Бог се роди!
Един човек – Авраам, е готов да принесе в жертва своя син от любов към Бога. Бог Отец жертва своя единороден син от любов към човеците. А ние 2000 години най-обичаме да мразим, да ненавиждаме, да мъстим и да предателстваме.
Иисус се ражда в една пещера, в един обор – едно безпомощно детенце в една мизерна обстановка. Не в златен чертог, нито в блестящи одежди, както подобава на земен цар. Какво разочарование за тези, които очакват цар земен, човек с власт на земята! Какъв кошмар за тези, които виждат в Иисус заплаха за тяхната земна власт! А ние 2000 години така и не научихме, че земната власт е нищо, колкото и всемогъща да ни изглежда понякога. Нейното всемогъщество е в нейния страх за самата себе си. Защото поради страх за своята земна власт Ирод заповядва да бъдат избити 14 000 младенци. И поради страх за своята земна власт Пилат и фарисеите разпъват Иисус.
„Ние проповядваме Бога, станал Човек, а не обожествен човек”, казва преподобният Йоан Дамаскин. 2000 години ние предаваме Иисус, а фалшивите месии обожествяваме. Христа разпъваме, а лъжепророците тачим и възпяваме.
Тримата мъдреци поднасят на Младенеца дарове – злато, ливан и смирна. Злато – за Царя на славата, ливан – за Бога, смирна – за човека. На Коледа ние обичаме да си разменяме подаръци, но на Христос принасяме ли дар в сърцето си? И ако Иисус се роди две хиляди пъти във Витлеем и нито веднъж в самите нас, в нашите сърца, какви сме ние тогава?
“Или не съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни”, казва свети апостол Павел.
И 2000 години след Рождество Христово не превъзмогнахме своята гордост, своето високомерие, своето тщтеславие, своята жестокосърдечност, своето лицемерие. Колко хиляди години трябва да минат?
„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”, пеят ангелите на Рождество. Разбираме ли смисъла на това най-кратко послание?
Велислава Дърева