Арестът на Мирослав Мишкович копира „под индиго” родните комбинации, но поне иде реч за „крупна риба”, а не за „цаца”…

Вицепремиерът и министър на отбраната на Сърбия, Александър Вучич, стоящ зад полицейското задържане на Мирослав Мишкович рано сутринта в сряда, бос на „Делта холдинг”, обявен за най-богатия човек в Сърбия, се размина във Вашингтон с вицепремиера Цветан Цветанов. Министърът на вътрешните работи вече се прибираше в страната, когато бившето протеже на Воислав Шешел се срещна с Леон Панета, секретар по отбраната на САЩ. Подир завръщането си от САЩ Цветан Цветанов очаквано стартира серия операции от типа „Коледно почистване”. След прибирането си от Америка Александър Вучич нареди „привеждането” на Мирослав Мишкович. Което беше повече от очаквано от сръбските „аналитичари”.

На 27 юли Вучич стана вицепремиер на Сърбия и веднага поведе коалиционна битка за овладяването на службите. На 30 юли негов човек пое BIA, (контра)разузнаването. Александър Вучич и неговите хора сложиха ръка върху военното разузнаване и военното контраразузнаване, тъй като стана и министър на отбраната. До тази сряда охраната му бе от службата за сигурност на военното министерство. След постановката, че Мирослав Мишкович уж бил казал пред оперативните, присъствали на ареста му, че „Вучич няма да отиде тази вечер в студиото на РТС, ако ме арестува”, към бодигардовете му бяха прибавени и спецове на BIA. Адвокатите опровергаха раздувката за заплахата – „Вучич няма да може да отиде в студиото на РТС, ако преди това не ме арестува”, беше тяхната редакция на думите на Мишкович. Според нея милиардерът иронизира Вучич за показна илюстрация на „политическа воля” за борба с корупцията, поръчана от сегашните му босове, „партньорите” зад Океана. Директорът на полицията, Милорад Вельович, потвърди за заплахата. Премиерът Ивица Дачич, нарочен за приятел на турбофолк звездата Светлана Ражнятович-Цеца, вдовица на Желько Ражнятович-Аркан, застрелян по поръчка на спецовете на Слобо, пя предната вечер на сбирка на соцактива. Но на другия ден побърза да редне след разговор с Александър Вучич, че властта няма да позволи никой да заплашва никого безнаказано. И отиде в Скупщината (сръбският парламент), за да спомене, уж между другото, че докато бил преди време в чужбина бил направен опит за нерегламентирана интервенция в комуникациите му чрез мобилния телефон. Внушението бе ясно – опитали са и него да подслушват. Но той настоял разследването на служителя от „Теленор” да бъде прекратено, тъй като се оказал „читав” по всички линии. Наблюдатели в Белград не пропускат да отбележат нервността на Ивица Дачич по темата. Сюжетът има предистория…

От избора на шефа на СНС, Томислав Николич, за президент на Сърбия на 21 май т.г., в Белград тече подмолна борба за преразпределяне на властовите сфери на влияние. На 27 юли бе съставено коалиционно правителство, гласувано в парламента от мнозинство от 142 депутати от общо 250. Лидерът на СПС, Ивица Дачич, стана премиер. Бившият пръв помощник на Слободан Милошевич и протеже на съпругата му Мира Маркович, поведе задкулисна битка с Томислав Николич и Александър Вучич за спецслужбите. Надделяха Николич и Вучич. Но част от върхушката на MUP, сръбското МВР, заложи на Дачич. През септември в Белград гръмна скандал. Томислав Николич обяви, че е бил подслушван. Не бил пропуснат и Александър Вучич. (И двамата се разсейват да споменат, че е била уважена с внимание и Йоргованка Табакович, директор на националната банка. На 29 септември Вучич стана шеф на СНС на мястото на Николич, а влиятелната Табакович, която е много близка до президента, негов заместник.) И започна втората фаза. Битката за мангизите на „спонсорите” на предишните силни на деня в Белград – от Воислав Кощуница до Борис Тадич. Мирослав Мишкович реши да не се снишава. На 30 октомври скочи на Александър Вучич, който пък го обвини, че е поръчал да го подслушват. Службите одма спретнаха сценарий, че М.М. реди заговор за свалянето от власт на Томислав Николич и Александър Вучич. Нищо не пишеше в сръбските газети за Ивица Дачич… Още в сряда медиите в Белград гръмнаха с „паролата” – „Всички очакваха да бъде арестуван Мирослав Мишкович.”. Имаха основание. Още на 2 ноември Вучич го подкара пред инфоагенциите,че предстои да бъде разследван. На 21 ноември намекна, че може и да бъде „приведен”. И на 12 декември това му се случи. Прибраха го в 7 часа сутринта със заповед за 48 часа полицейско задържане. Очаква се до вечерта на 13 декември да бъде разпитан. По-късно ще стане ясно дали мярката му за неотклонение ще бъде удължена. Прокурорът от Специализираната прокуратура в Белград, издал заповедта за задържане, Милко Радисавлевич, обяви мотива – „спорна приватизация”. Става дума за пет пътно-строителни фирми и за аферата със скандалното приватизиране на „C market” от Мирослав Мишкович по времето на Воислав Кощуница. В деня на „привеждането” на М.М., сина му, Марко Мишкович, както и на партньора им Мило Джуришович, бяха арестувани още: бившият директор на ПЗП „Ниш”, Милутин Гашевич, Зоран Михайлович, Деян Йевтич, Ристо Ристич, Зоран Кайтович, Предраг Филипович и оценителят Рашо Здравко, който е разпитан пръв. Ключови фигури са Милутин Гашевич, Деян Йевтич, Предраг Филипович и Рашо Здравко. Прокурорът и Вучич вече обявиха, че иде реч за облажване с повече от 30 милиона евро чрез „злоупотреба със служебно положение”. Вучич направи уговорката, че даже и да не издържат в съда обвиненията, властта е показала „политическа воля” за борба с корупцията.

Тепърва ще се нищи приватизацията на пътно-строителните компании в Белград, Крагуевац, Вранье, Срем и Бачка. Но опасните и за сегашната власт мини са заложени в скандалното приватизиране на „C market”, мегафирмата, държаща мрежата за търговия на дребно в Белград, ребрандирана като „Maxi” след покупката от Мирослав Мишкович. Той е обвиняван, че е приватизирал компанията по скандално занижена цена след „тайна среща” в кабинета на премиера Воислав Кощуница на 19.08.2005г. М.М. плаща 29 милиона евро през 2006г., а четири години по-късно продава бизнеса за един милиард, твърди от чужбина след ареста му замесеният в сделката Милко Живойнович. Бившият генерален директор на фирмата, Слободан Радулкович, и досега е неизвестност и е недосегаем за сръбските полицейски власти, пишат газетите в Белград. В специално писмо той сочи като „виновник” за скандалната приватизация знакова в Белград фигура като Воислав Кощуница и обяснява, че не му е стигнала „храброст”, за да защити държавния интерес. Любопитно е, че шефката на правния отдел на „C market” през 2010г. е Йелена Кнежевич Влахович, а стартиралият процедурата за приватизация през 2002 г. е министърът на приватизацията Александър Влахович. Тогава шеф на правния отдел е Миливойе Белич. Никой от тези основни играчи сега не е официално разследван и нарочен за арест. Друга опасна нишка на разследването води от „Делта банка” към ПЗП „Ниш”. По тази писта е много горещо. Направо сауна. Прокурорът Милко Радисавлевич не скри, че се изучава версията за пране на „пърляв капитал”. Газетарите подмятат за слухове за връзка между Мишкович-джуниър и наркобос като Дарко Шарич. Според Милосавлевич засега не са събрани доказателства в тази посока.

Всъщност Мирослав Мишкович доста редуцира империята си през последните години. От предишните 25 000 заети в неговите компании са останали 7 700. Но все още е определян като най-богатия сръбски бизнесмен, пуснал пипалата си върху всички властвали досега „елитни” в Сърбия през последните 20 години. След свалянето на Слободан Милошевич подкрепяше „демократите”. В предаването на РТС „Сведок” в сряда вечерта Александър Вучич призна, че и кадри на неговата партия са свързани с М.М. Оказа се, че новото „момче за бързи поръчки” на Вашингтон, Александър Вучич, стигна без проблеми в студиото на РТС. Час и половина той блабосваше как бачка като изоглавен, за да бори корупцията. (Когато през уикенда минавал покрай централите на останалите партии, нямало паркирани автомобили, никой не можел да се мери по работоспособност с него…) Вучич бе представен като отговарящ за „тима за борба с корупцията”. Раздувките му едва ли са изненадали някого – „Ние сме отговорни. Държавата определя правилата на играта. Никой не е по-силен от държавата. Никой не е недосегаем и защитен заради политическите си връзки. Демонстрирахме „политическа воля” за борба с корупцията. Това е само началото – всичко друго, само не край. Време е Сърбия да се очисти от тези болести. Време е за промяна. Няма табута, приятелства и схеми. Край с политическото покровителство и плячкосването на държавата. Не мога да говоря за всичко, което знам заради работата си, но политическият елит бе свързан с Мишкович и останалите, даже и от моята партия.”. (На финала Вучич на практика призна, че всичко е заради получаването на ДАТА за преговори с ЕК на ЕС.) Голям смелчага е А.В., но не смее да гъкне срещу Воислав Кощуница, който уреди Мирослав Мишкович с най-сладката хапка от приватизацията в Сърбия. Да не би да се страхува от руските връзки на В.К., или пък янките още не са му продиктували речта? „Кощуница знае какво е държавност!”, измънка гузно Вучич, показвайки, че няма „политическа воля” да стигне до края. Очевидно В.К. се е погрижил да надипли тежки компромати срещу босовете на СНС, докато беше премиер. В същото време Вучич се направи на Крали Марко – „Баш ме брига кой е и чий е!”, демек изобщо не го интересувало кой на каква позиция е. „Па шта ме то брига?!”, нижеше патетично ексшампионът за пионери по шахмат на Белград. Най-циничен и лицемерен беше, когато се самопохвали, че пред инвеститори от „Аксел Шпрингер” заявил, че не го интересувало какво щели да пишат техните журналисти. „Пишите шта хочите. Баш ме брига.” Леле-леле…

Този изглеждащ като Мунчо Мунчев балкански херой надмина и Бойко Борисов. Точно той да се прави на пазител на свободата на словото, той, който през 1998 г. като министър на информацията в правителството на социалиста Мариянович, се разпореждаше да бъдат глобявани журналисти, пишещи срещу властта. Както казваше османлията Евлия Челеби – „Власите крадат, българите си завиждат, сърбите ЛЪЖАТ.”. Апропо. В студиото на РТС Вучич даде заден ход на хлипането за заплаха от Мишкович. „Г-н Мишкович е разумен човек. Знам какво е казал, но това е било в състояние на афект.”. Очевидно редакцията на адвокатите на М.М. отговаря на действителността. Бедна им е фантазията на „елитните” в Сърбия, ако Мирослав Мишкович се разприказва. Предсрочните избори са най-малкият им проблем. Всъщност ако изобщо има някой застрашен в момента, това е Мирослав Мишкович. Вучич редна лафове на едро за поръчвани арести от такива като М.М., но нищо не каза за десетките „мокри поръчки” в Сърбия, които „елитните” разпоредиха. Кой знае – тези дни в Белград се вихри властова и медийна кампания за имитиране на борба с корупцията по балкански тертип, дали пък по-едри заглавия за реализирана „мокра поръчка” няма да изместят сегашната тема? Или пък нашите „основни играчи” ще ги изпреварят „под индиго”. Наистина е забавно как новите „големи братя” си менкат балканските „партньори”. Едно е безпощадно сигурно – като „вечното ни жилище”. „Индигираният” близнак на Мирослав Мишкович в България никога няма да бъде арестуван. Може да бъде „изпълнен”, но няма да бъде задържан. Нито за „Коледно почистване”, нито за „Пролетно почистване”, защото за „знаещи всичко за корупцията на елитните” като него Видовдан идва с проектил за 85 цента от „големите братя”.          

www.bgsniper.com