Боби Цанков твърди: Лечева подкупи съдия чрез Красьо Черния

Весела Лечева: Цанков да ме дава на прокурор!

„Не го познавам тоя Красьо. Познавам го само от медиите”, веднага отрече Весела Лечева и добави афектирано: „Да ме дава на прокурор този много известен радиоводещ, ама веднага да ме дава! Мене, Манол, всичките… Препоръчвам му на секундата да го направи, да не ходи по медиите да губи време и енергия! Цецо Цветанов да му помогне, барабар с Кокинов и всичките, много ще се радвам!”

А ето и откъсa от книгата: 

Беше зимата на 2007 година. По онова време еднолично управлявах дружеството „Юнайтед медия”, в сянка разбира се. Под шапката му бяха телевизиите “7 ДНИ” и „Здраве ТВ”. Работният ми ден започваше в 6.30 часа, когато вече бях в студията за да проконтролирам сутрешния блок и свършваше около полунощ, когато стартираха прословутите есемес игри. Рядко намирах време да седна и да остана сам със себеси. В онзи ден раздадох задачите и тайно избягах до “Кемпински”. Бях седнал в сладкарницата и разпалвах пурата си, когато телефонът ми звънна. Беше бившият финансов министър от правителствто на НДСВ Милен Велчев.

– Охо, как си, г-н министър? – пошегувах се аз.
– Е, вече съм обикновен депутат, но благодаря, добре съм, отвърна той. Ти нали сега си в “Японския”?
– Да, да не си видял колите отвън? Ела да пием по нещо, ако си наблизо, поканих го аз.
– Не, имам работа, обаче един човек е в сладкарницата през една маса от теб и ми звънна, защото знае, че сме приятели, каза Милен. Можеш ли да поговориш с него?

– Разбира се, твоите приятели са и мои,– отговорих. Кой е?
– Краси се казва, много голям пич, каза Велчев.  Сега ще му кажа да дойде при теб.
Затворихме телефона, а аз се огледах кой ли иска толкова да се запознае с мен, че чак звънка на Милен Велчев. След около минута към масата се приближи не много висок, но набит мъж, около 26-27-годишен. Беше облечен в синкава риза на петна, разкопчана до третото копче и дънки. Направиха ми впечатление и обувките му, защото бяха от крокодилска кожа.

– Здрасти, аз съм приятеля на Милен, каза Красьо с усмивка.
– Приятно ми е, Боби, отговорих докато му подавах ръка.
– Красимир се казвам, може ли да седна?
– Разбира се, заповядай, поканих го аз.

– Виждам, че си любител на пурите, чакай малко – каза той и извади телефон Верту. Набра някого и му нареди да донесе една кутия в сладкарицата. – Понеже много съм те слушал по радиото и ме кефиш, ще ти направя подарък.
Докато ми казваше това, до масата дойде шофьорът му. Изненадах се. Та това беше Цецо Близнака, който возеше преди години главния прокурор Никола Филчев.

– А, Цеци как си бе? – зарадвах се аз, тъй като не го бях виждал поне 5 години, от времето, когато беше командирован от НСО при мен.
– Благодаря, добре съм. Сега съм при Краси. Много добър началник е – натегна се той.
Красьо взе кутията “Кохиба” от ръката му и ми я подаде.

– Това е в знак на уважение към теб. Сега искам да поговорим за нещо – започна Красьо по същество. – Моето гадже е певицата Магда. Колко да ти дам за да пускаш по-често нейните песни по твоето радио? (По онова време КРС беше върнала лиценза на радио “Хит 7” и отново водех за развлечение от време на време-б.а).
– Глупости, нищо няма да ми даваш – отвърнах с изненада аз. – Ще я пускам по-често, нищо не ми коства.
– Аз по принцип съм от Плевен, но поне половината от седмицата прекарвам в София, така че дай да разменим телефони. Може да се виждаме, да хапваме…

– Добре, разбира се,- казах аз и му дадох телефона си.
След тази среща често се сещах за Красьо, пушейки от подаръка му. Тогава не подозирах,че това е човекът, който подрежда списъците с висши магистрати в държавата. Мина някъде около месец, наближаваше Коледа. Беше дълга поредица от почивни дни, а аз бях в ефир. Включвах слушатели по телефона и пусках песни по техен избор. Когато включих порeдния слушател гласа му ми се стори познат. Поиска песен на Магда, а аз я пуснах и се избъзиках в ефир, че когато чуя името Магда, ми се допушва пура. След около 30 секунди звънна мобилния телефон. Пишеше “Краси”.

– Бобка, позна ли ме в ефир, братчето ми? – започна Красьо превъзбуден.
– Честно не, но сега зацепих, отговорих му аз, смеейки се. – Как си, Краси?
– Дойдох в София да напазарувам подаръци от “Сити центъра”. Ти до кога си там? Айде след 2 часа да хапнем в “Кемпи”, предложи той.

– ОК, договорено, отговорих и продължих с предаването.
Веднага щом свърши ефирът ми, минах през нюзрума на “7 ДНИ” и им парафирах реда на новините. Оттам отидох директно в “Японския”. Влязох в сладкарницата и видях Краси да пие кафе с двама мъже около 50-те, облечени с костюми. Махнах му и седнах през няколко маси, за да не му преча на срещата.

– Бобка, ела бе – провикна се той в пълното заведение.
– Не искам да ти прекъсвам разговорите, казах аз.
– Няма проблем, това са едни приятели, каза Красьо.  Дадох им подаръците за Коледа, тъкмо си тръгваха.
Щом чуха това и двамата станаха като уважително пожелаха весели празници.

– Ако закъсаш някога, това са хората, които решават проблемите, каза той с съзаклятнически поглед.
– Е, аз приключих вече с проблемите, отговорих му.
– Това е за теб, каза Красьо и ми подаде малка кутийка.
– Благодаря ти, отвърнах и прибрах кутийката в джоба си без да я отварям. Аз идвам директно от радиото и не съм подготвен, но ще почерпя тук.
– Глупости, няма проблем, каза той.

Хапнахме заедно за около час. Говорихме си за общи приятели. Красьо прояви голям интерес около дружбата ми с Тони Клюна. Разпитваше ме за разни стари случки. Изненадах се, че знае толкова много неща. По едно време се изпусна и каза: “Ако не бях аз, да реша нещата в Плевен”. После смени рязко темата, сякаш се притесни. Когато се прибрах, хвърлих кутийката с подаръка някъде вкъщи. След около седмица се сетих да я отворя и се впечатлих. Красьо ми бе подарил златни ръкавели.

През следващите няколко месеца не се чухме с Черния. През април аз реших да опитам нещо в телевизионната сфера, за което другите в България не се бяха сетили. Наредих на секретаря ми по онова време Веско да организира срещи с лидерите на политическите партии, на които предложих да имат свои платени предавания по “7 ДНИ”.

Пръв предложението прие Стефан Софиянски. Последваха го ДСБ на Иван Костов, земеделците на Личев, както и Христо Ковачки. Изненадах се когато Царя ми каза “Аз пари не давам, но има кой да ти даде”. Замислих се какво ли искаше да каже и дали вече не е изкуфял съвсем. На другия ден дойде отговорът, но не беше сам, водеше и Магда със себе си.

– А! С теб ли имам среща?  изненадах се искрено аз.
– Даа! отговори Красьо със задоволство.  Запознай се с приятелката ми, и ни представи един на друг.
– Царят каза, че имало кой да плаща,започнах по същество аз.
– Е, какво да се прави, длъжник съм му за много неща,каза Черния и извади една пачка от столевки. Това са 10 000 за начало.

– Ама чакай, изненадах се.  Трябват много по-малко, към 3600 лева за месеца.
– Абе, дават ли ти, взимай!  каза той и бутна парите към мен. Другите са за теб.
– Човек, не може така,казах и се обадих на счетоводителката Мариана. Ще ги заприходим на сметката на НДСВ и като свършат ще ти кажа.

Минаха 2-3 месеца, а Красьо пак дойде и плати за още предавания напред. Тогава се чудех какво ли толкова са направили “жълтите” за него, та да им угажда толкова на масрафите. През 2009 г. се чух само веднъж с Черния. Беше около Нова година, за да си честитим. Направи ми впечатление възпитанието му. Каза: “Специални поздрави вкъщи”, макар че не познаваше семейството ми. Както се знае в общественото пространство, аз имам само едно дело, което остана от поредицата “Кържевски”.

Наричам ги така, защото всичките ми ги образува Славчо Кържев, когато отказах да му дам 10 000 долара в нощния бар на хотел “Хемус”. Та по това дело, след 5-годишни отлагания, които бяха не по моя вина, аз най-накрая дадох своите обяснения. Истината за радио “Спорт” излезе наяве и изплува името Манол Велев като организатор на цялата афера. След това, през месец юни делото спря, тъй като се сдобих с изборен имунитет.

През този период мои хора от Софийския районен съд ми казаха, че някакъв непознат човек им е поискал делото и се е запознал подробно с обясненията ми. Учудих се, тъй като това е крайно странно. След около седмица получих отговор на питанките, които се бяха породили в главата ми. Бях спрял с бронирания си джип на една софийска улица. Бях знак да сваля прозореца, а аз му показах да отвори вратата, тъй като бронираните прозорци се свалят бавно и не ми се чакаше.

– Ами той в момента е на разработка и избягва да говори лично с когото и да било, но ме изпрати да ви предам нещо и да предложа помощ – обясни любезно мъжа.
– Слушам! – казах аз и загасих двигателя.
– Предпочитам да пуснете по-силно музика в колата докато разговаряме – предложи той.
– Добре – казах и пуснах някакъв диск, който шофьорите бяха сложили в чейнджъра -Какво става?
– Срещу вас тече едно дело, по което сте дал показания – започна той. Разобличил сте Манол Велев в пране на пари и измами.

– Да, известно ми е, отвърнах със задоволство. Но не разбирам какво общо има Краси с това? (През юни още не беше избухнала аферата “Красьо с ланците” и аз не знаех за неговите познанства и възможности-б. а.)
– Ами той има позиции в тези среди, заобяснява мъжа.  Миналата седмица с него се е свързала Весела Лечева. Поискала е от него съдействие, да разговаря със съдия Ангелов, който ви съди.
– Ха! И? – прекъснах го с изненада аз.

– Ами Лечева предложила 50 000 лева на Краси ако може с тях да купи съдията. Единственото, което иска тя е да не бъде призоваван на разпит Велев, както и да бъде прикрито престъплението, което е извършил. Лечева иска вие да бъдете осъден и вината да падне върху вас.

– Не мога да повярвам,- казах аз с почуда в гласа си.
– Вижте господин Цанков, нищо не е решено все още, каза пратеника за да ме успокои. Просто Краси ме изпрати да ви предупредя, че ще разговаря със съдията и пак ще поговорим след това.

Минаха десетина дни. Много мислих през това време за всяка дума, която чух. Анализирах в главата си, сетих се как някакъв човек е чел показанията ми и картинката се подреди малко по малко. Съвсем умишлено сядах да пия кафе сам, без гардовете си, за да дам възможност на тайнствения пратеник да седне при мен. И точно това се случи. Бях в едно скрито кафене в квартал “Стрелбище” когато при мен дойде същия мъж.

– Добър ден, поздрави той. Имам информация за вас.
– Заповядай, седни, поканих го.
– Вижте, Краси ме праща да ви предам, че съдията е приел офертта от 50 000 лева, каза пратеника.  Има само един вариант за действие.
– Хм… какъв е той?  попитах аз.
– Ами трябва да предложите повече от тези пари, отговори той. Само тогава можете да се спасите от съдия Ангелов. Ако не е през Краси, Лечева ще оферира през някой друг. Така поне имате ход за действие.

– Драги, ти идваш и ми казваш, че ако не дам пари на Краси, ще бъда осъден, така ли? -повиших тон, защото много се вбесих.
– Вижте, не е нужно да се ядосвате. Ако господин Георгиев не ви приемаше като приятел, щеше да изпълни поръчката и вие дори нямаше да подозират, зауспокоява ме мъжа. Просто ви дава опция да предложите повече и да купите вие съдията. Той вече чака пари и му е все едно от кого ще ги вземе. Или вие, или Весела Лечева ще платите.

– Нека пак се срещнем след седмица – предложих аз. Трябва да помисля малко.
Мъжът стана и се уговорихме отново да дойде при мен. Веднага след този разговор потърсих мой приятел от специалните служби, заемащ много висш пост. Видяхме се извън работата му и аз разказах всичко по хронология. Той ми каза, че му трябват два дни за да провери нещата.

Каза ми също, че Красьо е на много активна разработка като следене, подслушване и снимане на всяка среща. Минаха двата дни и моят човек поиска да се видим в парка зад музея “Земята и хората”. Вървяхме по една от алеите, когато той ми каза:

– Заради теб прочетох най-горещата папка на агенцията. Побелях като видях за какво става дума. Водещият офицер се притесни когато го помолих да ми я покаже.
– Какво има вътре?  попитах аз.

– Този Красьо контролира ВСС! хвърли бомбата той. Скоро ще избухне страшен скандал и ще хвърчат глави на най-високо ниво. Не можеш да си представиш за какво ти говоря.
– Кажи за моя проблем, подканих го аз.
– Всичко е така, както са ти казали, но не са ти разказали правилно финала на историята. Искали са да ти вземат парите, каза моя приятел.

– В смисъл?  учудих се.
– Ето как стоят нещата, заразказва той. Лечева го е потърсила по своя инициатива, като му е казала, че техен общ познат го е препоръчал. След това са се видели в Плевен и му е разказала целия казус, има го записано със СРС. Той й е казал, че му трябват няколко дни за да осъществи контакт с магистрата А.А., след което пак са се срещнали. Черния я е уверил, че съдията приема офертата и чака парите, за да прикрие Манол и да те осъди.

– Е, до тук всичко е както ми каза пратеника му, прекъснах го аз.
– Да, ама краят е различен, попари надеждите ми той. Видели са се преди седмица в “Горубляне” и Лечева му е предала подкупа. Парите са били в евро, има го записано и филмирано. Искали са да вземат пари и от теб. Това е положнието.
Разделихме се, а аз веднага набрах Красьо по номера, който ми беше дал. Телефонът се оказа изключен. Месеци по късно скандалът избухна точно както ми каза човека от службите.

 bnews.bg