Боже! Каво става? Каква е тази държава?

„При отсъствие на справедливост, Държавата не е нищо друго, освен разбойническа шайка, а самите разбойнически шайки са миниатюрни държави.  Разширила областта на влиянието си, добрала се до безнаказаност шайка, се нарича държава.” – Аврелий Августин

„Не ми пука”

 Да погледнем къде и в какво живеем – условията, отношението, системата, държавата. В крайна сметка за какво говорим? За изтезание – психически и физически, изтезания осигурени с извиненията, че няма пари за по-човешки условия. Ами да я затворят тази държава! Една фирма, едно предприятие, като не може да осигури едни човешки, нормални условия за работата, като не може да си плаща на хората, като няма пари – какво става? Фалира, банкрутира и толкова. Всички хора си търсят нова фирма и това е. Защо не я затварят тази фалирала във всякакъв смисъл държава? Защо не дадът възможност на хората да си намерят нова „фирма”? Защо ни лъжат, че някога ще се оправим? Така както на много работници не им плащат в пълен размер или никакви заплати, а им подхвърлят от време на време по стотина лева, и много обещания. Има закони за скрита неплатежоспособност, за скрит фалит. Къде е аналогичният закон за скрит фалит на държавата? Единствената причина да не се обяви фалит на държавата не е свързан с патриотизъм, а с алчност. Така както заграбиха предприятия, заводи, курорти, докато  не изстискаха- докато не продадоха всичко до последната гайка, до последния метър земя. Точно така е и в държавата. Управляващите я (от всички правителства през целите 20години), трябва да изстискат всичко до последно. Затова няма да се откажат, докато има непродадени гайки и метри земя. До последно.  До последен дъх на собственият си народ, ако остане такъв. На никой не му пука, никой не го е грижа. Принципът е „след нас – потоп” и „не ми дреме”, аз съм си осигурил внуците и правнуците. Това е.

Мазохизъм.

Боже! Каво става? Каква е тази държава? Член на Европейският съюз ли? Глупости! Унижението на човешкото достойнство в България е всекидневие. Като започнеш от невъзможността да си изхраниш семейството с честен труд, защото нямаш работа или заплащането е унизително низко. Като осъзнаеш, че без връзки не можеш елементарни работи – навсякъде трябва да плащаш рушвети. И стигаш до преките срещи с държавни институции, където разбираш, че ти и семейството ти дишате само ако ви разрешат, само ако чиновникът благоволи, да ви разреши да съществувате. Като правило, това разрешение се получава, след като ти вземат бизнеса, парите, или жена ти (или дъщеря ти) си платят с телата си. Това е съвременна България – член на Европейският съюз. Гнус, отврат. Господи, сега разбирам защо хората в роднтата ни татковина страдат- има защо. Защото са лоши – с действие или с престъпното си бездействие.

Ивайло Зартов