Бог тихо погали душата…

Той не поема греховете ни, защото не е прокурор и съдия.

Той не мами и не уговоря порочни свидетели, за да види онова, което свети в душата.

Той не е нито толкова строг, нито толкова сърдит, колкото Бойко Борисов.

Той е Бог, защото е любов.

И с прошката, и със светлината има толкова власт над нас, колкото никога няма да има Ковачът на магистралите.

Той знае, че има време за всичко.

Време за алчност, но и време за плащане. Време за високомерие, но и за коленопреклонност. Време за гордост и време за смирение.

Всеки от нас има своята връзка с Бог.

Не чрез Фейсбук, не чрез електронната поша. Въпреки, че неведоми са пътищата Господни и нищо не е случайно на този свят.

Всеки от нас носи частицата, която се губи някъде по Пътя. И е наложително, незабавно, сега, точно сега, да я уловим, защото вчера беше късно, днес е късно, а утре е непоправимо.

Бог дава знаци.

Всеки ден.

Всеки час.

Всяка минута.

Всеки миг.

Но ние „правим любов”, а не обичаме.

Ние „правим омраза”, а дори и не мразим.

Ние бягаме, сврени в убежищата си на оцеляването, мислейки че ако продадем душите си за няколко сребърника, ще имаме хляб за утре.

А любов за днес?

Няма мърдане обаче.

Бог винаги ни достига.

Нас – неверниците, оядените, озлобените, мизерни, завистливите, горделивите, винаги ни застига.

Не като бич.

Не като присъда.

Просто тихо погалва душите ни.

Толкова.

Някой може и да не го вярва, но ще му се случи.

Някой може и да богохулства като скот.

Някой може и да ругае милостта ни.

Винаги обаче има време за онова, което трябва да се въздаде.

Бъдете готови!

Защото няма къде да избяга нито един от нас от Божията десница.

Честита не Коледа, а Рождество Христово!

Има страховита разлика.

Ако се взреш там, някъде в дълбокото, където се срутват сълзите и болката вътре в теб, като камъни по хълма, ще прозреш и ще знаеш защо Рождеството е благословение, а Коледата е сладост от мола.

Тихичко по клепачите, като докосване на топли канелени устни, дойде Господ.

Усети ли го?

Веселина Томова