Битката „Доган-Дал” – битка за преориентацията на ДПС
Винаги, когато се зададат избори за президент у нас, политическата тежест на ДПС става особено важна. По простата причина, че нито един президент в България не е влязал през парадния вход на „Дундуков” 2 без да получи подкрепата на българските етнически турци. Това прекрасно знае всяка партия, която възнамерява да участва в президентските избори наесен. Знае го и Бойко Борисов. Въпреки все още стабилната обществена подкрепа, която има ГЕРБ, премиерът не може да не си дава сметка, че техният кандидат трудно би спечелил, без договорена подкрепа от страна на ДПС.
Че при посещението на турския премиер Ердоган в България, двамата с Бойко Борисов са говорили за президентските избори, в това едва ли някой се съмнява. Дали между тях се е стигнало до договорки от типа ние да дадем рамо на Турция по пътя й към ЕС, а южната ни съседка да помогне за отстраняването на Доган от лидерския пост в ДСП, можем само да гадаем. Във всички случаи Ердоган е наясно, че Бойко Борисов като лидер на ГЕРБ няма да седне на преговори с Ахмед Доган. Може би затова мнозина определиха като знакова срещата на турския премиер с Касим Дал.
Ако приемем условно хипотезата, че Турция негласно подкрепя оттеглянето на Доган от лидерските позиции в ДПС, трябва да си отговорим какъв сценарий би могъл да реализирал това на практика. Преди време в публичното пространство колебливо беше тествана версията за желанието на самия Доган да се оттегли от активна политическа дейност, за да се отдаде на любимите си занимания като философия и физика, например. Слухът, роден може би дори в средите на фракционерите в ДПС, (да не кажа от враговете на Доган) моментално бе отхвърлена от най-приближените му.
Изходът от битката между Касим Дал и Ахмед Доган е предизвестен. Ако все още има среди в Анкара и Европа, които възприемат ДПС като нормална и демократична политическа формация, те може и да се надяват Доган да бъде елиминиран от властовите му позиции. Уставно, със силата на политическите аргументи и волята на делегатите на една извънредна конференция. Обаче това е невъзможно. Поне не и на този етап.
ДПС е създадена от ДС и затова всички в ръководството на етническата партия, не само Ахмед Доган, са свързани с бившите служби. Касим Дал не е сред тях, обаче двайсет години работи за Доган, т.е. за ДС. Замислена да държи в подчинение, в икономическа и културна маргинализация българските етнически турци, дори да контролира и религиозния живот на общността, ДПС двайсет години изпълнява перфектно този замисъл на сценаристите на прехода. С инструментариум, който няма нищо общо с този на нормалните демократични политически партии. Познавайки добре психологията на българските етнически турци, ДПС 20 години ги манипулира като разчита на почти атавистичния им страх от нови репресии. Затова не пропуска и поводи да го подхранва. Но ако някой си мисли, че турците харесват Доган и одобряват политиката на ДПС, затова гласуват винаги за тях, дълбоко се заблуждава. Просто за етническите турци в България 10 ноември 1989 година все още не е дошъл. И затова битката им за мюсюлмански духовен водач може да стане една от първите им битки за демократизация на общността и за еманципация от ДПС.
Касим Дал е петият сред най-близките на Доган, който го напуска. Мехмед Ходжа бе първи. Създаде Партия на демократичните промени, насърчен от СДС. Последва го червеният фракционер и агент на ДС Недим Генджев. После друг кадър на тоталитарните репресивни служби-Гюнер Тахир, създаде НДПС, подрепян и финансиран от партии със социалдемократически уклон в Турция. Тъмносиният Осман Октай бе последният с неговото Демократическо крило, за което имаше вариант да стане и фракция в ДСБ. Днес тези партии са в историята и никой освен анализаторите, не ги помни.
Ако Дал реши да създаде партия, ще го последва съдбата на отпецниците преди него. В Д(П)С преврат не е възможен. Но дори да приемем, че марионетният политик Доган бъде пожертван от своите създатели, то може ли да се очаква, че ДПС начело с Лютви Местан, Христо Бисеров или някой друг от върхушката на етническата партия, ще стане друга? Не, естествено, и това образованите в средите на етнически турци знаят добре. Затова те мислят, че е необходим лидер, който да разпусне ДПС. Но и това изглежда малко вероятно, да не кажа невъзможно.
Тогава? Ще продължи ли тази партия да паразитира на гърба на бедното турско население, а кликата й да се ояжда от клиентелата си? Това зависи на първо място от това колко скоро ще се отърсят от страховете си българските мюсюлмани, за да се еманципират от ДПС и потърсят свое представителство в различните български партии според своите политически убеждения и икономически възгледи. На второ място-дали същите тези партии ще се обърнат с лице към проблемите на тези хора и ще ги приемат в редиците си. Като равностойни и пълноценни свои членове.
Политическите партии са длъжници на българските турци и затова в голяма степен са виновни за „завидната” роля на ДПС в българския криминален преход.
Иначе битката на Дал срещу Доган е за преориентацията на ДПС към ГЕРБ. Може би дори да няма битка, кой знае. Само да си припомним, че когато Бойко Борисов беше все главен секретар на МВР, Касим Дал заяви, че може да работи с него. Помним и друго публично изявление на Дал-че някога ДПС може и да управлява сама?!
Венелина Попова