Анускрипти II. Дребни измамници с големи фунии

Никога не съм се съмнявал, че цената му не е висока. И ето, онзи ден от “Труд” ни казаха точно колко е: “Даваш $ 800 и си Бареков”. Бре, само толкова?

Тогава всеки шанаджия (б. р. – дребен мошеник, наркопласьор. В случая думата е е използвана в първия й смисъл.)може да си го позволи, така излиза.

Обаче след като станеш юнак за 800 долара, какво получават останалите?

Ето какво. Само един-два примера.

Например получавате лъжата, че някакво момиче е проститутка, понеже лъскавата й фотография е сложена от друг шанаджия в чуждестранен сайт за компаньонки.

И клетите улични помияри край гарата в Пловдив знаят как се илюстрират подобни сайтове. Само не и нашия херой. Той хвърля някого в ямата на сплетните – а сетне танцува върху него. Доволен е, че е влязъл в полезрението на медиите поне за момент.

Мърсува – следователно е жив. Един руски философ беше казал, че отмъстителността е робско чувство, чувството за вина – господарско.

Дори след най-долната разправа с напълно невинни хора в типове като шанаджията няма и блед намек, че изпитва някакво угризение на съвестта, за вина да не говорим. Нищо подобно – да вървим към следващата мръсотия!, си казва той.

В новините на Би Ти Ви (18 март) излъчиха следното лаконично съобщение: “Съдия от Върховния административен съд ще съди сайт заради информация за негова среща с един от братята Галеви (Ангел Христов).” Толкова. Кой е сайтът, кой е шанаджията в случая, с каква поредна измама е замърсил медийното пространство, защо го е направил, осъдително ли е това или не – нищичко по тези въпроси. Разбираема е пестеливостта на новинарите от Би Ти Ви – медийният бракониер е техен бивш колега. Ако се опитат да вникнат в мотивите му, или пък – не дай, Боже – го упрекнат в нечистоплътност, ще се приближат прекалено близо до една свръхопасна зона – нали доскоро е бил техен храненик, години наред те са давали простор на някои негови изстъпления, много често са знаели отлично за преувеличенията и користните му изблици. Но са си мълчали. Мълчаха дори и тогава, когато го изхвърлиха от убежището му. Сигурно са мълчали и продължават да мълчат, понеже изпитват поне някакво притеснение. Макар че в немалко други случаи не са били толкова деликатни – тогава охотно са позволявали цинични вендети, поръчани от хора с влияние. Както и да е, това е друга тема.

Да се върнем при шанаджията, пфу. С присъщото му лекомислие той се опитва да опозори един влиятелен съдия с безупречна репутация, както се оказва.

Принуждава човека да се закълне в децата си, че говори истината. Само един напълно безсърдечен тип не би разбрал какво означава това и какво струва – понеже всеки от нас прибягва до подобна клетва само веднъж в живота си. Всякакви проверки доказаха категорично, че съдията е грозно оклеветен. Смятате, че шанаджията се е извинил? Толкова, колкото някой далавераджия от Магурата навремето би ви върнал откраднатото. “Висшият съдебен съвет реагира адекватно – казва той. – Разпитаха ме и стана ясно, че съм излъгал като пладнешки кокошкар, ха-ха.”

Откровеността на лъжеца

Тази дописка е нещо като молба – до свестните колеги от изчезващата достоверна журналистика. Не давайте трибуна на измамници и мистификатори, не приемайте лековерно лъжите им, не опозорявайте сериозните си издания с клеветите им. Не виждам нито едно-едничко основание да го правите. Подобни лъжи ще ви приближат към края много по-бързо от всички останали несгоди и зависимости, в които сте изпаднали. Колкото повече допускате да преобръщат истината с хастара навън, толкова по-зле и за вас. Губите тотално. Тези хора искат бъркотия от лъжи и преувеличения, мазалото е техният рай.

От доста време съм напълно сигурен, че последната ни опора – все пак – в битката за истината е съдът. И аз губя дела, но и печеля, когато съм прав. Ще разкажа някой път по-подробно за делата, които водя – всички са свързани впрочем с телевизията.

Съдя един шанаджия от 6 месеца – адвокатите му чинно идваха на заседанията, приемаха определенията на съдията, вещите лица и техните експертизи и пр. И накрая изтърсиха, че на довереника им – въпросния шанаджия – било сбъркано егенето! Тъй че, молим, ха-ха, да прекратите делото! Обаче съдията се оказа доблестен професионалист и делото ще продължи срещу един от най-големите медийни лъжльовци. Дребни измамници с големи фунии.

За втори път използвам за заглавие думата “анускрипти” – както вече обясних навремето, взех я на заем от Бродски, той я използва в разговорите си с Волков. Какво се случи, по дяволите, че толкова много се увеличи производството на анускрипти?

Анусът – главният автор на днешните медии.

В “Станция Нова” Витомир Саръиванов се оплака на просветния министър, че неговият 8-годишен син не разбирал какво означава “закнижено прозорче” – имало го в някакъв негов учебник. “Никъде вече няма закнижени прозорчета” – рече Витомир. Тъй ли? Живот, преживян някак си само в студиото, е нещо опасно. България е нещо съвършено различно. Много обичам една телевизионна история от село Мугла – смятам я за визитната картичка на страната ни. Тамошните селяни вдигнаха врява до небесата, че една тяхна съселянка била изяла някакво куче, понеже била чула, че ще се излекува по този начин от коварна болест. Бяха много сърдити и обидени от телевизионния репортаж – пък сетне се оказа, че до техния затънтен/закнижен рай транспорт има два пъти в седмицата, за лекар да не говорим, и пр.

По-лошото е, че някои хора обитават сайтове със закнижени прозорчета и там – в полутъмата и смрадта съчиняват лъжите си.

И как нито една сериозна медия не си направи труда да пита 1/2 Галев виждал ли се е наистина с висшия съдия във въпросния ресторант. Сигурен съм, че за разлика от анускрипторите, той щеше да каже истината, тоест че няма такава среща.

Въпросният храбрец, който струва 800 долара, беше пажът на Галеви, и не го криеше.

Не ги упреквам – някой иска да се навърта край тях, нека го прави. Макар че има един нюанс, който вече им подсказах преди доста месеци. Подобни пажове/шутове само утежняват положението им – нахалната им услужливост, користната разпаленост, с която оспорват тезите на обвинението, е за чужда сметка, само утежняват положението на хората, край които се умилкват. Всеки разумен адвокат би ви казал, че нямате нужда от подкрепата на анусмедии, хората, които са готови да ви продадат подобна подкрепа, са смятани за платени отрепки в целия цивилизован свят.

Когато загазиш, не ти трябват медии, анускриптори пък никак. Само ще те оцапат още повече.

В скорошния роман на един автор, който всички четете, има следния епизод. Президентът извършва престъпление – и противниците му попречват да се изправи пред съда. “Защо да даваме шанс правосъдието да отмени присъдата му – казва един от героите. – Той беше съден, осъден и обесен от медиите!”

Съден, осъден и обесен от медиите!

Пажът на Галеви допусна една важна грешка, но никой не се сети за нея.

“Галев” ли го е повикал в онзи ресторант, за да го видят със съдията?

Ако не е той – защо храбрият паж не го пита публично каква е истината?

Излишен въпрос – понеже в случая става дума за тъпоумна провокация.

Искаме да се харесаме на Цветанов – сега той е на мода – следователно ще открием корумпиран съдия и ще му го поднесем на поднос.

А всъщност – и в това е номерът – съсипват изначално цялата теза на Цветанов за корумпираността на съда.

Съдията и неговият палач – ех, това се е въртяло в мътното въображение на шанаджията, извинявам се, че използвам заглавието на една от най-забележителните повести в западноевропейската литература. А се случи – Съдията и неговия палячо.

Впрочем в “Сеизмограф” вътрешният министър представи две наистина позорни истории от практиката на българския съд. Обаче нито един анускриптор не би се втренчил в тях, понеже са опасни. Едно е да направиш тъпоумна интрига – като въпросната със съдията от ВАС – съвсем друго е да се навреш там, където има наркотици и оръжия. Поне една от историите – тази за пазарджишката група – е наистина чудовищна, макар че министърът я разказа доста отстранено. Вероятно вече е привикнал с подобни неща.

А пък медиите, дори сериозните, вече привикват с шанаджийските истерии – Насам, насам, към тлъстите измислици!

Телевизиите съобщиха как майор Даниела Благоева от контингента ни в Афганистан си “навлякла гнева на турското командване там заради презентация за националния ни празник 3 март”. Изчерпателно, както винаги. Само дето дума не обелиха какъв е грехът на храбрата Даниела. Ето какъв: тя споменала, че на 3 март празнуваме освобождението си от турско робство. А пък сме били под османско иго.

Да живее мазалото.

Шанаджийските истерии са увлекателни и заразителни. Имам немалко интервюта с Николай Гяуров, общувал съм с него, познавах го добре. И бях смаян, когато уважаван професор твърдеше, че и той като Бербатов се изразявал/реагирал “зле” срещу нас, другите българи. Защото се усещал обиден, засегнат и непризнат. Изпитвам срам дори когато цитирам тази нелепост. Какво става, по дяволите? Как може да се фантазира по този начин? Е, да, Гяуров вече го няма, и сме свободни да съчиняваме. Той беше една от най-големите световни звезди изобщо, но и до края си остана забележителен българин, “местен” човек, как съчетаваше това с колосалната си слава – не мога да го проумея, той беше обичлив човек, не неприязнено настроен, това е вън от съмнение. Друг път ще разкажа по-подробно за него. Но понеже шанаджиите владеят доста от телевизиите, трябва да го описвам с думи – вместо да го чуете самия него. Ето това е истинският заговор. Насам към Преслава, а пък Гяуров – какво толкова…

В друго предаване пък някакъв обругал Боян Радев, твърдял, че такива като него “нямат страст и чувства към изкуството и историята, те са просто бизнесмени”. По-лошо не може да стане в публичното говорене. Никога не съм виждал човек, обсебен по такъв възхитителен начин от изкуството като Боян. Красивата му лудост изникна пред очите ми още през далечната 1980 година, тогава тръгна към първата си картина, като смирено твърдеше, че е “каруцар от Мошино”, а всъщност беше един от най-титулуваните спортисти в света. Буйстванията на неговата страст, ненаситна и прелестна, го отведоха толкова далеч.

Ядосвам се на волностите на анускрипторите и не знам защо се сетих за една реплика от последния филм на Майкъл Мур “Капитализмът – една любовна история”: “Какво е демокрацията? Събират се два вълка и една овца, за да решат какво да вечерят!”

В сандвича от шанаджии истината няма да оцелее още дълго.

Кеворк Кеворкян

В. Труд