АХМЕД ДОГАН ГЛАСИ „СТРАТЕГИЧЕСКА ИЗНЕНАДА“, ДОКАТО МЕДИЙНИТЕ ПРАСЕТА КВИЧАТ СРЕЩУ МАДАМ МОНИКА

Къде се покри Бойко Борисов? Истеричните нападки срещу Моника Маковей са малоумни. Модераторите на медийните акции срещу бившата министърка на правосъдието на Румъния и сегашен евродепутат не разбират, че тя е само „мотиватор и илюстратор“. Нищо повече. Вкараха я в ролята на класическа активистка. Политико-корпоративните генерали на офанзивата срещу посткомунистическия олигархат в България са други. Пискалата на кукловодите в България са ужасени и квичат, защото, ако бъде дори само ограничен достъпът на техните чорбаджии до обществени средства, мангизите ще секнат.

Защо се спотайва Бойко Борисов подир мелодраматичните предупреждения, че Моника Маковей прави преврат в България? Защо не си изпълнява конституционните задължения? Защо не я арестува? Защо не я просна като приятелчето си Алексей Петров? Защо? Притаяването му означава поне две неща – първо, страх го е от евробосовете, да не говорим за кататоничния му ужас от бигбосовете във Вашингтон, които приемат осъдения на две инстанции Цветан Цветанов, но него не канят; второ, готов е да подложи за изпържване медийните наемници на „Шишко“.
Ослушването на знакова фигура като Делян Пеевски е продиктувано от друго – Ахмед Доган подготвя СТРАТЕГИЧЕСКА ИЗНЕНАДА. Който не се е справил поне с класическото определение на Клаузевиц за „стратегическата изненада“, ще бъде стратегически изненадан, без пардон за гавраджийската гаргара, от каскадата от ходове на Лидера на ДПС. (Тактическите маневри с обслужването на Христо Ковачки са друга бира – контраатака, за да се обезпечи прикритие за „скъсяването и изравняването на фронта“, защото сърбите, руснаците и китайците вече са напред с материала в регионалния театър на бойните действия.) Ахмед Доган ще синхронизира стартирането на Операцията си с изборите в Турция, за да внуши геополитически измерения на визията си.
Главният прокурор Сотир Цацаров е държан в неведение за плановете на Ахмед Доган. Поне такова е било първоначалното намерение на Сокола. Линията за информиране е била: Местан – Пеевски – Борисов. Обаче „Бойко“ е издал четата и Цацаров „внезапно“ реши да вметне ресто-пласмент в събота в ефира на Нова тв за скорошен разговор с Борис Велчев – „Как се издържат седем години на този пост“? О, не – не бързайте да смятате, че има пред вид внушенията на „поканилите“ Моника Маковей за ОТЗОВАВАНЕТО. Акцентът е на ИЗДЪРЖАНЕТО – и не питайте Ахмед Доган защо. Апропо. Пушилката в Гърмен не беше предизборна бъркалка, а медийно заглушаване на комбинацията с Моника Маковей. Тъпо упражнение – ако босовете зад нея искаха шумотевица на макс, щяха да я осигурят.
Акцията срещу „фрау Моника“ издава неувереност. Делян Пеевски едва ли би трябвало да показва чак толкова явно колко много се нерви от обстоятелството, че Лютви Местан напоследък е по-близо до Ахмед Доган по линия на подготвяната „стратегическа изненада“. Сокола се готви да „убие врага с прегръдка“. Напористият Пеевски едва ли трябва чак толкова настървено да обслужва заблуждаващите маневри на Лидера. Доган цени това – дума да няма, обаче едва ли „любимото момче“ трябва чак толкова старателно да влиза в ролята на „персонал за бързи поръчки“. Увличането му в наказателната операция срещу „мадам Моника“ може да го превърне този път в евроилюстрация – струва ли си да се подлага така?!
Бойко Борисов се опитва коварно да подведе Делян Пеевски. Докато пискалата квичат срещу Моника Маковей, мислейки, че с придихание въртят големи музикални форми на „Шишко“, Б.Б. не просто се снишава, докато отмине бурята, следвайки уроците на Т.Ж., а усилва генерирания интригантски потенциал между ДПС и РБ. Квичащите медийни прасета се давят в помията на „момчето от Банкя“. Как не се усъмниха поне за миг защо Радан Кънев, който си говори по-често с Б.Б. от Сотир Цацаров, „изведнъж“ се реши на хода с Моника Маковей? Недопустима невнимателност, както казват някои наши руски приятели по „полска линия“, пардон за „конспиративната препратка“ към едно вдъхновяващо минало и още по-обещаващо настояще.
Ахмед Доган едва ли има нещо против „неговите момчета“ – Борисов и Пеевски, да си изпълняват ролите с подобаващо усърдие и дори тропане по Сцената. Преиграването на карагьозчиите е част от замисъла на Сокола. Тишината на Сарая вдъхновява за размисли за разликата между „отзоваване“ и „призоваване“. Когато Съдбата призова Ахмед Доган да се оттегли, той не се направи, че притежава Мандат като в Поднебесната, ОТЗОВА СЕ. По тази причина моделирането на темата за преждевременно отзоваване едва ли го сварва неподготвен. Моника Маковей чука на отворена врата в Сарая – скъсяването на оперативния мандат на „играчите на Терена“ само увеличава разликата между тях и Играча с „исторически мандат“. Апропо. Делян Пеевски щеше да бъде Вълшебник, ако беше завел Мадам Моника при Боса. Шегичка…
Медийната дандания срещу Моника Маковей и нейните домакини в България илюстрира безутешния провинциализъм на повечето „основни играчи“ на Терена. Прасетата от Кочината се разквичаха и показаха колко се страхуват някои от свинарите. В това време Ахмед Доган можеше да се отдаде на онтологични съзерцания срещу портрета на Мартин Хайдегер, докато се пита, преди да стартира операцията, реализираща „стратегическата изненада“ – „Искат ли българите върховенство на закона или предпочитат кадийско правосъдие?“.

Любомир Живков
www.bgsniper.com