Бате Бойко, какъвто си го пожелахме
Трябва да си призная, че в този ракурс персонажът започна да ми става симпатичен. Има нещо забавно в това превръщане на политиката в суматохата на Радичков, в която героите се втурват с възгласи: "Кво става там?", "Стой!", "Дръж!" и "Ах, майка му стара!”. Във всеки ресор артистичен министър започва едни много радикални промени, после се завърта на пети и също така радикално се затичва в обратната посока. Наместо да се закрие БАН, въпросното свърталище на „феодални старци” може да стане университет, макар министърът уж беше почнал реформата и за да намали университетите.
Здравният министър всяка седмица се вижда с някоя от застрашените провинциални болници, за да я увери, че точно тя покрива критериите и значи остава. По-рано финансовият министър пък излезе с шеметна идея да се залага резервът в търговски банки, която лично премиерът трябваше да оттегли.
Министърът на „външните българи” Димитров пък заяви, че ще шантажираме Турция с 20 милиарда за еврочленство, за което беше скастрен. Г-жа Желева изложи партията и страната си пред Европарламента, а един вицепремиер и един икономически съветник бяха предложени и мигновено оттеглени.
Лобизмът в случаи като закона за ГМО поражда скандали, а в други като промяната на закона с цел легализирането на собствеността над бТВ на Красимир Гергов раздразва само шепа информирани експерти. Върхът е отказът от забрана за пушене на публични места, обяснено в недомлъвка с това, че акцизът върху цигарите бил основно перо в държавния бюджет и ако пушим по-малко, няма да имаме пари.
Обичан от народа. Тайната на феномена "Борисов"
Какво следва от тази забележителна серия? Непоколебима подкрепа за г-н Борисов! Феноменът заслужава анализ. Работата не е просто в гениалната способност на премиера да задава интерпретативен ключ на всяко събитие (Желева се оказа атакувана от антибългарски сили и т.н.) За пръв път ни управлява правителство, което така леко е готово да се отмята от решенията си.
Досегашните, и особено тези от двата идеологически полюса, се чувстваха длъжни да отстояват (тъпо и упорито?) някакви позиции. Новият стил – мигновено съобразяване с повеите на общественото мнение – е сякаш заимстван от ТВ риалити формат. Хората недоволстват, че мнението им няма значение, те искат незабавно да се изкажат, да изпратят СМС, да гласуват за изхвърлянето на несимпатичния участник от политическия Big Brother и нямат търпение да чакат до следващите избори.
Ами ще им дадем, каквото искат!
При старата политика да отстъпиш, значи да загубиш престиж (спомнете си средновековните рицари, които се срещат на моста и никой не помръдва встрани). При новата въпросът е в това да се гледа шоуто. Някакви хора протестират срещу теб? Толкова по-добре, значи участват, значи спектакълът е успешен.
Новият политик, както е разбрал интуитивно г-н Борисов, не е автор на твърдения или позиции – той се превръща в информационен поток. Този стил владеят хиперактивни лидери като Блеър и Саркози, макар тяхната работа да е по-трудна заради по-структурираните им стари демокрации.
Успехът на г-н Борисов е подпомогнат от пълното ликвидиране на българската интелигенция през последните години и дискредитираната за дълго опозиция. Така, за разлика от Обединеното кралство или Франция, ситуацията в България е изчистена от всякакви посредници – имаме източник на съобщения и публика.
Колкото повече и по-противоречиви съобщенията, толкова по-голям интересът.
Ивайло Дичев
www.dw-world.de