Англосаксонската икономическа наука

Англосаксонската икономическа догма всъщност отнема правото на свободен избор, втълпявайки в умовете на хората, че онова, което било въпрос на техен избор всъщност било „обективна реалност”, която те по никакъв начин не можело да променят.

На икономически по-слабо развитата страна се предлага универсална рецепта за благоденствие – свободен пазар, приватизация и свиване на социалните разходи.

Още през 19-ти век германският икономист Фридрих фон Лист стига до извода, че пълното освобождаване на пазара между една по-силно и една по-слабо икономически развита страна ще доведе до обогатяване на по-развитата страна и до обедняване на по-слабо развитата такава.

Пример: ние отворихме своя пазар за скъпите западни стоки, но той продължава да налага ограничения за  нас по отношение на трудовия си пазар!

Днес Международният валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация най-брутално налагат догмите на англосаксонското икономическо мислене като единствено правилното – но за кого и в чия полза? – В полза на международната банкерска мафия и в ущърб на развиващите се и бившите социалистически страни(между които е и България). Естествено, либералстващите пропагандисти умишлено заобикалят въпросите на политическа и военна намеса на Запада във вътрешните работи на източноевропейските страни.

Примери:

Банките трябвало да бъдат частни и банкирането било нужно да е в частни ръце.

Резултатът: загуба на суверенитет, несамостоятелна вътрешна и външна политика.

Неограничавана валутна търговия

Резултатът: изтичане на национален капитал, засилен внос, загуба на работни места, закриване на предприятия

Когато някои икономисти разпалено хвалят индивидуалната свобода, трябва да поискаме от тях първо да уточняват за чия точно свобода иде реч: за индивидуалната свобода на производителя или за индивидуалната такава на търговеца?

Англосаксонската икономическа наука пропагандира идеята за отворените икономически системи, където основен двигател на стопанското развитие били търговията, нарастването обема на паричната маса и на златото, което в колониите се добива евтино чрез грабеж и окупация от колонизаторите. Една страна като Великобритания, която се сдобива евтино с големи количества злато от колониите, естествено става първата по богатство в света.

Когато англосаксонстващите икономисти Ви говорят за „индивидуална свобода”, то те имат предвид посоката на движение на ценности от по-нископлатежни пазари към по-високоплатежни такива. Когато те ви говорят за „свободно движение на хора, стоки, пари и капитали”, то те имат предвид точно това движение без да изясняват посоката и целта му.

Яростно пропагандираната от либертарианстващите икономисти идея за „неограничената индивидуална свобода” има своята користна, подмолна цел: след като се насади тази идея в умовете на тълпата – след това да се премахне всякакъв протекционизъм, всякаква защита на обществено значимите и ценни за обществото хора; постепенно да се премахнат всякакви бариери и препятствия пред възможността да се унизи, да се подчини и пороби вражеският народ.

Крайната цел на така яростно насажданото у нас либерално икономическо мислене е да се блокира всякоя една българополезна инициатива, идеща отдолу. Можете да чуете тези либералстващи пропагандатори да крещят: „Пазарът искал това!”, „Пазарът искал онова!”. В крайна сметка икономическият модел за дадено общество е въпрос на народопсихология. Той не може да бъде универсално приложим. Във всеки един  конкретен случай икономическият модел има нужда от съгласуваност и организиране на хората, за които ще се прилага. Една икономическа система може да заработи само тогава, когато хората за които тя е предназначена я одобряват и работят за нейното действие и утвърждаване.

Антон Рачев