Берлускони се шегува за наша сметка
Най-добрият посланик на образа на България по света може да бъдете вие, заяви италианският премиер Силвио Берлускони, след като беше награден в Герберовата зала от президента Георги Първанов с орден Стара планина с лента.
В ГЕРБеровата? Пардон, scusi ! Сбърках Гербовата с ГЕРБовата. Такова е времето, герберово.
Позволих си да се пошегувам и аз – няма само Берлускони да се шегува, я ( ту с жената на Саркози, ту пък с Обама и цвета на кожата му)!
А че се шегува отново, това е ясно. Стига да разбираме шегите му. Като тази:
„Ако се превърнете в политически турист на страната си по света, България може да спечели голямо влияние, каза премиерът на Италия”.
Колко голямо? Колкото разпадащият се паметник пред НДК пред паметника на Л.Живкова ( защото така се наричаше НДК – „НДК Людмила Живкова”) в центъра на София? А може би и още по – голямо ( като Витоша, от „което по – големо нема)?
„Турист” е правилно определение за Г.Първанов. Той е точно такъв. Но политически ( което върви по – добре с „труп”, отколкото с „турист”)? Какво е политическото, което предизвиква възхищението на десния Берлускони у левия Първанов и обратно?
После високият гост Берлускони е припомнил, че Първанов е желан негов гост, както и на правителството в Италия.
Факт! Именно Берлускони покани в Рим туриста Г.Първанов, който обикаляше немил – недраг Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан и др. А за разтуха стреляше бракониерски по редки видове животни от списъка на червената книга, достъпни само на червената клика ( в Узбекистан).
С поканата си Берлускони наруши ( и остана единствен и до днес на Запад) през април, повече от година западен бойкот на Първанов. Нашият „политически турист” не беше поканен на официално посещение в нито една съюзническа столица след номера, който извъртя с „големия шлем” в отношенията с Русия при посещението на Путин в София през януари 2008 г., торпилирайки откъм Балканите евроатлантическата стратегия за противопоставяне на кремълската стратегия за налагане на влияние чрез енергиен шантаж .
Забележително е, че при размяната на суперлативи ( и ордени дори), двамата приятели не споменават нищо за своя приятел Путин ( и неговия твърде важен инструмент на взаимното привличане, известен като „Южен поток”).
Което, понеже съм шегаджия също, ме подсети да ви подсетя.
Иво Инджев