АНТИТЕРОРИЗЪМ – РЕСТАРТ
Четири месеца след кървавия атентат на летище „Сарафово“ разследването на престъплението и издирването на извършителите е до „под кривата круша“.Изпълнено с оптимизъм и силен дезинформационен заряд е последното изказване на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов (16.11. т. г.) – „Атентатът на летище Бургас доказано е подготвен и извършен от хора, които не са български граждани и не живеят в страната… Когато знаем, че този терористичен акт е доказано, че е бил подготвян и извършен от лица, които не живеят в България и не са български граждани, сами разбирате, че ние бихме изложили на опасност националната сигурност, ако бъде много публично известявано всичко това, което имаме по това разследване.“
Този речитатив цели да внуши, че разследващите са направили заедно или по отделно пробив и са разкрили поръчителите, подбудителите и извършителите на терористичния акт. Основен акцент е поставен върху суперпрофесионализма на специалните служби, които знаят много, знаят всичко, но ако ни го кажат, „ще трябва да ни убият“ – като в хипертрофиран разказ за подвизите на Джеймс Бонд. И всичко това – в интерес на нашата, на гражданската сигурност.
Неизвестно от кого и как са доказани мястото на подготовката, съставът и гражданската принадлежност на извършителите – до момента само става дума в изказвания на наши и чужди политици, за предположения. Израелци, американци и французи стигат дори по-далеч – твърдят, че имат информация за извършителите и плановете им. Но това е секретна информация, която не може да се предостави на никого, за да не застраши източниците им.
За никакви доказателства и дума не може да става до момента! Впрочем, твърдението за наличната информация, която не може да се сподели, се обяснява от изказване на френският посланик в Израел Кристоф Биго – „Решението дали да включи „Хизбула“ в списъка на терористичните организации ЕС ще вземе, след като станат ясни резултатите от разследването на терористичния акт в Бургас през юли. …Нашите британски приятели искат да включат военното крило на „Хизбула“ в списъка с терористични организации. Решаващият фактор е изходът от разследването в България“. Откровено признание на необходимостта не от факти и доказателства, а от пригаждане на разследването към чужди политически ходове, ясно показва корените на информацията и демонстрираното секретно познание.
За нелепостта на поредния PR ход на министъра на вътрешните работи говори изказването на Генералния директор на Интерпол – Ноубъл: „Увеличава се вероятността да бъде намерен виновникът за атентата на летището в Бургас … Интерпол рестартира усилията си за разпознаване на терориста от бургаското летище.“
В отговор министър-председателят Борисов заявява: „Надявам се с мощността, която има Интерпол, да се намери извършителят на терористичният акт… В случая с терористичния акт в Бургас издирваме лице с пръстови отпечатъци, ДНК профил и външен вид (има си хас да издирваме лице без посочените аксесоари – тогава явно ще става дума за призрак, безплътна сянка, за нинджа, достоен еквивалент на широко одумваното камикадзе – б. м.). По тези данни безспорно може да се установи едно лице.“
Всички с учудване си задаваме въпроса – тези хора не разговарят ли помежду си?
Спомням си старият анекдот за Настрадин Ходжа: Настрадин ходжа излязъл на площада и запитал струпалия се народ – Ей, хора, знаете ли? – всички казали – Не знаем! – Е тогава с невежи няма какво да говоря. На другия ден пак излязъл и ги попитал същото. Този път всички казали че знаят. Настрадин Ходжа отвърнал – Като знаете, няма какво да ви разправям. На третия ден пак излязъл и ги запитал същото. Тогава едни казали, че знаят, други че не знаят. Той мъдро ги посъветвал – Нека тези, които знаят, да разкажат на тези, които не знаят!
Нашият случай, като че е точно такъв. Нека знаещите – Цветанов и неговите колеги, постигнали познанието, да разкажат на премиера и шефа на Интерпол за разкритията си, за да не е необходимо да се харчи енергия за разкриване на разкритото и опознаване на познатото.
Очевидно за всеки мислещ човек е, че разследването не напредва и подборките, които се подхвърлят на медиите имат за цел единствено да поддържат тезата за професионализма на нашите специални служби и разследващите, с надеждата, че с времето си и това престъпление ще бъде забравено, изтласкано на заден план от ежедневната, нарастваща престъпна вълна на побои, убийства и грабежи, превръщаща през последната година страната в нелепо подобие на някогашния „Див Запад“.
Личността на терориста и до момента не е изяснена. Тогава какво ДНК и отпечатъци се разнасят по инстанциите? Как, когато не е ясно кой и как е организирал атентата, се достига до сакралните данни, че лицето е чужд гражданин, че атентатът е подготвен в чужбина, че е имал съучастници и се разпространяват фотороботите им?
„Терористът от летище Сарафово се целил и в казино, посещавано от израелски туристи. За целта си купил марков костюм, за да изглежда като комарджия и взриви бомбата в игралната зала, претъпкана с хора.“ Това е една от пробните подборки, пуснати в публичното пространство, за да се демонстрира загриженост и познание. Как покупката на марков костюм може да говори за замисляне на престъпление, може да се обясни само чрез реминисценция към времето, когато премиерът беше главен секретар на МВР и съветваше загрижено гражданите (след поредното неразкрито поръчково убийство) като видят в ресторанта добре облечени бизнесмени, веднага да напуснат заведението.
„Между трима и петима чужденци са помагали на терористите при атентата на летището в Сарафово“ твърди вътрешният министър при поредния отчет за „перфектното“ разследване през октомври. Как е постигнато това прозрение, след като не си наясно с личността на извършителя? Сигурно е мистично прозрение! Най-вероятно става въпрос за четирима съучастници, защото между числата 3 и 5 се намира 4. Ако съберем 3 и 5 се получава 8, като го разделим на 2 се получава също 4!
Определено работата с числата, основа на кабалата, която е приоритет на израелски изследователи, е довела до поредния информационен успех! И наистина в „Стандарт“ се тиражира версията, че четирима чужденци са заподозрените като съучастници на самоубиеца от Сарафово – двама шведи, австриец и французин. (Тук залетият от информация читател на българската преса без особено усилие прави интуитивна връзка с мистериозните френски парашутисти бити в с. Коиловци).
Към дезинформационната абракадабра добавя през септември своята версия и главният секретар на МВР – „България е била само платформа при извършването на терористичния акт в Сарафово, който е бил изцяло подготвен и планиран в чужбина. Страната ни е толкова сигурна държава, колкото е сигурно да отидеш на кино в САЩ, да се качиш на автобус в Лондон, да се качиш на влак в Испания“, според Калин Георгиев.
Така твърдеше и бившият вече посланик на САЩ у нас, обяснявайки, че улиците тук са тихи и спокойни (вероятно двете прилежащи на посолството улици, охранявани от специални полицейски сили), докато съвсем близо – в заведението „Кошарите“ не избухна бомба. Изказването на Георгиев, както винаги, бе далеч от формалната логика, бъркайки платформа с цел и не пояснявайки как като не е налице никаква информация за престъплението и извършителите е толкова сигурен в чуждестранния му произход.
Впрочем и министър-председателят клони към подобни заключения, като подчерта през юли, че извършителите са дошли в нашата страна вероятно от страна, включена в шенгенското споразумение. Това според него само показва, че България е отдавна готова и дори по-добре подготвена от държавите в Шенген за противодействие на трансграничната престъпност. Източникът на престъпни импулси в нашата спокойна държава е външен!
В тази какофония от слухове, дезинформация и лъжеинформация човек се пита дали е възможно да завърши успешно разследването на терористичния акт.
Взривът в Сарафово избухна след предварително отправени предупреждения от чужди специални служби в началото на годината за вероятна терористична заплаха спрямо израелски туристи у нас. Нищо не бе направено за подобряване на сигурността на застрашените обекти.
След взрива разследването следваше сценарий, противоречащ на елементарните криминалистични изисквания. Обезопасяването на местопрестъплението стана със сериозно забавяне. В периметъра на разследването се движеха тълпи от VIP персони, заедно с антуража си. Чужди специални служби се разхождаха напук на изискванията за неотложни процесуални действия. Свидетелите светкавично бяха прибрани в Израел, като част от тях не бяха разпитани, а разпитаните не бяха разбрани поради липса на преводач от иврит и на лошо водени бележки на ръка от разследващите. Труповете бяха отнесени и прибрани от израелски специалисти, а кървавите отпечатъци, представляващи трасологични следи, даващи информация за престъплението – старателно измити, поради религиозни вярвания.
Песимистът би възприел ставащото като старателно и професионално премахване на всички следи и улики. В такива случаи всичко се документира и се възпроизвежда в специални помещения едно към едно, за да се анализира местопрестъплението и начинът на извършване на терористичен акт. При случая с „Пан Ам“ над Локърби това бе направено в огромен хангар, възпроизведено със стотици детайли и доведе до разкриване на престъплението.
Аз като оптимист смятам, че това, на което станахме свидетели, е резултат на неподготвеност за реакция след терористичен акт, на уплах на участниците, на политически замазвания на лошото управление на антитероризма в частност и на сектор „Сигурност“ въобще.
Очевидно при липсата на собствен капацитет специалните служби биха могли да прибягнат до утвърдени чужди специалисти с опит в подобни разследвания. В страната ни от години е чест гост Брайън Дженкинс, ръководещият агент на ФБР, довел разследването на терористичния акт над Боинга на „Пан Ам“ до успешен край. Сигурен съм, че той би предоставил познанията си за разплитане на терористичния акт. Но това значи да си признаем липсата на капацитет, да признаем, че перфектните структури за сигурност, както твърдят ръководителите на сектора, са неспособни да овладеят ситуацията.
И ето, присъствието на генералния секретар на Интерпол е повод да се направи заключение за нуждата от рестарт на разследването на атентата. Това разследване обаче, показа слабостите не само на едно конкретно направление в сигурността. То показа огромния дефицит на безопасност, съществуващ в страната, и навежда на мисълта, че рестарт е необходим не само в разследването, а и в цялата система за гражданска и национална сигурност!
Николай Радулов