Бай Ганю, Министър – председател
В Националната кардиологична болница в София, Първият партиен и държавен ръководител обясни компетентно на по-незапознатите с материята българи дейността на ангиографската лаборатория с думите: "Ще преведа на достъпен език: около 1 милиметър дупчица прави, вместо старите операции, където просто като ярета ги режеха по средата. Минава оттам, влиза в артериите апаратурата и отива до сърчицето и там ще видите какви неща прави.
След операция, след байпас или това, което поставят в тази болница с тази апаратура, остава един милиметър белег. Сиреч всеки, който като мен го е страх от инжекции, от рязане, от кръв, от всичко това – това са така наречените безкръвни операции", обясни Борисов.” (Цитат от в. Сега)
Може би едно такова изказване щеше да ни е смешно, ако не бяхме потърпевшите от това, вече съвсем очевидно, некомпетентно управление. Тези селско – веселяшки изказвания, силно напомнящи на един друг “партиен и държавен ръководител”, който също така имаше вкус към мегданския хумор и също така излъчваше въпиюща некомпетентност, са всъщност изключително тревожни симптоми за дълбокото психологично блато, в което тъне българското население в момента.
Защото ББ е това, което е! Той, дори сам по себе си няма никакво значение! Важен е не той, а симптомът, който той и екипът му представляват. Апотеоз на некомпетентността, бай – ганьовщината, духовният, културният и емоционалният упадък на цялото ни общество. Нарочно не употребявам думата “нация”, защото една истинска нация нямаше да търпи тази подигравка със себе си.
Жалкото е и това, че докато Бойко обяснява безкръвната хирургия, Цецо копае с багер трупове по полянките, Стефчо размахва “постни пици”, Румето Желева праща Грузия в Близкия изток, Нанев качва болните на бойни хеликоптери, тези партии, които в недотам далечното минало се биеха в гърдите и наричаха себе си “десни” и “демократични”, раболепничат, поддържайки изцяло тази некадърност и фактически съдействайки за тежката рекомунзация, която се провежда у нас в момента. Понеже у нас всичко е наобратно, известната максима, че изкуството отразява реалният живот, тук не е валидна.
По-верен е каламбурът на Уди Алън, че “Животът често имитира изкуството!” Доказателството е това, че въпреки преждевременната кончина на Алеко Константинов, след написването на “Бай Ганьо из Европа” и “Бай Ганьо прави избори” – попречила му да напише още една част – “Бай Ганьо – министър – председател”, реалният живот коригира този пропуск като взе нещата в своите ръце и сътвори този образ от плът и кръв.
Сега имаме завършеното литературно произведение. Реалното съществуване на този лиричен герой е основната причина един от големите въпроси в момента да не е вече: “Кой ще ръководи държавата след следващите избори?”, а: “Ще има ли изобщо държава за ръководене на следващите избори?”. Защото, ако, както изглежда, това ръководство е най-лошото от всички за т. нар. “години на прехода”, то част от задачите на бъдещото дясно (сегашно просто няма), ще бъдат спасяване на това, което е останало от това управление, както се прави оценка на пораженията и се създава стратегия за преодоляването им при стихийно бедствие.