Балкан Лийкс все повече засмърдява на нечистотия
Започна да става смешно как се опитват да се измъкнат. Човек да се чуди – да се смее ли, да плаче ли.
След като се усетиха, че стават подозрителни, побързаха да излъчат лице, което уж да стои зад BalkanLeaks. Ето и как въпросният Атанас Чобанов започва да се измъква. Разбираме, че той обаче не бил човекът зад сайта, а само бил … какво? Говорител?
Все сме виждали говорители по телевизиите, но в сайтовете за пръв път чуваме за такъв. Май пак полицейската логика измисли виц! Или последна новост в Интернет – говорители на сайтове?
Пред „Труд” нашето момче разкрива най-авторитетно, че balkanleak.eu бил създаден от „журналисти, специалисти по информационни технологии и други експерти, които не желаят да се афишират”. Неговата роля там, освен на говорител (нещо като планински декор по радиото), била също вследствие на „заявен ангажимент в тази област още преди години”.
Той е само "говорител", но на кого?
В България сме се нагледали на говорители, които много говорят, но нищо не казват. Този случай е същият – Атанас Чобанов беше попитан съвсем друго, но той тръгна да отговаря на въпроса кой стои зад сайта. Българският народ преди много векове е започнал да забелязва хора като него, затова е сътворил готова формула, която да го опише: „Гузен негонен бяга.”
Много потребители вече се оплакаха, че не могат да се включат в купона през анонимно прокси, което е изключително важно за тяхната анонимност. На самия сайт Balkan Leaks се прокламира анонимността на информаторите, но явно всичко е фарс, а такъв фарс е почерк на държавните ни мъже, а не на онези, които биха тръгнали да ги изобличават.
Не случайно „говорителят” спомена специалистите по информационни технологии – опекли са си работата добре, за да знаят кой какво прави. Съветът на конспиративно настроените общественици, които изгарят от желание да покажат на народа какво знаят, е в този сайт да не се изсилвате да правите каквото и да било, защото нещастни случаи стават непрекъснато с хората.
Някой се страхува да не бъде разкрит, но повече от хората, отколкото от полицията
И какво означава „не желаят да се афишират”? Как може гейовете да се афишират с цели паради, а тук хора, които могат само да се защитят с „афиширането”, както писаха от „Инвестор”, се крият?
Идва ред на още едно съмнително изказване – от онези, заради които полицаите под прикритие смърдят отдалеко на „ченге”. Това изказване е „Нашият фокус е корупцията”. Ние за корупция си имаме телефонен номер, на който можем да се обадим и да съобщим, след което корупцията приключва. И докато се занимават с корупцията, рекламират най-масирано сайта си по телевизиите като Balkan Leaks, т.е. балкански вариант на Wiki Leaks. Може би е добре да поясним, че американският вариант не е с „фокус върху корупцията”. Не е зле да припомним също, че България не е Балканите. За капак разбираме, че изобличаването на масоните е нашият ключ към разбиване на корупцията.
Корупцията в своята широкообхватност също не била самият фокус, ами „политическата корупция”. Понеже все още съмненията ни не бяха достатъчно силни, Наската успява да ги изстреля с изказването, че те ще проверяват всеки един сигнал, преди той да бъде качен на сайта.
Езиковедски настроени потребители се изказаха, че думите, използвани в изказванията на Чобанов, са характерна лексика на полицейщината – „експерти” (полиция, съд), „говорител” (кое е това нещо, което си има говорители?), „ангажимент” (вероятно става въпрос за трудовия договор на човека) и много други.
Накъде ни водят?
Въобще в интервюто пред „Труд” нашият говорител хвърля тонове прах в очите на незнаещите, че прилича само на политик по избори.
Да си изясним картинката. Balkan Leaks няма нищо общо с Wiki Leaks и вероятно е изкуствено създаден от служба или организация с друга цел, не тази, която „афишира”, защото:
– зад него няма все още реални лица;
– на сайта няма нищо балканско, а само българско, т.е. цели заблуда;
– уж съветват подавателите на сигнали да пазят анонимността си, а има рестрикции за тази анонимност. Постигнато е с армия специалисти по информационни технологии. Ако имаше добросъвестност и истина в това, което „говорителят” казва, тези специалисти щяха без особено усилия да предупредят за рисковете информаторите си, вместо говорителят да се опитва да ни заблуди, че всичко е непроследимо;
– твърдят, че проследяването на потребителите е невъзможно. В компютърния свят няма невъзможни неща, още по-малко проследяването. Това на МВР им е добре известно. Единственият начин да не могат да разберат какво има на компютъра ви, е, ако го държите винаги “offline”, т.е. никога в мрежа;
– Говорителят се изказа, че хората не знаят за сайта, а той се появи във всички медии още на втория ден от раждането си. От „Инвестор” вече писаха добре по въпроса.
– Признават си, че не ги блазни медийният интерес (за тях той е средство), а „хората, които искат да споделят документи”. Забележително! Те се изтърваха, че не се интересуват от документите, а от хората, които искат да ги оповестят!
– Балкан Лийкс все още няма никакви миръри, което недвусмислено показва, че не се страхуват от „сваляне от ефир“.
Журналистът Светослав Метанов завършва интервюто на Чобанов с „кофти въпрос” за кандидатурата на последния за евродепутат от листата на „Синята коалиция”. Вече имаме и политическа следа.
Чии костюмарски ръчички списват Balkan Leaks?
Още на третия ден от пускането на сайта толкова замириса, че чак засмърдя. Дано да сме сбъркали и официалната версия да е святата истина. Но определено трябва да сме много религиозни, ако вярваме в това. По-логически настроените жертви на българската политическа система по-скоро усещат, че управляващите се опитват да докопат и Интернет-пространството. Те притежават телевизиите, но Глобалната мрежа е твърде свободна и често става източник на разкрития. Ето защото това вероятно е нов опит да удушат свободата, която и без това ни остана толкова малко, че вече е само виртуална и в пряк и в преносен смисъл.
Накрая нека видим интересно цитатче от един блог: „Сред българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но, след като за това не са му предложени финансови облаги, се отказва и започва да злослови срещу тях.“ Препоръчваме ви цялата статия за него.
Николай Димов