„АФЕРА“ НА 18! КАКВО СТОИ ЗАД „СВИРЕПАТА“ И „ЛУДАТА“
На 28 януари 2026 сайта АФЕРА става на 18 години.
Благодаря е само думата.
Благодаря на всички, които бяха и са до мен и всички, които заставаха срещу мен.
В знак на благодарност открехвам завесата какво стои зад „свирепата“ и „лудата“, която 18 години прави АФЕРА.
Веселина Томова
…
НЕ ИМ РИСУВАЙ ИСТИНИТЕ ПО СТЪКЛАТА
на диоптрите,
недей,
ослепелите безвъзвратно са забравили какво е светлина…
Не ги вади от яхниената същност,
те никога не са си спомняли какво е свободата на босите пети,
те никога не ще узнаят какво е лудостта.
Недей ги взима в раницата си или на рамото си.
Не ги загърляй, не ги учи, не ги изпитвай, не им пиши отсъствия
Недей
Недей
Недей
Не се превръщай в оправданието им да изплетат въжето
да вържат клупа
и да те провесят.
В къщата на обесения в която не се говори за въже.
…
КОГАТО МЕ ОСТАВИ НА ОНЗИ ОСТРОВ
след като ти крещях, че съм опъната като тетива и че никой не може да продължава така, ако не бъде заведен на някой остров,
ти ме остави там. Сама.
На онзи остров.
Пльосна ме точно в центъра на портокаловия залез.
Качи се на лодката и отплува към жена си.
Бях седнала там, единствена на този по-самотен от мен остров
и слушах Enigma докато от слушалките в ушите ми разцъфваха кактусите на невъзможността от липсата ти.
Поверил ме бе на един иконом с набраздени длани, който ме уви в едно одеало, докато ловяхме нощем риба с кльон.
Нямаше телефони
нямаше телевизия
нямаше хора
Нямаше ме и мен
Когато ме остави на онзи остров, който аз си бях измолила.
Представях си я самотата толкова красива, че исках да съм в нея докато ти прегръщаше и мен в жена си.
Аз продължавам и днес да съм на онзи остров.
Забравена
люлея колене в реката,
но е толкова щастливо, защото идваш винаги
винаги
когато се откачиш от кльона
а аз съм пак реката, в която никога два пъти не се влиза
и само веднъж си се удавил…
…
КЕНТ ФЛОШ РОЯЛ
Какво искаш,
по дяволите,
кажи ми какво искаш? –
съскаха очите ти.
От твоите уста в банковата ти сметка –
си мислех,
но хъшлашки стъпих върху чупливата повърхност
на гордостта ти и изстрелях:
-Ти ли ще ме купиш бе, кретен,
лъскаво позорно човече,
комплексиран мъжкар,
безпомощен въжен танцьор,
грешката ми по пълнолуние,
най-гангстерски благороден елен…
Ти се сви като спукан балон.
Стопи се като снежна топка.
И направи опит да докоснеш недодяланите ми ръце,
които си играеха с незапалената цигара.
Какво искам ли,
по дяволите,
какво искам?
Да ми подариш най-оранжевия залез,
да се събудиш посред нощ и да решиш,
че трябва да ме имаш, без значение,
че си на 5750 километра оттук,
да влезеш с мен в зоологическата градина,
да чукаме на питона, докато мръдне,
да ме сграбчиш точно в мига, в който съм решила да си тръгна,
и за нищо на света да не ме харижеш на друг…
Да се срути цялата ти лъскава невъзможност
от „Версаче“, „Бали“ и „Бенетон“,
когато видиш езика ми, който облизва шоколадовия бонбон!
Нервно хапеш устни.
С такива като теб закусвам.
Мъжете не обичат умните жени.
Те се изкупват пред импотентната си смелост
с последния писък на парфюмите на Кристиан Диор,
със златната верижка около глезена,
със суши в профанско грандомански ресторант,
и с неграмотен СМС в който обикновено пишат,
че искат да те чукат…
Изящният ти силует във черно се мъчи да ме разбере.
Играта е на селска чест. Не от Маскани.
И аз се впускам в онзи тих, неподозиран вихър,
с очуканите си обувки и евтиния грим –
да цъфна като значка на левия ти дженти -ревер,
със надпис съчинен от древните ацтеки.
Ах, ти бандите мой, неподозиран Робин Худ!
Сега ще стана.
Грациозна като последната ти любовница.
И ще те пъхна в пазвата си. За да останеш сам.
Аз нямам сили повече да съм ти психоаналитичка.
А ти, кълнейки се, че никога не си срещал такова чудо като мен,
ех, някой ден, във другия живот,
ще се научиш, че никоя жена не трябва никога да питаш,
какво, по дяволите, иска.
Защото Господ, като раздава картите, не пита,
нито един от истинските пичове – играчи
на кого точно да му се падне кент флош роял.
…
ТАКА БЯСНО МИ ЛИПСВАШ,
че искам да убивам.
Хладнокръвно.
С нетрепващи зеници.
Бууууум!
От липсата ти мога да стана превъзходен престъпник.
Хладнокръвен.
С ледени зеници.
После да се отпусна на тротоара,
да протегна ръце към белезниците,
и Бог да ме отведе при теб.
Убитата.
…
ОБИЧАЙКИ, ПОБЕЖДАВАЙ!
Във всеки срещнат не търси приятел, нито враг,
търси учител.
Тогава думите във книгите на светлината
ще бъдат просто отпечатък на ангелско крилце.
И бъдещите ти триумфи ще са скрити
в пръстчетата на дете, което свири на пиано.
Какво е казал Бог за мълниите ти в очите,
какво е казал Бог?
И колко карма на кило си пазариш,
раздирайки душата на другия,
различно изрисуваният,
смайващо безумният да иска да те спре,
да те ощипе,
да те удари,
да те смачка,
да те втресе от страховитата му сила,
защото просто не е като теб.
Инатът на заупокойната ни гордост
води пътищата към смъртта,
и трите реда сълзи и сополи
са само последните писма,
които те изпращат от земята.
В ковчега няма как да се обърнеш и да видиш,
че нищо не си взел,
че целият разкош на суетата е само кръст забит
като изкусен кукиш на живота ти.
И всичко ураганно в миг пропада.
И враговете тихо са притихнали, защото знаят,
че ще бъде кратка радостта им,
а на приятелите устните са побелели не от мъка,
а от страх, кои са следващите в списъка…
Затова не се обръщай.
Върви.
С нозете, впити във земята.
Небето може да се побере в ковчег,
когато си обичал,
небето може да се побере в ковчег…
…
ВРЕМЕТО СЕ СЧУПИ
преди да те дръпна за якето и да те завлека срещу мене си.
Преди да те погледна право в зениците и да ти кажа,
че винаги теб съм обичала.
Преди да сложа пръсти върху устните ти, за да мълчиш,
докато аз крещя, ридая, обяснявам, разказвам, крещя и ридая, и пак обяснявам,
колко винаги съм те обичала.
Преди да се излея като водопад отгоре ти,
преди да те затъкна от невъзможност да дишаш,
Преди да бърборя цяла нощ, само защото се страхувам,
какво ще чуя от мълчанието ти.
Преди да те пъхна в пазвата си като свой.
Преди да можеш изобщо да промълвиш,
Преди копнежа даже,
времето се счупи.
Сега знаеш ли какво правя?
На Задушница топя хляб във водка и пръстта я пие…
Веселина Томова