Аргументът на “реалиста”: автомат “Калашников”
На около 1000 километра на югоизток, в Йемен, едни други момчета, от “Ал Кайда”, пък товарят експлозиви на самолетите, излитащи от столицата Сана. И те са реалисти, и те, както в Гърция, знаят, че не им трябват езици, щом са се научили да сглобяват бомби. Все ще се намери някой граматик да надпише пратката, например USA, The White House, 1600 Pennsylvania Avenue, NW Washington, DC 20500, Barack Obama. По-нататък пощите си знаят работата.
Спецовете по тероризъм твърдят, че между Сана и Атина няма много общо, макар да признават, че гърците се учат от арабите, при това бързо. Но иначе не е необходимо човек да разбира много от терор, за да види, че корените на “Ал Кайда” и на гръцките бомбаджии са съвсем различни. Различни са и мишените – за “Ал Кайда” например България, респективно българското посолство, са съвсем безинтересни, и слава Богу.
Но за гръцките радикални терористи българското посолство си е съвсем легитимна мишена, както се видя във вторник.
В началото на века Гърция най-после успя да разгроми терористичната групировка “17 ноември”, заявила своето съществуване с убийството на шефа на атинския офис на ЦРУ Ричард Уелч през 1975 година и след това отговорна за десетки убийства и стотици бомбени атентати.
Лидерите на “17 ноември” получиха доживотни присъди, но едва ли някой смята, че са ликвидирани предпоставките за съществуването на подобни начини на “протест”. Доказват го поредицата от бомбени пратки от началото на седмицата.
Когато говорят за новия ляв радикализъм в Гърция, повечето анализатори споменават “поколението на 700 евро”. Това е понятие, появило се отскоро, но се използва, за да се обозначат млади и по правило добре образовани млади градски хора, които не получават достатъчно шансове за изява и добра работа. Безработни са около една четвърт от трудоспособните гърци под 29 години, а тези, които имат работа, се въртят около заплата от емблематичните 700 евро и без сериозни шансове за скорошна кариера в едно общество, проядено от корупция и кланови връзки. Това ражда гняв, барикади по улиците, бомби пред посолствата и учрежденията.
Когато отчаянието вземе връх, “Калашников” изглежда като разумен аргумент.
Докато при “Ал Кайда” агресията идва от коренно различната култура и има своеобразна фронтова линия между терористите и Западния свят, тук бунтът е породен в самото сърце на капитализма, в недрата на една като цяло просперираща общност, каквато са развитите демокрации.
Световната криза извади на показ и превърна в дестабилизиращи фактори социални различия, за които се смяташе, че са останали в миналото. Когато демокрацията е с традиции и богата, както е например във Франция, социално мотивираният тероризъм е по-скоро изключен. Но когато става дума за страни като Гърция и България, той е на дневен ред, понеже нашите общества като цяло все още не са узрели за разбирането, че личният просперитет и личната сигурност са в пряка зависимост от общите просперитет и сигурност.
Модерната демократична държава се основава на относителна егалитарност, задоволяване на базови индивидуални потребности, стремеж към справедливост, даване на възможности за развитие на всички и на правов ред.
Когато нещо от тези неща го няма и тези най-отдолу в социалната стълбица не виждат шанс да променят нещата по легален, политически начин, на сцената излизат реалистите.
Тези с автомат “Калашников”.
А държавата престава да бъде както модерна, така и демократична.
Георги Даскалов
www.ekipnews.com