« Върни се назад Публикувано на 06.07.2009 / 21:33

Бесът на изборите

 

 

Доста народ е изтръпнал, когато е зърнал заглавието – като са наясно колко му е акълът на вашия дописник, кой знае какви може да ги надрънка. Със сигурност някои гейши са получили сърцебиене. Познавам доста от тях, не са нещо особено, дори са си направо селски пръчки. Но за тях друг път, ако ви е интересно, обаче да ми напомните.

Сега имам предвид нещо съвсем различно, други гейши, друг премиер – царят.

Той се държеше с министрите и депутатите си като с гейши, с мислите си – също, открай време, което си е направо непостижимо, сега пък така възнамерява да се държи и със спомените си.

Ето какво каза тия дни, в отговор на въпроса ще отнесе ли в гроба си тайните, които могат да хвърлят светлина върху събития от жизнено значение: “Ще напиша някои мемоари или… По-добре да оставя нещата на времето. Трябва да почакаме някои хора да ги няма, за да кажем нещо”.

Нямам сили да коментирам подобна глупост. На 72 години да кажеш, че ще чакаш някои хора “да ги няма”, означава, че възнамеряваш да живееш поне 120 години. Когато спомените и миналото се превръщат в покорна гейша, готова да изпълни всеки твой каприз, да ти казва, че си мъжествен, мъдър и дори красив като цвете, когато ти почти си се населил в собствения си прашен хербарий. И други хора се държаха по подобен начин в изборната нощ.

Стана дума за цветя, та се сетих как Бареков коленопреклонно се дотътри чак до Банкя. С 9 гербера. Не стана ясно какво му пречеше на Б.Б. (Бойко Борисов) да отиде в НДК, след като веднага след интервюто закуцука натам. Може би искаше още веднъж да унизи момчето. Иначе разговорът си беше като за Банкя. “Поел ли сте тежкия кръст от името на българския народ?”, “Всеки срещнат ми вика – да се пазиш!”, “Аз съм първият премиер, който е работил в България” – последното твърдение има историческа стойност – излиза, че Луканов, Д. Попов, проф. Беров, Жан Виденов, Костов и Станишев са работили другаде. Онзи не попита къде – щеше да бъде първият му смислен въпрос. А по едно време каза нещо невъобразимо: “Хората, гласували за Яне и Волен, всъщност са гласували за вас, нали?”

На мястото на Б.Б. при този въпрос щях да повикам кучетата си.

Изглежда тежката миризма на герберите караше госта да вижда Б.Б. като новия месия. Поне да беше питал каква е разликата между него и другия месия – царя, каква е изобщо ролята на царя за успеха му – той го направи главен секретар, роди го през 2001-ва , дари го с минало, и пр. Това ли е причината Б.Б. да говори единствено срещу Доган и Станишев?

В символознанието деветката символизира и царството на мъртвите. В Библията цветята изразяват преходността на човека: “Като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече не го познава…”

Мерси за букета

“България се променя, българският народ се променя” – дуднеше един всезнайко, понеже избрали нещо ново.

Но какво всъщност чуха българите?

Посрещането на Б.Б. в НДК бе забележително – интервюто, което даде на Виктор Николаев от Канал 1, го излъчиха по Нова телевизия…

Моята любимка Генка Шикерова от Би Ти Ви остави едно забележително свидетелство. В Кърджали гласували около 200 души, дошли специално от София. Не били турци. За кого са гласували тогава? Стана ясно, но с недомлъвки.

Най-интересни бяха личните политолози на Костов – всички са писали за мутризацията на политиката, за генералите в политиката, за силовите играчи, за мутрата, мутрата, мутрата. Вземат по един душ, време им е, и започват да пишат обратното.

Е, накрая донейде се справиха с “Атака” – РЗС е най-интересният замисъл на тази кампания. Клонираха Волен, и янето го окраде. Волен е блестящ публицист, а янето – блестящ фантазьор, но в случая свърши работа. Волен беше много мек към плагиата си, не го усети навреме. Ако имаше още 2 месеца, Янето можеше да свие и името на партията му.

Ако Б.Б. тръгне да изпълнява изискванията на Волен, завинаги ще се скрие в Банкя.

Преди няколко месеца писах за белия кон, който пасе в двора на президентството и с който Костов ще се завърне. Първанов искаше мажоритарни избори. Първанов искаше да се свали 8 %-ната бариера. Никой не спомена името му в изборната нощ, макар че това ще остане един от най-запомнящите се жестове в новата българска история. Хич не си правете оглушки.

Ще видим как Б.Б. ще се реваншира.

Имам един натрапчив страх. Хората, които имат минало, си отиват, идват напълно анонимни особи. Страх ме е от тях.

Появи се нова партия – на напълно непознатите.

Дали Първанов е доволен от мажоритарните победители? Нека да им даде една вечеря – сигурно ще бъде забележителна. На влизане в ресторанта да пусне

някоя стотинка

в паничката

на проф. Пантев.

Всъщност, колко струват вече хора като професора?

“От днес всеки, който повдигне етническия въпрос, ще го обвиня лично!” – рече Б.Б.

Трябва ли да се плаши за поста си главният прокурор Борис Велчев?

Б.Б. на няколко пъти каза, че 10 години управлява – как ги изчислява?

Царят се мерна за малко, за да мрънка нещо и най-много ясни думи употреби за имотите си. И беше много уплашен.

Българите изхвърлиха царя заради имотите му, турците запазиха “сараите” на Доган с още около 100 хиляди гласа.

Реваншист ли е Б.Б.? На няколко пъти спомена, че дядо му е убит на 16 септември 1944 година.

Костовите прислужници незабавно трябва да изгорят вестниците, които издаваха, те са пълни с пасквили за Б.Б.

Но засега Б.Б. посочи поименно групировката на Ирен Кръстева.

Не му трябва такава война. А и не всички са склонни да носят гербери.

От друга страна, той е поначало добронамерен. Например ето как. Една застаряваща медийна влъхва, навремето подлога на Костов, отива на интервю при Б.Б. Свършват работата и той погалва коляното й. Оная врясва и изчезва. Сетне Б.Б. й казва: “Трябваше да опитам, защото иначе можеше да се обидиш!”.

Въпреки че беше блестящ, Станишев поне два пъти се озъби на Доган. От какво е бил недоволен Доган, че постави етническия си капан? Никой не го попита. И веднъж очевидно излъга: “Разбира се, че не се сърдя на президента” – рече. Е, поне е добре възпитан.

Не направи и нещо много просто: “Запомнете, какво ще се случи – 1, 2, 3…” Никой не говори по такъв начин.

Освен турчина Хасан от село Допла (00,30 ч, Би Ти Ви): “Изведнъж няма да спрем да крадем” – рече той. Каза го един възможно най-малко крадлив човек. Подобни хора са наясно с най-важните неща от живота. Но нищо не схващат от беса на едни избори.

Каролев беше най-интересният репортер по време на пресконференциите.

Мажоритарният избор засега е толкова възможен, колкото и анкетиране на населението след атомните бомбардировки в Хирошима и Нагазаки.

Интересният човек е опасен, човекът с истинска биография е нетърпим. Тъпаците смятат, че миналото е за мъртвите, че не бива да се вглеждаме в него. Забрави го, плюй като Мусата, събери една тлъста храчка – вашата мама!

Към 23,30 Би Ти Ви, която излъчи доста интересни извънстудийни репортажи, опря и до Мусата: “Бойко не казва откъде тая, с която спи, има милионите. Няма разлика между Бойко и Галеви”. Репортажът бе на запис. По това време вече трудно се намират гербери, та решиха въпроса по друг начин – докато говореше Станишев, включиха и звука от среща на Б.Б. със симпатизанти. Получи се интересно дуо, обаче Мусата вече се беше изхрачил.

“Онзи” клип на БСП се оказа пророчески. Наистина получавате Костов – рождена дата 5 юли 2009 година, добре опакован.

БСП похарчи през мандата си близо четвърт милиард лева за държавната телевизия, която се прави като държанка на опозицията.

Станишев припомни, как през 2007-а Б.Б. наричал Доган “най-големият политик”.

Веднъж с Румяна Узунова, млади критици в “Литературен фронт” пак бяхме потънали в стари годишнини на вестника – любимото ни занимание. Влезе проф. Иван Славов и рече: “Вие сте като манастирски послушници” и пр.

Четете старите вестници.

Никога не съм разбирал защо точно се раждат анти-ДПС настроенията. Чувал съм най-различни истории за новото турско иго. Но не съм ги схващал. Разбира се, аз съм един аристократичен наивник – например, забравих, че когато спряха великата “Всяка неделя”, една туркиня беше казала, че докато съществува БНТ, аз нямам място там. Бре! Абе, те арменският геноцид не признават, ще мислят за “Всяка неделя”.

Доган спечели над 600 хиляди гласа. Дори Вежди не успя да го спре. Всички бяха срещу ДПС – а пък то има ръст от 20%. Давайте, продължавайте да ги натискате.

“Няма да ви правя кефа” – рече Доган и отказа да прави политически анализ. Но все пак изрече най-важната фраза на изборната нощ, тя е и много опасна: “Наблюдателите на НАТО и Европейския съюз много внимателно да следят процесите у нас!”

“Няма значение да се правите на глупаци, на мен това не ми пречи”- допълни той.

Интелектуалното превъзходство, което демонстрира, започва да става заплашително.

“Атаките срещу нас ни помогнаха, при това бяха безплатни” – каза Доган.

Гледайте старите предавания. Всичко започна, когато Б.Б. каза в “Здравей, България”, че одобрява идеята на възродителния процес, но не и средствата, които са използвани.

Любен Татарски спечели три пъти повече гласове от Янето, независимо от зверската му рекламна кампания. Дали Б.Б. познава Татарски?

Колко отцепници ще има от ГЕРБ?

Месиански амбиции или сигурност? Доган не е прав – Костов ще предпочете второто. Няма да иска нищо от Б.Б. Той е по-фиксиран в Доган дори от Волен.

Репортер попита дали “Синята коалиция” е достатъчно устойчива и дали няма да прерасне в партия. Мартин каза, че е устойчива. Костов, гърбом към него, се почеса на едно определено място зад ухото. Това при него е знак, че нещо е абсолютно сигурно.

А Мартин Димитров щял да отговаря за отношенията с ГЕРБ.

Навремето, когато Буров не искал слугата му повече да пуска някой в къщата му, сам му държал палтото на тръгване.

Очаквайте битката Б.Б. – Първанов.

Цял живот съм воювал заради една дума, казана накриво срещу мен, познавам и много други свестни хора, които правят същото. Ония в политиката могат да бъдат унижавани всякак и това не им пречи после да се отъркват един в друг.

РЗС щяла да подкрепи сестринските си партии от ЕНП – “Синята коалиция” и ГЕРБ. Защо не братските? Коя е сестрата? Легнах си, за да не чуя някое още по-пикантно секси признание.

 

 

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”

 

«