Безкрайната спирала на корупцията

Една актуална тема за българско общество, която властта и медиите постоянно поставят в дневния ни ред.

Заимствам темата от постинга на nikolaydelchev в blog.bg.

Първо, защото оценявам високо разсъжденията на този млад човек по повод на корупцията и нейната взаимовръзка с политиката. И второ, защото, според мен, това е основния инструмент, с който медиите и властта ни излъгаха през така наречения „преход” и е едно разумно обяснение по въпроса – Защо прехода не свършва и колко ще

продължи?

Доколкото КОРУЦИЯТА е сложно и многоаспектно социално явление, съществуват множество теоретични определения и конкретни форми на проявление, ще се задоволя с възможно най – опростеното и достъпно дефиниране на понятието, което дава Уикипедия.

Уикипедия:

„Корупция (на латински: corrumpo – развалям, развращавам, подкупвам) в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно – поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Всички форми на управление са уязвими за корупцията, като степента варира значително от дребно използване на влияние за извършване на услуги до институционализирано рушветчийство и отвъд него. Крайната точка на корупцията е клептокрацията, при която дори външните претенции за почтеност са изоставени.”

„Клептокрацията (от гръцки: є»µАДїєБ±ДЇ±, управление на крадците) е форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт. Политическите дейци на тази върхушка са наричани клептократи.”

Как антикорупционните действия на властта генерират корупция и защо е така?

Най – опростено казано генезисът на корупцията е самата власт, а корупцията е злоупотреба с власт.

Т.е. опитите на властта и медиите (като една особена власт) да ни внушат, че властта ще се пребори с корупцията в обществото ни, са меко казано „несъстоятелни”. Да сте виждали гущер, който сам си откъсва опашката?!

Защо ни занимават толкова обстойно и интензивно с тази тема?

Обяснението е просто – за да ни създават чувство за вина и съпричастност.

Как се подменя тезата?

Обикновеният гражданин не може да е корумпиран, защото не разполага с власт, с която да злоупотреби. Той (сам по себе си)  не може и да е фактор генериращ корупция, тъй като неговият естествен интерес е да получава обслужване и блага от държавата, без това да му струва нещо допълнително. Никой не обича да плаща повече.

Защо обикновеният гражданин и обществото им е необходимо в тази игра?

Защото обществото, по дефиниция разполага с най – мощното оръжие срещу корупцията – НЕТЪРПИМОСТТА. Т.е. ако искаш да въвлечеш едно общество в корупционен процес, то следва да го направиш „толерантно” и съпричастно към проявите на корупция.

Как става това?

Първо, трябва да създадеш у обществото усещане, че корупцията е неизбежна, че е посъвместна, че борбата е титанична и че няма да бъде спечелена в обозримото бъдеще.

Така обикновените развиват усещането за обреченост и неизбежност.

Второ, трябва да накараш обикновения гражданин да се почувства отговорен и съпричастен към корупционния процес, за да увеличи прага си на търпимост към това явление. Т.е. трябва да го поставиш в условия, в които той неизбежно да прибегне до ползването на корупционни практики.

Това „второто” е много просто създаваш данъчни, осигурителни, митнически и други закони, които по дефиниция поставят обикновенния гражданин в позиция на заинтересован или неизбежно нарушил законовите разпоредби.

Пример:

Ако не се осигурява от работодател, гражданинът „Х” трябва да декларира, че се самоосигурява. (Не претендирам до съм точен или изчерпателен в тълкуване на прилагането на нормата.) Така той автоматично попада в следващата клопка, ако недекларира вече е „съгрешил”, ако декларира „вече е длъжник”. Ако минималния

осигурителен праг за самоосигуряващите се е 420 лв, то той ежемесечно е длъжник на държавата с нови 126 лева и ако няма приходи, за да ги плати, то той „пак е съгрешил”.

Безбройни са примерите как държавата е в състояние автоматично да направи от относително почтения гражданин закононарушител или извършител на престъпление.

Е тука, инстинкта за самосъхранение на обикновения гражданин сработва и той, за да избегне по – тежки последствия за себе си, се оплита в мрежата на корупцията. От морална гледна точка, до тук той е виновен единствено за това, че се е опитал да избегне неблагоприятни последствия за себе си.

Да, но не властта и медиите настървено го убеждават как той е станал съпричастен към корупцията, как се е превърнал във фактор генериращ корупция и как в борбата с корупцията, трябва да започне от себе си.

Така обикновения гражданин, вече чувства себе си отговорен и съпричастен към корупцията и е загубил своето „оръжие” нетърпимостта.

Остава само да му се утвърди чувството за неизбежност и обреченост и готово.  

Тук отново се намесват властта и медиите. Медиите постоянно тръбят как властта е корумпирана отгоре до долу (и съдебна, и законодателна, и изпълнителна, и общинска и т.н.).

Това може би е частично вярно, но защо така упорито ни го набиват в съзнанието? 

Дори властта кротко свежда глава и казва „да корупция има навсякъде”, но ние се борим. Това е един сложен и продължителен процес.

После министри, прокурори и всякакви други обществени и политически фигури почват активно да изобличават корупцията, облъчват ни с всякакви медийни съобщения как хванали корумпирани данъчни, митничари, катаджии, министри и т.н. Започват шумни

процеси, които траят неопределено дълго време и завършват с неизменната констатация: „то и съда е корумпиран и затова тези остават ненаказани”. 

Истинската борба с корупцията постепенно и методично се неглежира, като виновен е законът, съдът, гражданите, политическите опоненти, европейския съюз и още кой ли не?

Какво му е на Наказателния закон? Та той е дефинирал широка гама от състави за подкуп, длъжностни престъпления, стопански престъпления, документни престъпления, данъчни и митнически престъпления и т.н., които покриват по – голяма част от спектъра на явлението корупция и ги е обявил за наказуеми.

Какво му е на процесуалния закон? Та той е регламентирал в достатъчна степен как се разкриват и доказват тези престъпления, дал е множество допустими техники. Къде е проблема – в достъпа до мобилния телефонен трафик или до интернет трафика? Едва ли по телефоните или чрез мейлите си разменяме съобщения за планирани престъпления, още

по малко информация как точно ще ги осъществим.

След което идва внушението, че: „корумпирани са само бившите управляващи”, които контрират: „да ама и сегашните са корумпирани”,

тези отговарят: „да ама вие бяхте по – корумпирани” и така една безкрайна спирала, която свежда борбата с корупцията до едно безкрайно говорене.

В тази ситуация, обикновения гражданин е объркан от многото говорене, чувства се съпричастен и е с усещането за неизбежност и обреченост. Не смее да говори, защото е дал 20 лева на един катаджия или данъчен. И е останал с впечатлението, че корумпираните живеят добре и остават ненаказани. Така освен, че е развил висока степен на търпимост към корупцията, то той вече има мотив и склонност да извършва корупционни действия, за да живее по добре по примера на „героите на деня”.

Ето как „антикорупцията” генерира корупция, когато е неправилно провеждана. Ето как прехода не свършва и няма да свърши. Ето как българското общество, според мен се озовава в безкрайната спирала на корупцията и най – вероятно е стигнало до фазата на КЛЕПТОКРАЦИЯТА.

Доколкото, немалка част от живота си посветих на противодействието и разкриването на корупцията, то мога да помогна на българското общество само по един начин, а той е да припомня, че:

ОРЪЖИЕТО СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА Е В ОБИКНОВЕНИЯ ГРАЖДАНИН, В ОБЩЕСТВОТО.

Корупцията се преборва с обществена и гражданска воля, а не с държавническа и политическа, които са много по – свързани с генезиса на корупцията.

И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО, РАДИКАЛНАТА СИТУАЦИЯ – КЛЕПТАКРАЦИЯТА, ИЗИСКВА РАДИКАЛНА

РЕАКЦИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ.

ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ И ЛИЧНИТЕ ПРАВА НА ЧОВЕКА СА ЕДИНСТВЕНИЯ ЛЕК. НЕ ИМ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ

ДА НИ ГИ ОТНЕМАТ, ЗАЩОТО ТАЗИ СПИРАЛА Е БЕЗКРАЙНА.

Александър Йорданов