АСЕНЕ, КОПРИНКОВ РАЗПОРЕДИ ТОВА БЕЗОБРАЗИЕ! РАДЕВ Е ХВАНАТ КАТО В МЕНГЕМЕ ОТ СПОНСОРИТЕ СИ. ПРОГРЕСИСТИ, ВИЕ СТЕ ЕПИЧНИ ИДИОТИ ДОТУК. И ТОВА ТРЯБВА ДА ВИ СЕ КАЖЕ

Новите изпаднаха в първата си много сериозна публична криза от изборите на 19 април т.г. насам. Това е новината накратко от последните дни. Не че беше нещо неочаквано, но понеже вчера гледах Асен Василев да се къпе в народната любов по социалните мрежи и видимо това му харесва, ще се хвана за неговата крилата фраза или въпрос, за който Владислав Горанов вчера напомни на Асен да го повтори: „Кой разпореди това безобразие?!“.

Асене, нека аз да отговоря вместо теб. Копринков го разпореди това безобразие! А Радев и Копринков са хванати като в менгеме от всичките си спонсори, които искат точно обратното на онова, което Йордан Цонев предлагаше на обществото като компромисна и далеч по-безболезнена сделка за Бюджет 2026.

Като споменах Цонев, тук е мястото да отбележа стратегическата грешка на Пеевски и ДПС, които допуснаха да останат без своя топ финансист в ключов момент.

При това всички, абсолютно всички анализатори, коментатори, наблюдатели и обикновени всичколози бяха единодушни преди изборите, че най-големият препъникамък пред новата власт (който и да беше спечелил), ще е бюджетната криза. И ето, фискалната драма вече е налице, при това сме още в началото на турбулентните седмици, които предстоят. А Пеевски остана без топ острието си по финансовите теми, което на всичкото отгоре неизменно участваше в писането на бюджетите на България през последните поне 20 години, поради което изказванията на ДПС на бюджетна комисия изглеждат по-скоро комично – неуверени, сковани, плахи.

А „експертите“ на Радев бяха вдигнали топка за толкова мощна „забивка над мрежата“, че дори Владо Николов не знаеше как да я спре. Владо, пък, горкият, така се заби сам себе си, че направо го скриха да не се обажда повече. Скриха и Слави Василев.

Разгеле, това, което им го писахме с Томова още преди месеци, най-сетне им светна в главите на прогресистите като червената лампа от офиса на ГЕРБ след изборите в Пазарджик: с хора като Слави, Владо и онзи тулуп, дето беше шеф на АБВ едно време, единственото, което очаква „Прогресивна България“, е зрелищно падане от власт на фона на масови протести в края на годината.

Апропо, като споменах АБВ, къде е сега Георги Първанов, който също се е скрил някъде между Радев и Копринков, да коментира изцепката за пенсиите на тъмночервеното комунистическо отроче, което беше сложил за председател на партията си преди години? Много ляво, няма що!

А да коментираме ли този самовлюбен човек Демерджиев, който реши да „арестува“ кмета на Кърджали навръх Курбан байрам, като преди това сам си пусна слуха за това по медиите, а накрая се оказа, че не било баш арест, а отвеждане за разпит. Толкова се издъни, че няколко часа по-късно през същия ден даже вече замазваше официално. И така, докато се стигна до вчера, когато Демерджиев ряза лента на ремонтираната пожарна в Кърджали със същия този кмет-„арестант“ до себе си.

Извинявайте, прогресисти, ама вие сте епични идиоти дотук. И това трябва да ви се каже.

Гаф след гаф, и Радев не случайно ви нашока канчето от заседанието на Министерски съвет днес. Не, че и той не е за бой: говори все едно е страничен наблюдател за нещата, които собствените му хора творят на негов гръб и предстои да го закопаят само до няколко месеца. Да си нов във властта и да почнеш бюджетна реформа първо от рязане на социалните разходи, които винаги са чувствителна тема, е меко казано малоумие.

А аз, понеже органично презирам глупостта и отказвам да я приема, веднага почнах да разсъждавам по този въпрос: защо се е стигнало дотук?

И единственият отговор, който ми идва на акъл, е че „целият бизнес“, който качи Радев и Копринков на власт, сега ги е натиснал новите властници в никакъв случай да не пипат данъците. В същото време бюджетната дупка си е факт и парите трябва да дойдат отнякъде.

Нещо повече, всичките „олигарси“, с които Радев обеща да се бори, а те до един са му спонсори, са толкова изгладнели, че новата власт иска да вдигне тавана на дълга, за да може да изтегли нов заем от няколко милиарда и – забележете!!! – да се направят авансови плащания по ПВУ, след което да се връщат парите с възстановените от Европейската комисия плащания.

Ако ЕС ни ги възстанови всъщност, че те като ни гледат положението с финансите, кой знае как, кога и колко ще ни възстановят изобщо.

Радев и Копринков най-вероятно и това го подозират отсега, та бързат да осигурят кеш на изгладнелите си спонсори. И като казвам „изгладнели“, да ви кажа, че някои от тия уж олигарси теглиха заеми от други олигарси, за да дадат на Копринков „за кампанията“, само и само да могат да се пишат „помагачи“ на Радев и „борци срещу мафията“, а като си в тази роля после имаш очи да ходиш да се молиш да ти метнат по някое кокалче.

Разбирате ли за какво става въпрос? Онова ПВУ, за което изтече един дълъг списък от фирми на цялата българска пишман-олигархия, закачена чинно „на хранилка“ – кой със 100 млн., кой с 200 млн., сега натиска Радев и Копринков, на които им осигури победата в изборите, да им разкешат пари напред, по възможност преди лятото, та да могат родните ни „предприемачи“ да си карат яхтите, ламборгинитата и фераритата на скъпарските места из Гърция (примерно). И кой ще го плаща това? Ми пенсионерите, бе! Е такъв цинизъм дори ГЕРБ и Бойко Борисов не са си го позволявали.

Да не говорим, че също като предишните, и тези на Радев не смеят да пипнат с пръст държавната администрация, силовите ведомства, да съкратят кадрите, отдавна достигнали пенсионна възраст, или да махнат калинките на ГЕРБ. А те точно това обещаваха да направят. Обещават, обещават, ама постовете, окупирани от калинките на предишните, са идеални за трудоустрояване на калинките на „нашите“, които пък утре ще гласуват контролирано под строй за нас на следващите избори.

Или казано накратко: нищо ново, никаква промяна, никаква реформа, а само още от същото и то по много.

От цялата работа най-тъжният извод е друг. И той е, че Йордан Цонев накрая ще се окаже прав, предвид обстоятелствата с финансите на държавата, които са били ясни на Радев още от преди да подаде оставка като президент. Нереализираният Бюджет 2026 всъщност предлагаше един не лош компромис със сравнително поносима обществена цена.

Ако не помните, тогавашната власт искаше минимален ръст на осигуровките от 2%, който обаче да е за всички. В същото време се гарантираше по-сериозно увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор, което щеше да повлече още ръст на заплатите в частния сектор, а това щеше да омекоти в известна степен шокът от преминаването към еврото след Нова година: шок, който също беше ясен, но властта тогава не просто се опитваше да го премълчи, а поне беше предвидила нещо реално, макар и малко, с което хората да бъдат компенсирани.

Добавените пари в джоба на хората пък щяха да се превърнат в потребление, тоест щеше да се генерира още малко инфлация, което пък щеше да увеличи приходите в хазната от ДДС и данъци и горе-долу нещата щяха да се балансират.

Имам един приятел, който нарича това нещо „Перпетуум-мобиле на Асен Василев“: вдигаш заплатите в бюджетния сектор, това води до вдигане на заплатите в частния (ако частниците искат да си задържат персонала да не бяга), частниците компенсират по-високия ръст в разходите за труд и работна заплата с ръст на цените, а ръстът на цените увеличава приходите от ДДС и данъци, което пълни хазната. Хитро, нали? Даже си е направо харвардско. Но това бе един от способите да се вдигнат, макар и изкуствено и шоково, доходите в страната, за да влезем в Еврозоната с нещо повече от 100-200 евро минимална пенсия и 300 евро минимална заплата.

И не, не ми пробутвайте опорката, че така не се прави и че трудът ни не е достатъчно производителен. Касиерката в Лидъл в Германия работи значително по-малко часове, магазинте в Германия даже масово не работят в неделя, цените им са по-ниски, но заплатите им са по-високи. Как става тая работа? Значи има начин и може да стане. Да, Перпетуум-мобиле на Асен Василев е груб вариант „да натиснеш турбото“ за качване на доходите, но пред България нямаше друг избор тогава особено с оглед външната обстановка. Трябва да сме обективни и да си го признаем това.

Впоследствие инфлацията винаги има как да се овладее и с други механизми (нещо, с което новата власт на Радев също се дъни в момента), а въпросният процес по изкуствено помпене на доходите можеше да е много по-плавен и да започне още с влизането ни в ERM II, но пустите му Бойко Борисов и Владислав Горанов, нали се вживяват като някакви измислени десни, ги достраша да подхванат тази политика още в тяхната власт.

Всъщност бизнесът не им даде, вездесъщия този „бизнес“ на вездесъщата тази „олигархия“ от „назначени милиардери“, които в никакъв случай не искат две неща: да се пипа плоският данък, който пак Йордан Цонев им го даде на тепсия преди 20 години, даже да не се пипат никакви данъци въобще, и най-вече да не се пречи по никакъв начин на плащането на заплати в плик, което е все още масова практика, особено извън София.

Практика, която удря най-много приходите за социални плащания, поставя честните малки и средни бизнеси в среда на неравностойна конкуренция с мишкуващите фирмаджии-шмекери и не на последно място, тази практика с пликовете изкривява и официалната статистика за размера на работната заплата в България. Защото реалните доходи са по-големи от това, което се декларира официално и това се знае от всички.

Ако не вярвате, вижте цените на имотите, защото колкото и да растат те, купувачи за тях имаше до последно, кредитирането вървеше до последно и още върви (макар и със забавяне), а имотите у нас по принцип отразяват най-добре какво е реалното финансово състояние на населението ни.

Между другото, една от мерките в бюджета на Цонев включваше повишаване на данъка за дивидент, който, дайте да си го кажем честно, е абсурдно нисък и никъде в Европа „богатството“ не се облага само с 5%. Само че тук врътката е друга: ниският данък дивидент е един от двата масово прилагани способи да се заобиколи по-тежкото облагане за социални осигуровки, като всеки месец едни големи суми се вадят кеш от фирмите срещу 5% данък и после се раздават в пликове на служителите.

Е, ето това нещо „бизнесът“ не искаше да бъде пипано и точно заради това падна кабинетът на Росен Желязков.

Тогава чевръстият финансов популист Асен Василев направи една-две прости калкулации, които облече в ясни и разбираеми за масовата публика формулировки, успя да подплаши „ехалето“ и да го извади по площадите, на които обясняваше как Борисов и Пеевски ще им вземат по 600 лева на калпак от джоба, но пропусна да им каже това, че и заплатите и пенсиите щяха да пораснат след Нова година.

По този начин Асен нахрани личното си его като удари Пеевски и Борисов, но по същество обслужи бъдещите спонсори на Радев, които спечелиха изборите с него и биха шута на ППДБ въпреки всичките предварителни уговорки и пазарлъци с Копринков, които вървяха още от октомври миналата година, та чак до изборите през април.

Сега забавното е, че Асен клати дясната радева власт, която е  преоблечена в лява опаковка, но тезите на Асен вече са крайно социални и „с грижа за хората“ (по Пеевски), което е кошмарът на всички бизнес и съсловни организации.

Ей, опасен е тоя Асен, казвам ви аз.

Но истината е, че хората на Радев просто са се оплели като пате в калчища и дори доказано десен човек като финансиста Николай Василев не ѝ издържа и им каза, че са просто едни мързеливи комунисти и нищо повече. Правилна констатация на Василев и е трудно да не се съгласиш с нея.

P.S. И, Румене, да ти кажа нещо и на теб. Мъцни поне едно „Бог да прости“ за Любен Дилов-син, защото и теб „Шоуто на Слави“ те направи известен преди години.

Знам, че вече си голямата работа и ги забравяш тия неща, но поне Десислава трябва да помни. Ако и тя не помни, Евтим Милошев може да й помогне да се присети.

Филип Антонов