АМОН РА ПРЕД ДИЛЕМАТА: АМЕНХОТЕП III-ти ИЛИ АМЕНХОТЕП IV-ти

Прибирайки се в една късна септемврийска вечер на 2010-та след тежък и изнурителен управленски ден, възпитаникът на Ленинградския държавен университет и специализант в Оксфорд, бившият доцент в СУ „Св. Климент Охридски” и бъдещ ректор-професор на НБУ, основателят на египтологията в родината и настоящ Министър на образованието и науката, любителят-боксьор Сергей Игнатов, по-известен сред студентите като Амон Ра, беше изпаднал в тежък екзистенциален размисъл. Както ставаше при такива случаи, причината беше колкото обикновена, толкова и неочаквана, тъй като поне досега Министър-Председателят показваше уважение към него. Сигурно египтологът също не беше прав, защото се държеше малко дистанцирано към другите, но си имаше оправдание за това. Някак си не можеше да понася откровената простотия на Цветан Цветанов, абсурдната мегаломания на Симеон Дянков, твърде наглата дебелащина на Божидар Димитров, лисичето пърхане на Анна-Мария Борисова и т.н., да не ги изброява всичките.

Това, което днес сутринта направо го смрази след правителственото заседание, беше подигравателната реплика на Премиера Бойко Борисов: „А, бе, Игнатов, ти верно ли си Амон Ра?

‘Начи ти си цар, а ние тука сме будали, които бъхтат по цел ден, та да има ‘ората к’во да ядат и да им оправяме бакиите на онеа от тройната коалиция! Що им уйдиса на депесарите бе, аланкоолу, що махна оная Коджабашиева? ‘Начи с колегите се бориме тука да резнеме главето на Доган, а ти им се слагаш, а?”.

Египтологът почти падна на стола, дълго време отказваше да повярва, че това се е случило, но полека-лека се изправи като след тежък нокдаун и с прегърбена походка напусна сградата на Министерския съвет. Вече на улицата, възпитаникът на Ленинградския държавен университет се обади на баща си, някогашния секретар по идеологическите въпроси на ЦК на Комсомола и на ОК на БКП във Видин, Симеон Игнатов, за да сподели проблемите си.

– Синко, чуй ме добре! – занарежда сегашният Шеф на борците против фашизма, не срещу капитализма. – Познавах добре баща му, беше истински комунист и добър приятел, можеше да се разчита на него не само за партийна работа, но и в чисто човешки план. Знам го и Бойко, възлагаха му се големи надежди, защото вярваше в линията на Партията. След 10-ти ноември 1989-та отказа да си върне членската книжка – тогава само един патриот и предан комунист можеше да постъпи така. После нещо се изоглави, тръгна с онези, мутрите от СИК, те го представиха на другаря Живков. Прочети Иван Славков, прав е…

– Татко, чакай малко! – любителят-боксьор се опита да го прекъсне, защото се страхуваше да не би Цецко Вътрешният да му подслушва телефона. – Всички тези неща съм ги чел, не е нужно да ми ги повтаряш!

– Тогава защо ме търсиш? Послуша ли ме, когато ти казвах да не се бъркаш с Боко и Цецко? А ти даже министър стана, та да се срамувам на стари години от другарите и комшиите, че докарахте страната на този хал! Прави, каквото искаш, не ми търси съвет повече!

– Извинявай, тате, моля те! – проплака някогашният специализант в Оксфорд. – Наистина имам нужда от теб, кажи ми как да постъпя, моля те!

– Добре, синко, но и ти ме разбери! – бащински се разнежи старият човек. – Не ме интересуват твоите колеги, макар че съсипвате държавата, интересуваш ме ти! Искам да ти кажа, че Бойко отдавна няма нищо човешко в себе си, докато има полза от хората, им се подмазва и умилква, после ги хвърля на боклука! Та сине, мисля си, че имаш два пътя, или веднага да си подадеш оставката, или да вземеш да измислиш нещо египетско, такова де, мистично! И запомни, колкото по-откачено, толкова по-добре, като за него! Хайде, пожелавам ти успех и те прегръщам!

Министърът благодари на стария си баща, обичаше го, той също. Нямаше толкова близък и опитен човек, затова често го питаше за разни неща и почти винаги се оказваше прав. Обеща си като се видят, най-напред да се прегърнат и после да признае на баща си, че не знае как да се оправя без неговата помощ! В този миг той не подозираше колко скоро ще се случи това!…

След като се прибра, отиде направо в стаята си, включи компютъра, извади папките и се опита да поработи, но разговорът със стария не му даваше мира. Разбра, че няма отърване, наля си кафе и потъна в размишления. Нещата не можеха да останат така, до сутринта трябваше да намери решение.

Първият изход, който предлагаше баща му – да си подаде оставката, в публичното пространство означаваше, че си признава грешките, особено Закона за академичното развитие, да не говорим за бъдещия Закон за средното образование.

Никой нямаше да разбере, просто беше невъзможно, че напуска заради шегичките на Министър-Председателя и създадената от него отвратителна атмосфера за работа.

Освен това, щеше да предаде колегите от другите университети, не само от НБУ, а това можеше да радва само онези мръсници от Софийския университет. Министърът никога нямаше да може да прости унизителното му изгонване от Алма Матер поради некадърност преди години, в чиято основа стоеше проф. Александър Федотов. Затова му го върна, на него, последния шеф на ВАК, просто като премахна ВАК.

Това е най-важно, наистина – не беше сигурен, че ще се намери друг по-подходящ Министър, който да оглави твърде добре стикованата кампания срещу най-старото Висше училище в страната и Българската академия на науките. Сещайки се за БАН, за първи път от сутринта бившият ректор на НБУ се усмихна широко, защото благодарение на общите усилия с голяма точност можеше да се прогнозира окончателния край на Академията, а това го изпълваше със заслужено удовлетворение.

Битката със Софийския университет обаче, нямаше да бъде толкова лесна, защото познаваше предаността на университетските преподаватели към институцията. Нещо повече – те бяха с огромното предимство да имат на своя страна най-будните и свободолюбиви студенти в страната, а това даваше на Алма Матер едно плашещо достойнство. Със стиснати от злоба устни, мислейки за Университета, Министърът все пак призна, че самочувствието на преподавателите и студентите е основателно също така и заради тяхната борбеност.

Всъщност, коя друга институция в държавата, освен Софийският университет, можеше да бутне всяко едно правителство, стига да осъзнае, че това е необходимо не толкова или само за образованието, колкото и най-вече за страната. В историята, близка и далечна, имаше достатъчно примери, които другите или не знаеха, или просто не искаха да приказват, за да не си навличат гнева на Премиера. Още повече, че напоследък един професор по психология, приятел на писателя и издателя Димитър Томов – директора на Университетското издателство, започна да публикува в „Afera.bg” твърде правдиви, но не особено лицеприятни разкази-психологически портрети на негови колеги от правителството. Тъкмо заради тези особености на Алма Матер,

Министърът не биваше да си подава оставката, защото вече беше измислил по-перфиден, йезуитски начин, по който, макар и в по-продължително време, да се саморазправи с това отвратително зло, Софийския университет „Св. Климент Охридски”!

Вторият изход, който старият предлагаше, беше много, ама много интересен, стига само да разгадае какво имаше предвид под „египетско”, „мистично” и „нещо откачено, като за него”! Взе няколко празни листа и върху първия написа в хоризонтална последователност трите опорни точки така, както баща му ги беше продиктувал. Очевидността налагаше да си признае, че между тях имаше определена логическа зависимост – всичко „египетско” беше в известен смисъл „мистично”, т.е. достатъчно „откачено”, имайки предвид мисленето и манталитета на Премиера. В тази обща конструкция обаче, някак си се изплъзваше конкретността, не можеше да намери така необходимата фактическа база, върху която да продължи разсъжденията и да изгради концепцията.

Изведнаж му просветна, защо да не се опита да преобърне тази последователност, да започне отзад напред, от „нещо откачено, като за него”, за Него, ха, без да иска го написа с главна буква, дали пък тук не се криеше разковничето – за Него какво, нещо характерно, което да го свързва с „мистично” и „египетско”? Тук Министърът се опита да мисли повече психологически, отколкото исторически, и… точно в този миг нещата се подредиха с кристална яснота: Него всъщност се оказва Управникът на Държавата, а връзката с „египетско” беше твърде проста – Фараон, разбира се, че Фараон, господарят на Древен Египет!

Удивен от откритието си, основателят на египтологията в България доволно затвори очи и като насън започнаха да се изреждат стотици и хиляди картини в потвърждение на тази теза. Интервюта, срещи, беседи, пресконференции, изявления, заседания и какво ли не още, на които, повече от очевидно,

Министър-Председателят Бойко Борисов се държеше именно като Египетски Фараон от Древността – Той беше Най-Добрият, Умният и Единствен Владетел, управляваше по Божия заръка, защото беше Негов Син,

Слънцето, благодарение на което животът на Земята можеше да продължи, Той беше всичко Възвишено, за което Човек беше в състояние да си помисли, Той беше Началото и Средата, а без него щеше да настъпи Краят!!!…

Въодушевен до краен предел, ученият вече не разсъждаваше като действащ Министър на образованието и науката, изпълняващ препоръката на загрижения си баща, нито като бивш Ректор на НБУ и още по-бивш преподавател в Софийския университет – във въображението си той създаваше научно откритие, което задължително трябваше да довърши! В мъглявината на ентусиазма и трепета от изследването, на пръв поглед твърде неочаквано изплува и третата дума, „мистично”, но тя дойде тъкмо навреме, за да се затвори кръгът, почти да се очертаят контурите на цялата концепция – да, за египтологът вече нямаше никакво съмнение, че в Премиера на България Бойко Борисов се е преродил, неизвестен засега, Египетски Фараон!!!…

Поредното предизвикателство в това твърде перспективно, много интригуващо и без съмнение очарователно научно търсене, да открие кой по-точно Египетски Фараон се е преродил в българския политически гений Бойко Борисов, за опитния египтолог очевидно не беше сериозен проблем. След по-малко от 45 минути разсъждения, той беше повече от сигурен, дори имаше готовност да отстоява и да докаже по безспорен начин откритието си на поредния Международен конгрес по египтология, че в този случай имаше само две възможности –

в Премиера може да са се преродили или Аменхотеп III-ти, или неговият син Аменхотеп IV-ти /Ехнатон/!!!

След като маркира в 78 основни пункта своите теоретични основания за бъдещото подробно доказателство на едно от най-важните открития в човешката история, което по съвсем груби изчисления можеше да бъде представено на една малко повече от 9-часова лекция, основателят на българската египтология се опита да продължи нататък. Най-важното предстоеше, тъй като без уточнението кой по-точно – бащата или синът, са се преродили в Премиера на България Бойко Борисов, откритието някак си олекваше, не беше убедително и нямаше как да го оповести пред научната общност.

Аменхотеп III-ти от ХVIII-та династия, син на Тутмос, е бил един от най-великите Фараони, тъй като по време на царуването му Египет се намирал в цветущо състояние, преживявал върха на своето могъщество. Това обстоятелство някак си не се връзваше с кризата, в която Бойко управляваше България, но имаше друго – течеше едва началото на втората година от неговото властване, докато Аменхотеп III-ти е бил Фараон цели 36 години, почти колкото учителя на Борисов, Тодор Живков. Още повече, че до края на втория си мандат, което ще рече 8-та година, Премиерът щеше да построи седем магистрали, шест национални кучкарника за неговата овчарска порода, да завърши няколко енергийни проекта, спортната зала в София и пистата за Формула 1 в Доброславци, а също така и Българския Лувър, с което София щеше да се превърне за Съвременността в онова, което е бил Египет за Древността!

Онова, което пречеше на египтолога да предпочете именно Аменхотеп III, беше обстоятелството, че той бил съградил невиждан по своя разкош храм на Амон Ра в Луксор.

В този момент Министърът си представи как някой добросъвестен агент на ДАНС донася на Борисов, че той, Аменхотеп III-ти, построява храм на Амон Ра, т.е. на него, Сергей Игнатов?!?

Ужас!!! Египтологът дори и не искаше да си помисли какво би последвало след такова разкритие.

Все пак, имаше нещо, което можеше да преодолее подобна евентуална конфузия в техните отношения, ако не броим недостатъчния професионализъм на служителите на ДАНС, които едва ли щяха да изнамерят тази улика. Ставаше дума за безпрецедентния в Древен Египет акт на Аменхотеп III-ти, който на 30-тата годишнина от управлението си, без да му мига окото, се обявил за „Слънце”, направо заявил, че се е „слял със Слънцето”. Имайки предвид факта, че Бойко Борисов се идентифицира със Слънцето още преди да стане Министър-Председател на България, за египтолога оставаше твърде голяма вероятността именно Аменхотеп III-ти да се е преродил в Него!

Дали заради някакъв египетски вариант на Едиповия комплекс или заради съпругата си, най-красивата жена на Древността – Нефертити, синът Аменхотеп IV-ти се оказал първият Реформатор в историята, правейки почти всичко напук на баща си. Имайки предвид предполагаемата, но неизвестна половинка на Бойко, която едва ли е най-красивата жена на Съвремието, ученият-египтолог започна малко скептично този паралел. В същото време, сещайки се за началото на управлението на Премиера Борисов, в което той обяви, че всъщност Преходът започва едва сега, с Него, истинския Реформатор, то вярата за евентуалната връзка с Аменхотеп IV-ти, се възвърна.

Оптимизмът на египтолога се увеличи неимоверно, особено в личен план, защото Аменхотеп IV-ти отменил култа към Амон Ра, предоставяйки новия и единствен Бог Атон – „Слънчевият диск”, а себе си прекръстил на Ехнатон, т.е. „блясъкът на Атон”, почти като баща си, „слял се със Слънцето”. Хубавото в случая е, че и двамата, подобно на Бойко, се идентифицират със Слънцето, но за египтолога по-подходящ очевидно беше Аменхотеп IV-ти /Ехнатон/, тъй като натирил Амон Ра, т.е. Борисов не би имал никакви подозрения към Сергей Игнатов.

Единственият проблем се свеждаше до това, че Ехнатон бил болнав, страдал от няколко синдрома, които взети заедно и поотделно водели до импотентност, а също така и до лека идиотия, но Министърът се надяваше, че и в този случай ДАНС-аджиите няма да открият такива подробности. Защото за египтолога вероятността именно Аменхотеп IV-ти Ехнатон да се е преродил в Премиера Бойко Борисов, се оказа не по-малка от тази, това да е направил баща му, Аменхотеп III-ти!

Някъде след 6 часа сутринта Министърът с болезнена яснота осъзна, че няма да може да се справи с последната задача от своето иначе гениално откритие. Все пак реши, че още преди обяд ще сподели с Министър-Председателя общата си концепция, а заключението ще предостави възможно най-скоро, може би още другата седмица. С тази успокояваща мисъл отиде да поспи час-два, за да бъде свеж за срещата си с Онзи, в който се е преродил един от двамата Египетски Фараона – Аменхотеп III-ти или Аменхотеп IV-ти Ехнатон!…

Малко по-късно, някъде след 11 и 30 часа, след като секретарката любезно го покани, Министърът на образованието и науката плахо и много смирено прекрачи прага на кабинета на Премиера-Фараон.

Постоя 15-тина минути прав, докато в един момент безмълвно, по египетски, само с жест на ръката си, по фараонски, Бойко го покани да седне на стола срещу Него. Погледна въпросително, подканяйки го да каже за какво е искал тази среща и по този начин е отнел част от Неговото безценно време – закъсняваше за тренировката за предстоящия футболен мач между „Звездите”.

Почти веднага след като започна да говори, опитният египтолог успя да преодолее началното си смущение, защото се чувстваше в свои води и това беше неговото откритие. Отбягваше да гледа Премиера-Фараон в очите, тъй като знаеше, че Неговата Божествена Сила може да спре мислите му, предпочитайки да чертае с химикалката върху листа сложните египетско-мистични взаимовръзки. Финалните си думи изрече с доста приповдигнат тон, за да замаскира по някакъв начин неприятния факт, че все още не е в състояние да изложи концепцията си в завършен вид. Горкият Министър на образованието и науката изобщо не си даваше сметка, че в светоусещането и мирогледа на Генерала от резерва, неговия и на всички българи Премиер, Аменхотеп III-ти и Аменхотеп IV-ти звучаха като Шланг 1 от 38 мм и Шланг 2 от 52 мм!

Възцарилото се мълчание продължи повече, отколкото египтологът беше очаквал. Накрая се осмели да вдигне глава и да Го погледне, виждайки за свой ужас познатото сбръчкано чело и навъсени вежди:

„Игнатов, ти у ред ли си? – промълви глухо Той. – Не мо’ем да повервам, че ми разправяш всичко това, к’ви са тиа шменти-капели, бе Игнатов?

За т’ва ли баща ти те е пращал да учиш в Съветския съюз, а после и в Англия? Кат’ ми говореха, че и една книга не си написал, а аз Министър те напрайх, е.ати!”.

В този момент Министърът на образованието и науката предпочете земята под него да се разтвори и да потъне в нея, докато Премиерът, зачервен до крайност, се изправи и подпря ръце на бюрото, изливайки обзелия го напълно справедлив гняв: „Как мо’еш да ме сравняваш с некви тъпи египетски фараони, бе Игнатов, не ‘наеш ли, че Аз съм Бойко Борисов от Банкя – къде са те, къде съм Аз, а? Или, че’ай, че’ай малко, да не ми викаш Фараон като оня, Иво Недялков, с финансовите пирамиди, а, такъв Фараон ли съм бе, Игнатов? Нищо не казах кат’ пусна оня тъп Закон за академичното развитие, кат’ прецака БАН, белким акъла ти дойде, а ти! Да ми се ма’аш от очите, сърдит съм ти, да ‘наеш, като на оня шибаняк Божидар Димитров, чуваш ли!?!”.

Много дни след това Министърът на образованието и науката не можеше да си спомни как беше напуснал кабинета, по какъв начин се оказа във Видин, но това сега нямаше значение. Важното е, че ще се оправи и ще стъпи на краката си, защото баща му, каленият в какви ли не битки комунист, се грижеше за него! Той щеше да се погрижи и за бъдещето му, та нали старите му другари от ЦК на БКП и борците против фашизма са си живи, Господ здраве да им дава!…

проф. Людмил Георгиев

септември 2010