БЕЗУМИЕ НА ВАРНЕНСКИЯ СЪД: ИСКАТ IP И АДРЕС НА ИЗТОЧНИК НА САЙТА „АФЕРА“. „ЕКСПЕРТИЗАТА“ В „ЧАСТНО СТУДИО“: „МОЖЕ И В КАФЕНЕ С WI -FI“

Предисловие:
ТЕРОР НАД „АФЕРА“! „КОМПЮТЪРНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА“ ЛИ? КОЯ НЕПРИЛИЧНА ДУМА ДА УПОТРЕБИМ?!
„БОПАДЖИЙСКИ“ СЪД СЕ ГАВРИ С „АФЕРА“. ПРАТЕТЕ ОБИСК И БЕЛЕЗНИЦИ! МАГИСТРАТИ ЛИ? ТРЕПЕРЕЩИ, СЛУГУВАЩИ МИШКИ!

„Компютърно – техническата експертиза“ е назначена от съдия Стоянка Илиева от Варненския районен съд по гражданско дело за клевета, заведено от бившия шеф на БОП – Варна Емил Михайлов и екс-дясната му ръка, настоящ районен инспектор в село Осеново – Добромир Досев срещу Радослав Калчев – Черния Роди, който в писмо изпратено до сайта АФЕРА разказа за корупционни практики на лицата Михайлов и Досев. Дело по абсолютно същия казус Михайлов и Досев заведоха и срещу сайта АФЕРА и Веселина Томова, публикувала писмото на Черния Роди.
Писмото е публикувано към момент, в който бившият главен секретар на МВР, известен като Гелосаното, обяви Радослав Калчев за поръчител на две убийства, нещо, което впоследствие падна в съда като обвинение, поради липсата на каквито и да е доказателства. Към момента на изпращането на писмото, Черния Роди се намира в чужбина, заминал там дни преди да го обявят за поредния измислен „килър“ на републиката.
Компютърно – техническата експертиза, допусната от съдийката Стоянка Илиева по делото на Михайлов и Досев срещу Радослав Калчев – Черния Роди трябва да бъде извършена от вещото лице към Варненски окръжен съд Светломир Донев. След като Веселина Томова посъветва „вещото лице“ да се обърне към нейния адвокат Димитър Димитров, и след проведен разговор между двамата, като „вещото лице“ обяснява на адвокат Димитър Димитров, че от Томова се иска само да покаже на компютъра си, че съществува изпратено такова писмо, „нищо повече“, Томова осъществява още един разговор със Светломир Донев.
На въпрос на Веселина Томова как ще се осъществи въпросната „експертиза“, „вещото лице“ отговаря: „където кажете, може и да е в кафене, където има wi – fi, може и да е в моя офис…“. И понеже на Томова и звучи безумно да се прави „съдебна експертиза“ в кафене, пита въпросното „вещо лице“ къде се намира офиса му.
В уречения час Веселина Томова отива с лаптоп в „офиса“ на „вещото лице“ на Варненския окръжен съд, което се оказва „ЧАСТНО СТУДИО ДОНЕВ“. Вътре има клиентка, на която и правят нещо си на телефона. Пред клиентката и друг мъж, се разчиства бюро, моли се клиентката да изчака „малко“ и Томова сяда на стол пред лаптопа. Преди да го включи обаче, тя пита „вещото лице“ какво точно иска и какво търси. Целият последвал разговор се провежда пред още две лица – клиентка на частното студио и още един мъж.
Оказва се, че „вещото лице“ към Варненския окръжен съд Светломир Донев, по негови думи: иска да бъде даден „адреса“ на пощата, от която е пратено писмото от Радослав Калчев, както и „IP адреса“ на изпратената от него поща.
„А ключа от квартирата на Черния Роди не искате ли?“, иронично му прави отправка към Остап Бендер Веселина Томова.
„Вещото лице“ се вживява в ролята на юрист и започва да обяснява що е то „доказателства“ по делото, на което Томова го пресича: „Вие право ли сте завършили?, получава отговор: „Не!“ и го праща там, където му е мястото: „Ами тогава защо се упражнявате?!“.
Томова казва на „вещото лице“, че по никакъв начин няма да даде адреса на пощата, от която е изпратено писмото на Черния Роди, още повече пък и IP-то на пощата. На всичкото отгоре Веселина Томова е СВИДЕТЕЛ по това дело, и като обвиняем по същия казус по делото на Михайлов и Досев срещу нея, изобщо може и да не дава каквито и да е обяснения.
„По никакъв начин няма да дам нито адрес, нито IP на източник. Вие давате ли сметка какво искате?!“, пита „вещото лице“ Томова, при което то нееднократно и натрапчиво предлага „да измислим нещо с адвоката, за да няма санкции срещу вас“ и безгрижно се хили: „Ами какво да пиша аз тогава?“
„Пишете каквото искате!“, също нееднократно му повтаря Томова, отбягвайки каквито и да уговорки.
Накрая хлопва лаптопа и напуска „ЧАСТНОТО СТУДИО“. Догонена е навън на тротоара от вещото лице, което пак пита „какво да пише“, на което отново получава отговор: „пишете каквото искате“.
По делото, по което е поискана тази безумна „експертиза“ са проведени вече две съдебни заседания. Михайлов и Досев, завеждайки делото срещу Черния Роди, очевидно и очевадно са приели публикуваното му писмо /и като факсимиле!/ за достоверно, съдейки го за клевета и обида. По делото си срещу Веселина Томова същите тия Михайлов и Досев по никакъв начин не са предявили претенции, че такова писмо не съществува и делото е на фаза – призоваване и изслушване на свидетели.
Вероятно Варненският районен съд, който очевадно се изживява като „бопаджийски“ „чистосърдечно“ иска да свърши работата на службите, че да издири Радослав Калчев – Черния Роди, вместо да го потърси по надлежния ред, искайки съдействие от МВР и службите. Така съдът всъщност съди човек, който го няма, на когото е сложен напълно неадекватен служебен защитник, и се гаври със сайта АФЕРА, както си пожелае, искайки от Томова да даде пълни данни за източника си. И то в качеството и на СВИДЕТЕЛ.

И понеже ни писна от безумните действия на Варненския съд, публикуваме извадка от практики на Европейския съд за „ТАЙНА НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯ ИЗТОЧНИК“:

„Съвременната правна уредба на свободата на изразяване в демократичния свят трябва да гарантира, че в обществото могат да се обсъждат всякакви въпроси, дори и особено тези, по които има противоречиви мнения. Медиите трябва да могат да изпълняват функцията си дори по теми, свързани с национална сигурност, обществен ред, финансова и банкова система. Така помагат на хората да вземат информирани решения, а при проблеми осъществяват ранна сигнализация. С думите на ЕСПЧ, ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение (Martin and Others v. France/.
….
Понякога информация се получава от лица, които желаят имената им да не бъдат разкривани. Това е обяснимо и защитата на тайната на източниците е значим принцип за свободата на изразяване и качественото информиране. Да разкриеш източниците си в ред случаи означава в бъдеще да се лишиш от тях, логично е тайната на източниците да е защитена в контекста на свободата на изразяване и правото на информация. Като професионален стандарт защитата на тайната на източниците фигурира в етичните кодекси на журналистиката, но по-сложно и нееднозначно стандартът намира място в международните правни актове и националните законодателства.
През 1996 г. Съдът за правата на човека приема решение по делото Goodwin v United Kingdom, върху което по-нататък се основава защитата на тайната на източниците в държавите – страни по Конвенцията. В решението Goodwin Съдът се произнася, че „като се имат предвид важността на защитата на журналистическите източници за свободата на пресата в едно демократично общество и потенциално неблагоприятният ефект, който едно разпореждане за разкриване на източник оказва при упражняването на тази свобода, такава мярка не може да бъде съвместима с чл. 10 от Конвенцията, освен ако е оправдана от по-силно съображение за обществен интерес.“ За изминалите близо 20 години Съдът утвърждава позицията си, че тайната на източниците е опора на свободата на пресата (Sanoma v the Netherlands).
…
Според Съда не е доказано основание за разкриване по отношение на редица източници:
•Voskuil v. the Netherlands – източници на информация за търговия с оръжие;
•Financial Times Ltd and Others v. the United Kingdom – източници на информация за бъдеща сделка на белгийската компания Interbrew;
•Sanoma Uitgevers B.V. v. the Netherlands – източници на информация за незаконни надбягвания с автомобили, във връзка с разследване за крадени автомобили;
•Telegraaf Media Nederland Landelijke Media B.V. and Others v. the Netherlands – източници на информация за дейността на специалните служби;
•Roemen and Schmitt v. Luxembourg – източници на информация по разследване относно данъчни измами на публични фигури;
•Ernst and Others v. Belgium – източници на информация за наказателни разследвания от Апелативния съд в Лиеж;
•Tillack v. Belgium – източници на информация за нарушения в Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ ;
•Martin and Others v. France – източници на информация за конфиденциален доклад на Сметната палата;
•Ressiot and Others v. France – източници на информация по повод наказателно разследване за употреба на допинг;
•Nagla v. Latvia – източници за изтичане на информация от данъчната служба;
•Stichting Ostade Blade v. the Netherlands – източници на информация, свързана с разследване на бомбени атентати и др.
…
Журналистите могат да откажат разкриване на лицата, от които са получили информация. Отделен въпрос е имат ли право институциите да искат лични данни на лицата, (технически) направили достъпна информацията онлайн.
…Предоставя се защита по отношение на действия, които биха могли да доведат до разкриване на тайната на източниците, например претърсване и изземване на компютри, файлове, непубликувани материали (Tillack v. Belgium, Ernst and others v Belgium).
Защита се предоставя и срещу подслушване и проследяване, когато по този начин се цели да се достигне до източници на журналистическа информация. В този смисъл освен чл.10 ЕКПЧ приложимост има и чл.8 ЕКПЧ относно защитата на личния живот. Журналисти са търсили защита на тайната на източниците и по този път, напр. по делото Ozgur Gundem v Turkey. В по-общ план, Съдът многократно се е произнасял, че държавите трябва да приемат законодателство, адекватно защитаващо гражданите от проследяване и подслушване.
Следва да се добави, че връзка със защитата на тайната на журналистическите източници имат още признаването и защитата на анонимното слово, както и защитата на държавните служители, които сигнализират за нарушения – в някои държави (Швеция) законодателството изрично предвижда тяхното право да говорят анонимно.
…
Самото указание в Препоръка №R (2000) 7 гласи така: Не би следвало да се счита за необходимо разкриването на информация, идентифицираща източника, ако не може да бъде доказано, че не съществуват алтернативни мерки за разкриване или последните са били изчерпани от лицата или обществените власти, които искат разкриване.
Решението на ЕСПЧ (Голям състав) по делото Sanoma Uitgevers BV v the Netherlands има принос към изработването на стандарти за защита на тайната на източниците по въпроса пред кого следва, съответно кой има право да иска разкриване на тайната на източниците. По това дело се вижда, че искания са постъпили от полицията и прокуратурата, журналистите са отказали да разкрият източниците си и са санкционирани. Главният редактор е арестуван. Впоследствие именно той се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ: „Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.“
…..
В българското право принцип на защита на тайната на източниците е записан изрично в Закона за радиото и телевизията. Според ЗРТ (чл.15) доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация пред Съвета за електронни медии, пред аудиторията и пред ръководството на доставчика. Защитата не е абсолютна, законът допуска разкриване при определени обстоятелства.
Защита на тайната на източниците на специално основание е предвидена в Закона за достъп до обществената информация. Според ЗДОИ (чл.19) достъпът до информация за медиите се извършва при зачитане на тайната на достъпа.
Процесуалните кодекси у нас не съдържат привилегия за журналистите/хората от медиите да не разкриват източниците си. В други държави от ЕС такава привилегия е регламентирана, например чл. 109, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс на Франция се предвижда, че „всеки журналист, който се яви като свидетел относно информация, придобита във връзка с журналистическата му дейност, има право да не разкрива източниците на тази информация.”
…
През 1996 с решението Goodwin v United Kingdom ЕСПЧ признава принципа на защита на тайната на източниците. Според решението «защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на пресата. […] Без такава закрила източниците могат да бъдат обезкуражени да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществен интерес. В резултат на това може да се подкопае жизнено важната роля на пресата на обществен страж и може да бъде накърнена способността й да предоставя достоверна и надеждна информация. Като се имат предвид важността на защитата на журналистическите източници за свободата на пресата в едно демократично общество и потенциално неблагоприятният ефект, който едно разпореждане за разкриване на източник оказва при упражняването на тази свобода, такава мярка не може да бъде съвместима с чл. 10 от Конвенцията, освен ако е оправдана от по-силно съображение за обществен интерес.“
В решението по делото Tillack v. Belgium се изяснява, че националните институции преценяват дали е налице належаща социална необходимост и в това те разполагат с известна зона на преценка (т.55). В конкретния случай е важно още, че при преценката дали да се разкрие тайната на източниците се взема предвид и степента, в която са обосновани фактите – Тилак е бил под подозрение заради „неясни и непотвърдени слухове“, поради което няма преобладаващ обществен интерес да се оправдае намесата в свободата на изразяване.
В решението по делото Financial Times and others v the United Kingdom Съдът обсъжда защитата на тайната на източниците, след като националните съдилища са приели, че приоритет имат целите на правосъдието. ЕСПЧ приема, обратно, че – дори оценени кумулативно – опасността от разкриване на конфиденциална информация в бъдеще и интересът на засегнатото юридическо лице Interbrew да бъде обезщетено – са недостатъчни за разкриване на тайната на източниците.
В решението Ressiot and Others v. France Съдът стига до извода, че правото на журналистите да не разкриват своите източници не може „да се дава или отнема“ в зависимост от оценка на вида и характера на източниците: то е неразделна част от правото по чл.10 ЕКПЧ. Съдът последователно приема в решенията си, че разкриването не може да се позволи без доказателства за съществуването на належаща обществена необходимост. В случая според Съда правителството не е доказало такава необходимост. Дори ако мотивите са релевантни, те не са достатъчни, за да оправдаят намесата. Използваните средства не са разумно пропорционални на преследваните законни цели, като се вземе предвид интересите на едно демократично общество в осигуряването и поддържането на свободата на пресата.
….
В някои държави от ЕС правната рамка е още по-конкретна, например в Обединеното Кралство има изрична норма, според която съдилищата могат да изискват от журналистите да разкрият източниците си „само ако разкриването е необходимо за интересите на правосъдието или за националната сигурност или за предотвратяване на безредици или престъпления” [ Contempt of Court Act, 1981, S. 10.]
/Извадките са от блога на Нели Огнянова „Медийно право“./

Afera.bg