Безкрайната преумора на лидера. Която не я оценяват

"Знаеш ли, уморен съм до крайност. Всеки ден до късно, вече себе си не чувствам. А работата се трупа ли, трупа… Няма къде да отстъпваме… Ех, далеч ще отида. Няма да отстъпя… Без трепване. Главното е да не се отстъпи. И да не покажеш, че се колебаеш, че си се уморил, че не си уверен… И знаеш ли кое е обидното: не искат да повярват, че аз целият се раздавам в името на започнатото дело. Завиждат… завистта, разбираш ли, е страшно нещо."
(Източник:"Шест години с Горбачов. Записки от дневника на А.С.Черняев"София, изд."Вектор", 1995 г., стр. 165)

Очеизвадност е сходството – стигащо до буквални съвпадения – в самоожалванията на Горбачов от 1987 и на Бойко Борисов отизлъченото интервю по Канал 3 във вторник, 28 септември 2010 г.

Това сходство в стила на двамата не е първото, което забелязвам, но може би толкова силната степен на внушение от страна на споделящия за неговата саможертва, неразбрана от тези, в името на които се саможертва – ме стресна сериозно.

Че чак се сетих за стария виц за перестройката:
Самолетът най-сетне е вдигнат, но никой не знае накъде, а още повече – колко бензин изобщо има.

За нашия самолет някой знае ли посоката на полета, мястото на кацането и количеството на керосина?

Невена Гюрова
http://semkiibonbonki.blogspot.com/