Анализ на дрънканиците от пресконференциите

Мога да започна с публцстичното “Боже, Боже,колко мъка има на този свят?” /Думи на  Моканина от разказа на Йордан Йовков “По жицата”. Но сега искам да бъда по хладен макар и да става дума за комунистите. Самото споменаване на комунистите, а не на БСП все пак показва, че има и публицистика.

Докато мутрата Бойко Борисов се държа и по време  на предизборната борба и по време на пресконференцията като добър ватман и бързо реагиращ /добре подготвен/ по линия на ПР, то сополанкото Сергей Станишев най- после разбра, че трамваят го карат двамата Руменовци, а тях ги управляват съвсем други сили. Това, което Виденов разбра пост фактум, Станишев също го разбра пост фактум. Поумняване там не е възможно. Системата е гарантирана от предварително поумняване. Ако Дмитриевич беше по-интелигентен, щеше да стане първоначално парламентарен секретар на някое министерство. След това щеше да стане шеф на канцелария. След това заместник-министър. След това министър. И накрая, ако сам реши, че може да управлява лодката, щеше да се съгласи да стане премиер. Но той е социалист и постъпи като такъв. Социалистът първо прави нещо, а след това мисли какво е направил.

Типично за сополанко.

Що се отнася до сравнението на евроизборите и парламентарните избори, само преди по-малко от месец писах, че там Доган им хвърли плява в очите. Даде им гласове за европарламента, но им го върна грозно на парламентарните избори.

Резултатът е страшен.

Ще започна пресконференцията на Доган с това, че циганите и татарите нямат държава-майка. Те не могат да имат държавна доктрина. Но понякога, по време на хаос, получават мандат. И понеже не могат да го реализират, само го ползват. Чрез безродници и бандити. Така ДПС се оформя като партия на бандитите. Доган твърди, че не е оптимист за бъдещето на кризата и страната. Но това го каза едва след изборите, а не тогава, когато мандата на ДПС беше факт.

По-нататък Доган мина на полупиянски приказки за растеж и деетнизация. Личеше си, че има добра словесна подготовка, но не иска да каже с какво държи останалте партии, включително и бъдещине управляващи, за да не осъдят мандатоносителя-ДПС.

Вербално той показа, че е добре подготвен. Но филисофски беше доста семпъл. Той не анализира, а и никой не го ангажира с въпрос, как оценява мандата си.

Горещо препоръчвам на колегите журналсти да попитат каква ще е приемствеността между сегашния мандат на ДПС с министъра-сополанко и следващия кабинет, ако има такъв.

Не се втелявай, избирателю! Никой все още не знае ще има ли следващо правителсство и какво ще бъде то? Колко ще трае? Какво ще прави? Ще прави ли нещо изобщо?

Друго важно нещо, което се подразбра от липсата на коментари в тази насока е всъщност Бойко със синята коалиция ли ще се коалира, или с част от нея. Не бива да забравяме продължителния словесен дуел на Борисов с “Гаргамел”. Едва ли ЕНП може да наложи единство у членовете си.

Както и да е. Няма да говоря повече за политиците. Редно е да се анализират пресконференциите и от другата страна.

Какви бяха въпросите на журналистите?

Като цяло журналистите задаваха тривиални и предвидими въпроси. Нямаше дълбочина и провокация в тях. Всичко беше много евтино и скучно. Вместо да затрудняват отговарящите, на практика те им помагаха. Това не би било толкова опасно, ако не беше трайна тенденция в медиите. Те не си дават сметка, че ако продължават така, интернет просто ще ги смачка. Ако младите момичета, определяйки се като журналистки влезат в блоговете и сайтовете в интернет, ще прочетат много идеи и въпроси, които значително превъзхождат нивото на медиите, в които работят. Така, например, никой не зададе въпроса за промяна на съдебната и админстративната система. А те са в основата на всички проблеми в страната. Там е корупцията, там е непрозрачността, там е некомпетентността.

На първо четене анализът показва, че каквато ни е журналистиката, такива са ни политиците, такива са ни и избирателите.

Какво да очакваме тогава?

Николай Колев – Босия