Амнезия. Кой шушне?
Обади ми се Хачо Бояджиев.
– Гледаш ли телевизия? – попита той.
– Да – отвърнах.
– Окрали са те – каза Хачо.
– Как така? – попитах, понеже в момента гледах мача “Бирмингам Сити” – “Челси”.
Хачо обаче имал предвид новото предаване на моя приятел Карбовски.
Опитах се набързо да му кажа, че в телевизията поначало няма понятие плагиатство, имитативното начало е неудържимо. А в случая вероятно дори и за това не може да се говори.
– Освен това – пошегувах се аз, понеже ме интересуваше много повече “Челси”, който пак губеше, – дори да е вярно, значи поне в едно нещо “бащите” не са се провалили. (Мартин К. много обича да говори за “проваления проект на бащите”.)
Точно в този момент коментаторът на “Диема”, чудесен както винаги, каза: “В центъра на отбраната на “Челси” зейна огромна дупка, голяма колкото (липсващия) Джон Тери!”
Да не сте си помислили, че правя някакъв намек за себе си. Нищо подобно.
Опаковката никога не е била от особено значение в телевизията. Всичко в крайна сметка се събира на едно място – в сърцето на предаването, а това е водещият.
Неговата уникалност е от значение, нищо друго и нищо повече.
Иначе аз харесвам Мартин. Две години и половина е стоял до лявото ми коляно, беше чудесно време. Когато спряха “Всяка неделя”, ми каза, че се е надявал да работим 20 години заедно. Никакви съвети не мога да му дам освен един: да брои колко пъти ще му спират предаването.
По-късно ми разказаха за един епизод от предаването на Мартин.
Както си говорели с вътрешния министър Цветанов, влязъл един човек и дал едно писмо, което било писано от един друг човек, преди да го убият, и се отнасяло до един трети човек, който тия дни упорито спореше с министъра. Всички се държали много естествено, така поне са си мислели.
Само че подобни театрализации са много смешни в телевизията. Утре в същото предаване може да влезе един друг човек, който да даде едно друго писмо, с което да се опитат да накиснат трети човек, например водещия, че е получил нещо си от едни четвърти хора, които държавата съдеше, пък той бранеше усърдно. И какво, и по-важното – на кого трябва да вярваме ние? Някои водещи имат слабост към подобни ефекти, но тяхната изкуственост веднага лъсва.
В телевизията не можеш да се изпотиш наум, ако сгафиш, там веднага личи, че си плувнал в пот.
И всъщност опитвай се да помагаш, но не го прави демонстративно и не очаквай шумни ръкопляскания. Това ти желание най-лесно проличава. Ако изобщо имаш някакво писмо, което уличава някого, покажи го тъкмо на него – тогава драматургията ще бъде естествена. Иначе тя ще бъде непостижима, още повече, когато се въртиш около силните на деня.
“Панорама” отдавна не е била толкова забавна. В някои моменти дори бе майтапчийска. Двама души – един бивш член на комунистическата партия и един неуспял кандидат-член – говореха проникновено за живковизма. Комунистите открай време са си по-наясно с тия неща, но поводът беше репликата на Бойко за Живков, с която той откъсна тлъсто парче от електората на БСП, докато там се лигавят с ненужни неща, например, свободата на медиите, които те самите натикаха в ръцете на уж свои хора.
Единият, Цецка Цачева, е била комунистка до 1989 година, та даже и малко след това, докато се усети. Другият, Иван Костов, по свидетелствата на негови близки е получил травма за цял живот, че си е останал само кандидат-член, но поне е споделял поривите към свободата под един юрган с партийна секретарка. Ония, които се отъркаха около репликата на Бойко, само очертаха картата на свирепото приспособленчество след промяната през ноември 1989 година.
Ген. Атанасов пък толкова бил изумен, че в друго предаване опря до корекомите, какво зло били и пр., но и той е бил богопомазан като прокурор преди промяната. И Костов за малко да започне да разказва отново колко трудно си бил направил къщата в ония време. Да, трудничко беше, понеже все още нямаше приватизация и разграбване.
И този Кореком! – имам усещането, че той е заседнал в гърлото на много хора, сякаш за тях блянът за свободата се е изчерпвал с корекомската дъвка, а не с книгите на Платонов или Джойс, примерно, заменени днес от ширпотреба на Митко Пайнера.
Изобщо най-настървено говореха срещу репликата на Бойко хора, които са яли белия хляб в онези години.
Шизофренно е послушници, бивши комунисти, да говорят срещу Живков – имам предвид днес.
Цачева трябваше служебно да защити шефа си Бойко и се държа тъкмо като служебен адвокат, слабо заплатен и зле мотивиран. Тъй че нищо не стана ясно от пледоарията й, това не беше и възможно. Бойко със сигурност не е останал доволен, още повече че фразата му бе съвсем ясна и точна. Хора като Цачева след участие по телевизията трябва да се вгледат в дешифрираната стенограма на казаното от тях и да вземат спешни мерки, ако, разбира се, успеят и самите те да се ориентират.
На Бойко Василев внезапно изглежда му се зави свят, та потърси спасение в небесата. И вместо да попита госпожата в плевенската партийна организация ли е стигнала до прозренията си за живковизма, изтърси съвсем друго: “Българите са убедени, че има горе и долу още. Онези горе, онези долу. Вие чувствате ли се вече сред онези горе?”
Отговорът, ако човек има търпение да проникне в него, издава единствено трайната нечувствителност на тези хора.
Разбира се, те имат право да се променят, и често това се случва – в смисъл към по-лошо. Обаче не бива безкрайно търпеливо да приемаме техните историйки, които затрупват като някаква грамада на фъфлещото незнание истинската история на времето.
Веднъж след критичното интервю на един от най-приближените на Живков, когото наричаха “идиотов” в писателските среди, писах, че тия хора постепенно ще превърнат в живковисти значителна част от народа. И по дяволите, така взе да се случва, което също не е справедливо към историята.
“Панорама” започна с един чудесен репортаж на Катя Тодорова за мрачините на българската съдба. Хора като Цачева и изобщо повечето от днешните политици не си дават сметка, че след автентичния глас на бай Исмаил Халилов, кметски наместник на с. Средно село, община Златарица, те просто трябва да си зашият устите.
Костов беше в ролята на онова писмо от предаването на Карбовски, късно прогледнал вестоносец.
Понеже има известно предимство във възрастта – в смисъл, че немалко автентични свидетели се преселиха в по-добрия свят, и той започна вече да говори съвсем свободно.
Започна с апология на науката политикономия – несъмнено важна наука, след като конкурсите в съответната катедра са се обсъждали в Партийното бюро на 025 първична партийна организация при Центъра по идеологически дисциплини при ВМЕИ “В. И. Ленин” – като този с участието на самия Костов.
Той каза с гордост, че това е една изключително уважавана наука – приложна икономика за управление на страната. Съобщи също на “невежата част” от публиката, че политикономията учи как се правят реформи, как се променят икономиките, за да се достигат определени политически цели. “В това няма нищо лошо и аз не съм гузен” – завърши той.
Костов е прав, разбира се. В един от най-авторитетните учебници по политическа икономия на социализма преди 1989 година, предназначен и за нуждите на партийната просвета, се казва: “На Юлския (1987 г.) пленум на ЦК на БКП бяха приети основни положения на концепцията за по-нататъшното изграждане на социализма в НР България… Тези партийни документи откриват нова страница в развитието и перспективите на нашата страна…, дават нови пояснения на редица явления в обществото. Авторите се съобразиха с тези нови постановки…”
Колегите на Костов не крият, че политикономията има три функции. Сега той спомена две от тях – познавателната и приложната. И скри третата – идеологическата, понеже живковизмът е много лошо нещо.
Ако в тази наука е имало и един честен и смел човек, той е трябвало да каже само 6 думи: социализмът да върви на майната си.
Велика наука, пфу. Отивам да си измия ръцете.
Тъй, сега да продължим.
Костов беше приповдигнат, користен и несправедлив както никога досега и потъна в един груб пропаганден етюд, съвсем в стила на Юлската концепция, докато говореше за ранната смъртност в ония години, за “хулиганстващите елементи”, за Кремиковци, което тровело София, и пр.
Дори Бойко Василев се отчая и пропусна да го поздрави, че е продал “Кремиковци” за 1 долар, вместо да го затвори. Ами затвори го, щом е такъв гаден отровител, не го подарявай!
Простите аргументи обаче са непостижими за нашите политици.
Костов отново показа, че не се интересува и не зачита публиката. Съвсем сигурно е, че никой на възраст над 35 години, а това е огромната част от публиката, няма да му спести ругатните. И той не обърна никакво внимание на смазания от живота бай Исмаил. А в определени моменти беше и грубо спекулативен в индиректния спор с неназован вестник – сякаш всички са измрели и той е единственият свидетел на онези времена. Твърденията му, че на пазара е нямало хляб и кисело мляко, не са подходящи дори за един бивш спец по политикономия на соца. Но поне бай Исмаил е разбрал още веднъж какво представляват митоманите на прехода, между които и Костов.
И Мартин Шулц, лидерът на социалистите в Европарламента, се опита да влезе в ролята на арбитър – ей така, между другото, между две оригвания, както имат навика да се държат европейските ни гости. Едно от най-нечестните неща, които си позволява Европа към нас, е безотговорното дрънкане, сякаш си имат работа с полуидиоти, сякаш всички тук са като техните храненици – партийни или др. Шулц не знаел дали бащата на Станишев е бил в партията (на Живков) – брей!, обаче Бойко нямал право да преследва левите, пък да хвали Живков.
Разговорът ни с Европа, доколкото изобщо го има, в значителната си част просто е нелеп, понеже е оставен на хора на приблизителното, на обтекаемото, партизанстващи типове, независимо от постовете им, и пр.
И докато някои комично се героизираха около Живков, свидетели по делото срещу Галеви започнаха да се изселват от Дупница. Потърсете съдията Мирослав Начев, какво му се плашите или го подминавате, сблъскайте го с някой беглец. В краен случай заведете ги при Карбовски – нищо, че той е голям фен на “модела Дупница”, при него достъпът е напълно свободен.
Тази седмица едно ново сутрешно предаване ни проглуши ушите – как ефирът бил “взривен” от завръщането на незнамкойси, пак Бойко и Цветанов ги разкарваха като панаирджийски мечки в това предаване, конкуренцията била боклук и пр. Дори нумеролозите били предсказали гигантския успех.
Оказа се, че са познали. В края на седмицата се очерта смазващо предимство на “Тази сутрин” (Би Ти Ви) – 8% рейтинг. А оня, незнамкойси, дето се репчеше най-много, – рейтинг под 1%. “Здравей, България” е там, където й е мястото – с рейтинг 1,2%. Нова телевизия потъва като рибарска гемия с трюмове, пълни с развалена риба – шоупрограми, правени под индиго, но щедро рекламирани по роднински.
Карбовски не започва зле – рейтинг 3,1. Обаче само “Горещо” на Венета Райкова се справя прилично с конкуренцията с рейтинг 5,2.
А репликата на Бойко (пред Карбовски) гласеше: “Една стотна от това, което е построил той (Живков) за България и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.”
Вероятно Бойко още събира кураж, за да каже нещо и за разбойническия грабеж през последните 20 години.
Кеворк Кеворкян
В. Труд