Атаката на таралежа Сидеров в гащите на премиера

“Най-късно до месец ще приключи досъдебното производство срещу Волен Сидеров, след което случаят ще бъде внесен в градската прокуратура във Франкфурт, съобщи вчера за “Труд” източник от следствието.

Лидерът на “Атака” вероятно ще бъде подведен под отговорност за нарушаване на немския Закон за въздухоплаването, както и за нанасяне на тежки обиди с расистки елемент срещу членовете на екипажа. Чака се отговор от консулската дирекция на германското МВнР дали Сидеров се ползва с дипломатически имунитет.

Целта е да се изясни дали той е пътувал служебно, и то в такова качество, което да му гарантира недосегаемост. Според запознати обаче той не е в Германия с държавна мисия и не може да се позовава на дипломатическия си паспорт. Във всички случаи ще се стигне до съд, казаха от полицията във Франкфурт. Дори магистратите хипотетично да приемат, че имунитет е бил налице, делото ще се замрази. А в момента, в който отпадне имунитетът му, Сидеров ще се изправи пред Темида”.

Защо се връщам към скандала с този цитат от “Труд”? Защото е очевидно, че конфузът не може да бъде нито прикрит, нито премълчан. Германия просто не е България. И при най-благоприятно за Сидеров развитие, съд ще има.

Проблемът обаче е там, че такова “благоприятно развитие” , което да предпази Сидеров от незабавно явяване пред германски съд в рамките на няколко седмици, може да има само, ако българската държава реши да застане с “дипломатична лъжа” зад дипломатическото алиби на Сидеров. Това е на ръба на невъзможното, макар да знаем, че точно в България няма невъзможни неща – тук царете стават министър – председатели, а техните бодигардове ги наследяват.

Днес България=Борисов. Ако той реши, ще стане. Ще реши ли? И какво ще постигне с това- още по-голяма вярност от страна на Сидеров срещу отлагане на неизбежното, заставането пред германски съд?

Разбираемо е желанието на премиера да не го занимават със Сидеров. Прав е да каже, че всеки си носи сам последиците за действията. Но премиерът вече е паднал в капана, който сам си заложи със стила си на ръководство, демонстрирайки налагане на личната си воля във всяко едно значимо за държавата решение.

Няма наивник ( в света на информираните), който да повярва, че решението “за” , или “против” временното спасяване на Сидеров чрез измисляне на някаква “официална задача” за пътуването му до Германия, би било лъжа, чието санкциониране е възможно само с личната благословия на човека, от когото зависи всичко – Борисов.

Така че, “ке падне ли” Сидеров в “лапите” на германското правосъдие зависи от Борисов и то само по въпроса дали това ще стане сега, или след като “дипломатическият имунитет” на Сидеров отпадне. Германския съд може да чака години, ако се наложи, но няма да се откаже.

Въпросът е дали Борисов може да си позволи години наред да радва противниците си с агонията от атаката на таралежа в гащите. И понеже това е направо невероятно за един толкова прагматичен водач, който без много сантименти се освобождава от всякакъв баласт, предстои да видим как тази “случка” ще размести политическите пластове. Защото “Атака”, отново извън волята на Борисов, се доказаха като единствено гарантирания му крепител на парламентарното мнозинство.

Ами ако от “Атака” му се разсърдят, че не е спасил Сидеров? Какво следва от това , особено след спихването на балона РЗС? Укрепване на връзката със сините ли? Или…нови избори, с което Борисов вече няколко пъти заплаши?

Понеже Борисов няма интерес в момента да превръща Сидеров и хората му във врагове, а пък Сидеров и хората му нямат интерес от избори, най- вероятно ще се крепят взаимно колкото и както могат- те цял референдум преглътнаха, та “някакъв си” германски съд ли няма да игнорират!

А после? Ей ги президентските избори, задават се вече. Тогава ще му мислят.

Освен ако не ги натиснат отвън достатъчно убедително, както в случая с Желева. Но и това е нож с две остриета. От Сидеров може да се очаква да превърне скандала във възродителна за чуждомразието кауза , връщайки се към антиевропейското и антизападното говорене. Руските му приятели, вбесени в момента от решението на Румъния да приеме американския противоракетен щит на своя територия, само това чакат.

Много пъти съм твърдял ( и никога не съм бил опровергаван) : навремето руският посланик в София беше толкова щастлив от проникването на “ Атака” в българския парламент ( сякаш ставаше дума за партия на руското малцинство, нещо като руско ДПС ), че покани вкупом новоизбраните атакисти в посолството да ги почерпи. Това беше безпрецедентна демонстрация на външна подкрепа за нещо уж толкова “чисто българско” и свръхпатриотично, като “Атака” – демонстрация, която в своята невъздържаност всъщност демаскира антипода на ДПС като инструмент на руското влияние. Не е случайно, че на тази тема Сидеров и компания никога при никакви обстоятелства не говорят публично ( а и никой не ги пита).

Не е лесно да се реши задачата с балансирането между съюзници – вътрешни и външни, без да направиш услуга на противници – вътрешни и външни. Това е като онези задачки с басейна – от една тръба се влива, от другата се оттича. Колко му е капацитетът? Може да бъде решена, но ако бъдат пресметнати течовете от пукнатините. Както е в политиката, при която две и две никога не е четири.

Но кой казваше, че е ще е лесно? Уви, само самият Борисов, според когото да си премиер било “десет пъти по-лесно, отколкото да си кмет” на София.

Иво Инджев
www.ivo.bg