Белояки мафиоти размекват „хард” Танов

През последните години чрез своите анализи и разследвания Легия „Българска анти-мафия” предостави на българската общественост безспорни доказателства за срастването на управляващите я с организираната престъпност. Ние изнесохме потресаващи данни за корупционите схеми в българските митници, проектирани и протектирани от най-високите нива на изпълнителната власт. Около митническите учреждения традиционно гравитират могъщи криминални интереси, които се материализират в бюджетни загуби за милиарди левове, а екипите на последните двама директори на Агенция „Митници” – Асен Асенов и Христо Кулишев обслужваха тези криминални интереси.

Преди около месец тиражен столичен всекидневник анонсира с апломб едно многообещаващо назначение във висшия ешелон на държавното управление: „МИТНИЦИТЕ ПОЛУЧАВАТ ХАРД ТАНОВ”. Изненадата бе приятна и изпълнена с надежда за твърда ръка, защото най-уязвеното от корупция българско ведомство се оглави от бившия антимафиот №1, доброволно подал оставка две години по-рано заради политическите чадъри на тройната коалиция над акцизната и стоковата контрабанда.

Обществото с нетърпение очакваше решителни и светкавични реформи и уволнения на скандалните митнически шефове, които години наред разстрелваха националния бюджет с безнаказано престъпване на митническия и акцизния режим. Историята на демократичния ни преход сочи, че ако до първите два месеца след конфигурирането на ново правителство не бъдат осъществени належащи секторни промени, статуквото си остава същото и апаратчиците, които работят за мафията, издълбават поредната витка в спиралата на административното окопаване!

Засега сме свидетели само на поредното затишие пред буря, каквато в България никога не настъпва за къпещите се в кацата с обществения мед! Опитват ли да размекнат „твърдия” Ваньо Танов за реформи в стил „буря в чаша вода”?

Основните задачи, с които господин Танов седна в креслото на митничар №1 са неутрализиране на контрабандните канали и измамите с ДДС, увеличаване на събираемостта от акцизи и предприемане на безкомпромисни мерки по сигналите и публикациите в медиите за безобразията в агенцията. Самият той заяви, че хора с прякори, нямат място в системата. Филмът с обещанията обаче българите са го гледали многократно, лентата му отдавна е изтъркана. Скоро след като бе назначен за директор в средата на миналата година и Христо Кулишев тържествено обеща на прес-конференция, че за 2 месеца ще прочисти българските митници от ръководните кадри, опетнили честта на митническата професия. Но докато симулираше намерения за промени, обгрижи кадрите на безскрупулния Асен Асенов, за да приватизира престъпните му схеми. Направи го заедно с доверените си заместници – Красимир Николов-Шперплата, Румен Божинов-Цайса и Христо Арабаджиев-Марадоната. Между тримата подгласници се разгоряло люто съревнование кой да открадне повече под топлото крило на възрастния директор. Освен с традиционните методи за грабеж чрез покровителстване на контрабандните канали, заместниците се заели и с друго доходоносно перо – продажба на индулгенции. В това направление особено талантливо се изявил Румен Цайса, който

бързо започнал да привиква компрометирани протежета на Асен Асенов в кабинета си и на места извън сградата на Агенция „Митници”, за да ги е задължава да се откупват за суми от 50 000 до 200 000 евро в зависимост от капацитета на управляваната митница.

Че корупцията на най-високо ниво в българските митници преминава през нерегламентирани такси за запазване на постове е известно още от 2001 г., когато тогавашният директор на митниците Емил Димитров-Ревизоро отстрани от служба и запечата кабинетите на своя заместник Мариян Абрашев и главния секретар на агенцията Илиян Матеев. Същите се възползвали от служебното си положение чрез рекет над нарочени за уволнение началници, за които впоследствие се застъпвали пред Ревизоро. Теч на информация за предстояща срещу тях акция осуетил ареста им на поредното място за получаване на митничарските куфарчета – РМД-Русе.

Журналистическата гилдия засега е все още мълчаливо стъписана от факта, че Цайса и Марадоната бяха своевременно отстреляни, а тарторът на митническата мафия в Западна България – Краси Шперплата запази поста си на заместник-директор и според подчинени нему служители победоносно и вече без конкуренция раздава срещу заплащане индулгенции на нуждаещи се началници. Наред с това, претенциозно съветва новия директор за стратегическите ходове на митническата реформа. Ако интригантското доносничество на БОП е аргумент за съхраняването на безкрайно компрометиран началник, същата логика диктува Цайса и Марадоната да не бяха уволнявани заради топлите им връзки с ДАНС. Или може би последните двама не са били толкова изкусни като Шперплата, който се оправдавал, че за да се внедри по-успешно в средите на контрабандистите, за които да донася, бил принуден да влезе в техните схеми и да дели с тях печалбите от незаконната им дейност. Горкият, жив да го оплачеш!

Николов се прочу като организатор на измамата с внос на китайски шперплат, ощетила държавната хазна с над половин милион лева. Оттам произхожда и прякорът, с който са го удостоили неговите подчинени – Краси Шперплата.

Близо 600 контейнера със шперплат са влезли у нас, без вносителите да плащат мито. Стоката е транзитирана с редовен тарифен номер от Варна към Митница София, където е обмитявана с вече сменена тарифна позиция. Шперплатът е бил неправомерно деклариран като строителни платна, за да бъде третиран с нулево мито, вместо с реално дължимото от 8 на сто. Освен това се знае, че митата заедно с митническата стойност на стоките формират облагаемата основа на ДДС, което значи, че държавният бюджет е ощетен и със занижен размер на данъка върху добавената стойност. Според софийски митничари, вносът със сменен тарифен номер е разрешен през 2006 г., но е продължил с известни периоди на кратки паузи до началото на 2008 г. През цялото това време Красимир Николов е дясната ръка на Христо Кулишев като зам.-директор на РМД-София и е следял каналът да функционира без смущения по веригата. Тези вносители, които са обявявали коректно тарифната позиция на шперплата, са плащали 8 процента мито на държавата и по-голям ДДС, а онези импортьори, които чрез митническа измама са декларирали строителни платна, за да избегнат плащане на мито, са се отблагодарявали на своите митнически покровители.

Без да е лишен от стария си прякор, в момента Николов съвсем заслужено е окичен с нов – Краси Шекера. Николов е „мозъкът” в измама с внос на захар от Сърбия, ощетила държавната хазна с близо 2 милиона лева. По документи захарта измамнически е декларирана като "смеси на захар с екстракт от зелен и черен чай". На 17 ноември 2008 г. фирма "Елба" сключва договор със словенската „Auto Performance” от град Камник за доставка на 50 000 тона "Instant green tea mix" и "Instant black tea mix" за периода декември 2008 г. – декември 2009 г. По документи стоката се импортира от Сърбия. От словенските митници е издадена обвързваща тарифна информация с номера SL 2008/0078 и SL 2008/0079, в които е посочен тарифен код 2101209280 . Съгласно Комбинираната номенклатура и Общата митническа тарифа на Европейския съюз, кодът съответства на „препарати на базата на екстракти, есенции или концентрати от чай или мате”, за които са предвидени 6-процентно адвалорно мито. Захарта от тръстика и цвекло е със съвсем други тарифни кодове, изискващи заплащане на специфично мито от 41,9 евро за 100 килограма нетно тегло.

Вносът, обявяван като захар с екстракт от чай, започва в края на декември 2008 г. Първоначално камионите със стоката преминават през Калотина, но впоследствие биват насочвани към митницата във Видин.

Там и.д. началник е Димитър Кинчев, който своевременно пише писмо до Христо Кулишев по повод заявено на 13 април 2009 г. намерение на представител от "Захарни заводи" – Горна Оряховица" смес на захар с екстракт от чай в общо количество от 2000 тона да бъде поставена под режим "Допускане за свободно обръщание и крайно потребление". До директора на агенцията излиза с докладна записка и Елеонора Димитрова, която е главен експерт в дирекция "Тарифна политика" на Централно митническо управление. Тя пояснява, че още от първите вносни пратки в софийските митнически учреждения е взета проба, съгласно която продуктът съдържа 0,2% чай. Останалото е захар и коректното тарифно класиране насочва към глава 17 (там попада захарта от от тръстика или цвекло), а не в глава 21, където са смесите с ниско адвалорно мито.

Димитър Кинчев предлага до получаване на резултатите от пробите стоката да не се вдига и да остане в склад под митнически контрол. В същото време, словенските митници информират колегите си в София, че отменят сертификатите за обвързваща тарифна информация, което е сигурен знак, че и там са възникват основателни съмнения относно вида на стоката. Въпреки неизясните обстоятелства около пробите и документите, обаче, стоката е превозена, благодарение на писмо до директорите на Регионалните митнически дирекции от 2 февруари 2009 г., подписано от заместник-директора на Агенция "Митници" Красимир Николов. В писмото си Николов дава указания, че от всяка пратка трябва да се взема проба и тя да бъде придружена от копие от сертификат за конкретната партида, в който задължително да бъде упоменато съдържанието на кофеин в екстракта от чай. Не е посочено, обаче, в кой точно момент следва да се взема пробата и дали преди излизането на резултатите от нея, трябва се разрешава разтоварване на стоката от превозното средство. Този неизяснен момент в указанията е създал възможността захарта да бъде разтоварвана преди вземането на проби, които впоследствие са извършвани върху специално подготвена суровина, отговаряща на описанието в обвързващата тарифна информация и партидния сертификат.

По тази афера с вноса на "захар с екстракт от чай" в България са влезли над 100 камиона с вместимост в товарните помещения от 20 тона. Простата сметка показва, че при митническа стойност за облагане на 1 тон в размер на 1000 лева, облагаемата основа възлиза на 2 000 000 лева.

При облагане с адвалорна ставка от 6 на сто, се получава дължимо мито в размер на 120 000 лева и дължим ДДС в размер на 424 000 лева. Общата сума на налозите е 544 000 лева. Стойността на митническото задължение, обаче, е съвсем друга при казуса с чистата захар. При специфична ставка от 41,9 евро за 100 килограма нето тегло, се получава 419 евро за тон. Като умножим внесените 2000 тона по 419 евро, получаваме 838 000 евро, които при курс 1,95 лева за евро, дават 1 634 100 лева. Облагаемата основа за ДДС се формира чрез събиране на митническата стойност от 2 000 000 лева с размера на специфичното мито от 1 634 100 лева. Сборът от 3 634 100 лева се облага с актуалния размер на данъка от 20 на сто и в резултат се получава дължима сума за ДДС в размер на 726 820 лева. По този начин общият размер на дължимите държавни вземания е 2 360 920 лева, което е с 1 816 920 лева повече от реално платените 544 000 лева.

Преди две седмици лично генерал Танов обяви, че проверките му са разкрили много тежка картина в РМД-София, където на практика е липсвал адекватен акцизен, последващ и мобилен контрол. Това е ставало през цялото време, когато Красимир Николов е бил зам.-директор на РМД-София, а впоследствие и зам.-директор на Агенция „Митници”. Паралелно с това новият шеф на митниците обяви, че „освобождаването на заместниците Христо Арабаджиев и Румен Божинов не трябва да се обвързва с уволнение на третия наследен заместник – Красимир Николов”. Вярно е, че в ерата на държавно контролираната контрабанда отпреди демократичните промени, за началници на възлови митници са били издигани агенти на ДС с оглед пропускливостта на митниците. Някои служители са ставали доносници доброволно, поблазнени от възможността за гарантирана кариера. Други са попълвали заявления за сътрудничество принудително, след като са били хващани в злоупотреби, водещи до уволнения и съд.

Цената на „прошката” е било агентство към Държавна сигурност. Същите са били връщани в системата на митниците и са прогресирали в йерархията благодарение на своите тайни покровители и мръсната работа, която са вършили за тях.

Но има нещо много уродливо и сбъркано в обстоятелството, че и в наши дни защитният чадър на МВР създава възможност за безскрупулни бели якички да крадат и безчинстват без страх от възмездие, какъвто е случаят със Красимир Николов, без значение с кой прякор ще го наречем – Шперплата или Шекера. И двата му „професионални псевдонима” започват с буквата „ш”, което навява алюзия за шмекерство, за шикалкавене, за шашмаджилък, т.е. за нечистоплътност и злоупотреби със служебно положение. Както правилно отбеляза неотдавна Росен Петров, страшно е, когато криминално проявени лица стават сътрудници на МВР. Но те не стават такива, за да пазят държавата от престъпността, а за да пазят престъпния си бизнес от държавата. И дали всъщност става дума за чадър на МВР или за политически чадър. Защото с такъв политически чадър усилено парадира не само Шперплат-Шекера, но парадират и редица други топ-митнически корупционери от провинцията като Симеон Крумов от Митница-Видин, Павел Тонев от РМД-Пловдив, Георги Костадинов от Митница-Свиленград и много други. Всичките изброени по-горе твърдели пред подчинените си, че имали връзки в ГЕРБ и ще продължават да бъдат недосегаеми.

Така например, широко известен факт е, че

под ръководството на Симеон Крумов-Лебеда, в Митница-Видин години наред неправомерно са възстановявани суми по вече заплатени митни сборове.

Според тамошни митничари, става въпрос най-вече за случаи, при които не са изпълнени задълженията от страна на отговорните лица при поставяне на стоки (главно леки автомобили) под режим транзит преди 01.01.2007г. и неприключени към тази дата. В Митница-Видин са издадени и постановления за принудително събиране, с които са установявани тези задължения и за тяхното заплащане са задължавани отговорните лица – главно фирмите, осъществяващи митническо представителство и предоставяне на гаранции срещу заплащане. Преди 01.01.2007 г. при действието на ПМС №2/93 г., за автомобилите при внос са се заплащали по-високи по размер суми за митни сборове, предвид по-високата митническа стойност, определяна по реда на посоченото ПМС. Във всички случаи на възникване на митнически задължения за автомобили преди 01.01.2007 г. при определянето на размера им е прилагано ПМС №2/93г., макар и тези задължения да са установявани след присъединяването на РБ към ЕС. Правилно е спазван този ред при издаването на ППС-ПДВ в тези случаи. Скандалното обаче е това, че след като е започвало производство по принудително събиране и след като дори дължимите суми реално постъпвали в Митница-Видин, получателите на стоките започвали да се явяват в получаващите митнически учреждения, където ги представяли с оглед оформяне на режим „Внос” по нормалния начин и са заплащани дължимите, възникнали в резултат на това оформяне, митни сборове. Така излиза, че поради неизпълнение на задълженията по един режим транзит в отправната митница са събрани принудително дължимите суми, а освен това и в получаващата митница в един по-късен момент са събрани дължими суми и митни сборове за същата стока. Има обаче една съществена разлика при определянето на размера в двата случая. Във втория случай са определяни и заплащани митни сборове в десетократно по-малък размер от първоначално определения. И това е така, защото след 01.01.2007 г. прилагането на ПМС №2/93г. е преустановено и при определянето на митническата стойност на автомобилите вече е прилаган метода на договорената стойност, т.е цената по фактура. В резултат на оформянето в получаващото митническо учреждение във вътрешността на страната, макар и много по-късно, режим “транзит” в един момент се оказва формално приключен.

Поради неформална уговорка между началника на Симеон-Лебеда и спедициите, легитимирани като отговорни лица по транзитните операции и адресанти на ППС-ПДВ, последните започват да подават искания за възстановяване на платените от тях суми.

Тези искания са уважавани, като със свои решения началника на Митница-Видин в една формална процедура е постановявал възстановяване на сумите. При това умишлено никой не си е направил труда да извърши необходимите проверки в получаващото митническо учреждение, за да се установи, че там не са заплатени дължимите, установени с ППС-ПДВ вземания, а такива в много по-малък размер. Това е било добре известно. И така, на практика, са сторнирани задължения в много по-голям размер, възникнали и събрани на законово основание, затова, че са платени за същите стоки задължения в много по-малък размер и то при липса на правно основание за плащането на последните, предвид образуваното по-рано и в повечето случаи приключило производство по принудително събиране. Ефектът от цялото мероприятие е, че едни лица, без да са изпълнили задълженията си по режим транзит, са почерпили дивиденти от собственото си неправомерно поведение. За сравнение, добросъвестно изпълнилите задълженията си при същите условия са платили далеч по-високи по размер сборове. Няма такива разпоредби, които да дават право на нарушителите да бъдат поставяни в по-благоприятно положение от добросъвестните лица. Другият ефект е върху държавния бюджет и изцяло неблагоприятен, тъй като по този начин са източени огромни средства, събрани на законово основание и впоследствие неправомерно възстановени. Личния интерес на Симеон Крумов тук е явен. Понастоящем той е в процедура на дисциплинарно производство и в продължителен отпуск по болест. И плаши с управляващите.

Сега мафиотизираните кадри на Асен Асенов пишат до господин Ваньо Танов предложения за структурни промени в системата на митниците.

Според информация на Легия „Българска анти-мафия” много от предложенията са базирани на лични интереси, като целта им е чрез структурните преобразования да бъде осъществена поредна разправа с неудобни служители, чийто щат да бъде съкратен. Първото кадрово обезглавяване и обезличаване бе преди две години. Във връзка с приемането на Република България в Европейския съюз от началото на 2007 г. се наложиха промени в числеността на кадровия състав на Агенция „Митници” и съкращения на персонала. Съгласно утвърдена от Асен Асенов процедура за съкращенията на персонал са определени критерии за подбор на служителите. Прието е при подбора за подлежащи на съкращаване служители да бъдат приоритетно посочвани лица с дисциплинарни наказания и наказателни производсктва. Въпреки това, разследвани за мащабни измами и многократно наказвани служители не са били включени в списъка на подлежащите за съкращаване. В множество митнически учреждения на страната редица служители с лоша слава, в това число и началници, запазват постовете си. Вместо тях са съкратени високвалифицирани служители с чисто съдебно и дисциплинарно минало.

Според наблюдатели на процесите в митниците, ако техният шеф Танов се повлияе от подвеждащите оценки на Асеновите протежета, той ще обезглави здравата част от кадрите и окончателно ще торпилира условията за морален катарзис и ефективна реформа в ръководеното от него ведомство. И това наистина ще се случи, защото лицата с прякори в митниците започват да се окопитват след първоначалното снишаване. А най-жалкото ще е, ако Ваньо Танов загуби хубавия си прякор и от „хард” се превърне в „ултра-софт”!

Легия „Българска анти-мафия”