Благодатния огън – най-великото чудо на света

Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.

И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то:

В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него – величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Найранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане – 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли.

Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.

А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх:

"Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все посветла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".

През 17-ти век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма.

Всички дьлго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал.

Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала.

През цепнатината излязьл огън. Така Благодатният огън отново бил даден найнапред на православните християни.

Хиляди християни от православните църкви в цял свят участват всяка година в ритуала в църквата на Божи гроб в Ерусалим "Слизането на благодатния огън" – най-голямото чудо в света след Възкресението Христово.

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.

Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.

Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.

Миналата година огънят слезе за пет минути, докато през 2005-а това стана за 22 минути.

Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.

Подготовката за слизането на благодатния огън започва сутринта на Велика събота. Охраната на най-святото за християните място поемат израелски полицаи.

За да се избегне и най-малкото подозрение, че огънят се запалва от човек, параклисът на Божи гроб щателно се проверява за всякакви запалителни средства. Право да направят този оглед от стари времена имат представителите на мюсюлманската общност в Ерусалим.

След това вратите на Божи гроб се запечатват с голяма пита пчелен восък. Върху него слагат печатите си духовници от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб.

Печатът означава, че всички кандила в параклиса са изгасени и вътре няма нищо, което би запалило огън по обичайния начин.

След това идва ред на православните арабски младежи. На висок глас те свидетелстват на всички в храма, че няма друга вяра, освeн православната, и че месията Христос е единственият Бог.

Час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Ерусалим. По стара традиция единствените, които имат право да получат небесния огън, са православните и те го предават на другите християнски вероизповедания.

Ерусалимският патриарх влиза в параклиса. Отвън всички са в напрегнато очакване – според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден за човечеството. Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.

Патриархът застава на колене пред мястото, където три дни е лежало Христовото тяло и горещо се моли Бог и тази година да бъде милостив към света, да изпрати благодатния си огън и да обнови човечеството с вяра и добрина.

Какво става в параклиса на Божи гроб вижда само ерусалимският патриарх – според поверията едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си.

Известно време този пламък не топли и не изгаря.

С него патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.

След това огънят се разнася във всички параклиси в голямата църква на Божи гроб и с него запалват изгасените кандила. От Ерусалим тръгва и към православните по цял свят.

www.vesti.bg