АТАКА „haute couture”*

Че „Атака” е на дъното и че ще катастрофира фронтално на изборите, се знаеше от всички. И от лумпените, и от наблюдателите, и от журналистите, дори и от онези, които сега бягат панически от разпадащата се „златна компания”.

От дълго, много дълго време дори и легендираното пророчество на Вера Кочовска, че Волен Сидеров ще е следващия президент на България, звучеше кухо и гротескно. Всъщност, кой ли не се накачули върху гробовете на Ванга и Кочовска за да ги употреби?!

Преди две години в една зимна вечер на блестящата премиера на книгата на Кеворк Кеворкян в „Шератон”, с Волен Сидеров разменихме ледено – остри любезности. С чаша бяла вино в ръка. По това време водех предаването „АФЕРА” по телевизия СКАТ.

Волен бе смръщен и с пречупени вежди ме атакува: „Знам, че Валери Симеонов ти плаща по 10 000 на предаване за да ме плюеш. Защо ме наричаш фризиран пудел на Бойко Борисов?!”. Сидеров заучено и без никакво въображение влезе в роля и банално ме засипа с тезите си, че ако не подкрепял Бойко, то значи е с ДПС…

Намачках го, естествено. Любезно и с усмивка. По това време Волен Сидеров бе пръв апологет на управлението на Бойко Борисов и мед му капеше от устата. Аз не само не получавах по 10 000, ами и с 50-те лева на предаване, което ми плащаха от СКАТ, сама поемах разноските по пътя си към София, сещате се докъде са ми стигали… „Ами, да! Значи и тебе те лъже Валери Симеонов, както всички излъга!”, избоботи нервно Сидеров след като остана втрещен, че дори още нямам договор, а бяха минали три месеца от старта на предаването ми…

Волен бе послушния фризиран пудел на Бойко онази вечер. А Капка стоеше невъзмутимо елегантна и великодушно се усмихваше.

Тя знаеше как да печели с маниери и без кривогримасничене. „Мога да ти кажа много неща, които знам, но които аз не мога да напиша…” – това каза Капка при размяна на телефоните ни. Повече не се видяхме.

Публична тайна бе тогава, че Волен Сидеров е пластелин в ръцете на Капка и фамилията и. Така поне твърдяха всички онези, които бяха напуснали Атака и всички, които все още си свиваха сармите в партията, но не смееха официално да гъкнат, а хленчеха по кюшетата.

Конфликтът между Валери Симеонов и Волен Сидеров също никога не се изясни докрай. Зад купищата кухи лозунги и врещене кой е предателя, лъсна единствено, че Симеонов и Сидеров са си лика прилика. Който се е докосвал до Симеонов, моментално разпознава същата мегаломания и прагматичност на тема финансови интереси, които умело се прикриват зад патриотична пропаганда.

По места Атака се бе превърнала в някаква разпасана пасмина, която осребряваше овладените позиции от времето на революцията. Времето, в което угнетените, оскърбените и унижените вярваха сляпо на Волен Сидеров и се кълняха в бунтарството му.

Волен успя да им внуши, че е автентичен и че има кауза. Острото говорене и демонстрирането на безстрашие и мъжество, винаги са пленявали българите. Особено, когато са бедни и излъгани.

Рязкото навеждане на Бойко Борисов обаче, бе първият ясен знак, че Атака отива в небитието. Никакви доводи на Сидеров а ла – ако не съм с правителството на Борисов съм с БСП и ДПС не успяха да спрат омерзителното отвращение на гласувалите за Атака.

Защото не е задължително да си с някого за да си против друг. Сидеров бе клакьорът на Борисов. Възможно е наистина да е бил искрен в чистосърдечността си, но политиката е прекалено курвенска игра за да има в нея толкова „наивна” простосърдечие.

Волен просто изтърва партията си. Допусна в нея да се вихрят кланови и семейни интереси, които водеха до тихи вътрешни бунтове в Атака от години назад. Самодоволството, отъркването о властта, парите, които не можеха да бъдат скрити, променяха щрихите и пукнатината между люскащите ракии, псуващи обикновени атакаджии и върхушката ставаше непреодолима.

Вероятно само Кочовска, Бог да я прости и само Волен са вярвали в това, че Атака върви нагоре. Истината бе, че Атака с всеки ден се свиваше до катастрофален минимум.

Малко преди изборите Сидеров се върна към старата роля на опозиционер. Пак рязко и без никакъв преход.

Двамата с Яне ужасно си заприличиха, но с обратен знак и колкото и да е парадоксално, нищо чудно сега Трактора вместо Яне, да прегърне Сидеров. Петров е майстор да събира около себе си клатещи се фигурки.

Волен, който отдавна не стъпва на земята, си въобрази, че връщайки стария имидж на яростен бунтар срещу управленците ще обере всички онези, омерзени от наколенките му, обратно.

Атака обаче бе просто излетяла като дим в комина.

Варненската депутатка Цвета Георгиева, шефка на Атака – Варна, която тези дни фанфарно реши да напусне парламентарната група, гръмко обяви дори, че: „във Варна „Атака“ отдавна е дестабилизирана от активното мероприятие, с което от нея бяха отстранени хората, които работиха за националния интерес. Те бяха заменени с други, които нямат нищо общо с идеите, заради които с безсънни нощи сме изграждали структурата си. Всичко това се прави по решение от най-високо ниво. Няма обаче да спомена нито едно конкретно име, защото се боя от тези хора. Те имат навика да се саморазправят с тези, с които са в конфликт, дори и физически“.

Докато Цвета Георгиева си живуркаше четири години като общинска съветничка на Атака с финансовата подръжка на Дънката и Гуцанов, издържащи цялата структура на Атака във Варна, никак не се страхуваше от физическо посегателство.

Докато Цвета мъкнеше Волен Сидеров в хотела на Дънката „Капитол” и уреждаше лъскави обяди на Златните между лидера на Атака и Дънката, живота бе прекрасен. Докато атакаджиите в морската столица ядяха бял хляб и хайвер, благодарение на БСП и Гуцанов, Цвета не напусна партията. Докато Сидеров ми се фръцкаше в „Шератон”, че бил с Бойко за да не е с ДПС, във Варна цялата Атака четири години гласува единодушно с ДПС! Не, че и ГЕРБ не са в комбина във Варна с ДПС, но Борисов поне мълчи като заклан на тази тема.

Защо сега Цвета прецака Волен Сидеров?

И какво всъщност могат да си говорят и договорят Дънката и един лидер на партия Атака? Дали същото, за което си говореха Дънката и Димо Гауров във вила „Рома” в Морската градина?

С какви пари така драстично се вдигна стандарта на водещите фигури в Атака? И докато партията се разпадаше, големите пари ли доведоха до „любовните истории”, по-важни от всичко друго?

Днес Сидеров обвинява Бойко Борисов, че е обещал на американците да затрие Атака. Борисов го прати в „световната конспирация”. Дори и да е прав обаче Волен Сидеров, той вече трудно ще успее да извади скандала от жълтото говорене и от порнографския батак, в който потъна Атака.

Вероятно е да го предават под път и над път, но когато са те прецакали, значи ти си дал знакът и причината някой да го направи.

Поведението на Сидеров внушава обърканост. Зад героичната маска, изпъчената демонстративно хладна брадичка и пъхнатия юмрук в джоба на скъпия костюм, се крие човек, който по пътя на собственото си самодоволно задоволяване изтърва някъде себе си.

Доведеният син на Сидеров Димитър Стоянов, за чийто странен поглед мълвите в Атака бяха ужасяващи, изненадващо овладяно демонстрира различна визия – на ръба на откровеността.

Дали това е реваншът за връщането на Атака обратно във фамилията на Капка от ръцете на Сидеров? Или е просто честен вопъл?

Каквото и да означава обаче, Атака вече се занити в жълтата хроника – и всички търсят шерше ла фам, любовницата и делбата на авоарите…

Атака заприлича на скъпите одежди на шефовете си.

Нещо като модна къща като Шанел, която пуска haute couture колекции и има около 150 редовни клиента, които си купуват онези рокли, за които обикновените хора казват: “Кой би го облякъл това?”.

В политиката у нас да си haute couture не само не е достатъчно, но е и с преидзвестен финал – или Борисов, или Доган те закачат на ревера си.

Afera.bg

*Haute couture (от котюр) е френска фраза, която означава висша мода. Haute означава елегантен или висш, а couture – правене на рокля, шиене.

Историята на модата не би била същата без тази фраза. Уникалните модели, които често са ръчно изработени, са най-ценното, което една модна къща създава. Покупката на haute couture модел е най-голямата инвестиция в дреха, както и най-висшето ниво на любов към модата.Всеки закупен модел е майсторски изработен специално по мерките на клиента и пасва иделно по фигурата на този, от когото ще бъде носен.В зависимост от модната къща и моделът, цените на един haute couture модел варират от 10 000 за обикновена блуза, до 40 000 и нагоре. В средата на последното десетилетие, средната цена на рокля от колекция haute couture е 50 000 лири.Трудно е за хората, които не разполагат с такива пари да си представят защо цените са толкова високи, но причината се крие в обслужването, майсторството при изработката, оригиналността на определеният модел, както и великолепните материи, които са с най-високо качество.Клиентът получава дреха, която му пасва идеално, благодарение на убийственият труд и методи на изработка.За изработката на един haute couture костюм са необходими обикновено 100-150 часа, а за вечерна рокля – 1000.