се намирам.

Тука е така.
В България всички права са на страната на монополистите. Може по вина на монополиста да не си платил сметката за телефона или за кабелната телевизия например, обаче това не променя нещата: режат ги на секундата, даже предсрочно. Може токът да е спирал няколко пъти през месеца, ама ако закъснееш макар и с 20 минути с парите, режат жиците веднага. И после 40 лева за повторно включване.

Може от чешмата да тече мътилка вместо вода, обаче обезщетения за това няма. Може сметката за парно да е надписана, ама пари обратно ще видиш след няколко години и безкрайно разкарване от началник на началник, в най-добрия случай.

Така е и с държавните услуги – може да си платил за експресно издаване на паспорт, примерно, обаче ще чакаш като за обикновено. Няма значение, че когато службата сколаса да издаде документа, той вече може да не ти трябва.

И така нататък.
Винаги, когато става дума, че българският капитализъм се нуждае от регулации и от строг контрол, една камара нео- и обикновени либерали ревват вкупом: пазар, та пазар. Другото било социализъм.

България наследи от социализма огромни монополизирани сектори и те, вместо да бъдат разбити, бяха укрепени от силата на парата и към тях бяха прибавени нови. 20 години това продължава под погледа на държавата: монополистът дере по три кожи, клиентът, потребителят може само да се оплаче на… арменския поп.

И единственото, което може да направи т.нар. обикновен човек, който храни и монопол, и държава, е да им тегли една. И на двете.

Поне да му олекне.

Георги Даскалов
www.ekipnews.com